Миналия месец Организацията на обединените нации отбеляза Международния ден за възпоменание и почит към жертвите на тероризма с изложба във фоайето на централата си в Ню Йорк, посветена на жертвите на тероризма по света. Експозицията беше обширна и трогателна, но с поразителен пропуск. Не беше споменат нито един терористичен акт срещу израелци, дори в светлината на масовата терористична атака на Хамас и Палестински ислямски джихад през октомври миналата година, когато бяха убити 1125 души, а над 250 бяха взети за заложници.
ООН може би избягва да постави във фокуса тези брутални действия поради собственото си съучастие в този тероризъм. Както е добре документирано, младите палестинци са индоктринирани в мъченичество и терор в училища, ръководени от ООН. Офисите, училищата и медицинските заведения на ООН редовно се използват за помещения и за прикритие на терористични бази; и най-шокиращото от всичко е, че служителите на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) активно участваха във варварските зверства от 7 октомври.
Но тази слепота към терора, когато е насочен срещу Израел, не се ограничава само до изложби в сградата на ООН. Тя намира израз в самата работа на организацията.
Ярък пример е „Резолюция за консултативно становище на Международния съд относно правните последици, произтичащи от политиките и практиките на Израел в окупираните палестински територии...", внесена в Общото събрание тази седмица. Резолюцията, която се стреми да повиши ефективността на необвързващо консултативно становище на Международния съд (МС), демонстрира същата умишлена слепота като изложбата, заличавайки всеки намек за тероризъм срещу народа на Израел.
Във въображаемия свят на резолюцията Хамас и Палестински ислямски джихад не изстрелват хиляди ракети срещу израелци от територията на райони, които Израел евакуира в Газа. Хизбула също не изстрелва хиляди други ракети от райони, от които Израел се е изтеглил в Ливан. Отсъстват и многократните атаки от територията на Сирия, Ирак, Йемен и Юдея и Самария (Западния бряг) и най-вече от подстрекателя и организатора на тези проксита - самия Иран. Представяйки този въображаем сценарий, резолюцията призовава държавите да не предоставят на Израел базови оръжия и боеприпаси, от които се нуждае, за да се отбранява, лишавайки го от правото да защити своите граждани, едно от основните права на всички държави съгласно Хартата на ООН.
Призивът на резолюцията към Израел да се оттегли безусловно от териториите, от които в момента е атакуван, също така игнорира съществуващата в реалността масова мрежа от терористични тунели и складове за ракети в Газа. Не се споменават и договорените с много усилия споразумения между Израел и палестинците, които дават на Израел правото да остане и да се защитава пред лицето на такива нарушения. И това замъглява простия факт, че преди 19 години в Газа Израел направи точно това, което резолюцията поиска: пълно изтегляне и резултатът не беше мир, а катастрофа.
Необходимостта и правото на израелците да бъдат защитени от нападение е само един от аспектите на слепотата на резолюцията. Повдига се обвинение в расова сегрегация и апартейд единствено срещу Израел, пренебрегвайки факта, че арабските граждани на Израел, които съставляват над 20% от населението на страната, не само имат равни права съгласно закона, но и участват активно в академичните среди, бизнеса, здравеопазването и служат в Кнесета и Върховния съд. Спасяването от израелските отбранителни сили на Фархан ал Кади, израелско-арабски мюсюлманин, държан повече от 300 дни в плен от Хамас, е ярък пример за моралната пропаст между двете страни.
Резолюцията също така не взема под внимание правата или нуждите на палестинците. Пренебрегвайки факта, че израелските предприятия в Юдея и Самария са от решаващо значение за осигуряването на заетост и доходи на палестинците и техните семейства, документът призовава за икономически бойкот. С призива да не се противодейства на бруталния режим на Хамас в Газа, резолюцията става съучастник в отказа на Хамас да гарантира основни права на палестинците чрез злоупотреба с училища и болници, масова кражба на международна помощ и насилствено потискане на свободата на словото.
По същия начин, призивът на резолюцията за свикване на среща на върха на договарящите се страни по Четвъртата Женевска конвенция за окупираните територии не отчита факта, че въпреки многото случаи на окупация в историята, такава среща е свиквана само по отношение на Израел - една от малкото държави, които на практика са прилагали разпоредбите на Конвенцията.
Резолюцията противоречи на основния принцип, на който се основават всички предходни мирни споразумения и договорености между Израел и неговите съседи: че разрешаването на конфликта може да бъде постигнато само чрез преки преговори между страните. Вместо това тази резолюция само ще ни отдалечи от мира.
Палестинската автономия, която инициира резолюцията, не се стреми към мир; по-скоро целта й е да подкопае легитимността на Израел чрез политически манипулации. Истински мир ще бъде постигнат само чрез преки двустранни преговори и Палестинската автономия не може да заобиколи тази реалност, като се възползва от международните трибунали.
Международната общност трябва да играе важна роля в справянето със болезнените човешки страдания в настоящия конфликт. Но ако иска да поеме такава роля, трябва да си отвори очите за реалността. Държавите, които са искрено загрижени за хората в региона, трябва категорично да отхвърлят тази резолюция, която не само няма да доведе до мир, но и ще изпрати послание, че по отношение на тероризма на Хамас ООН предпочита да го възнагради, вместо да го осъди.
--- ---- ----
*Авторът е посланик на Израел в България
