Антонио Кампиньош: Българските патенти са главно в транспорта, медицинските технологии и хранителната химия
Малките и средните предприятия са 40% от европейските заявители, казва президентът на Европейското патентно ведомство
Европа изостава спрямо Китай и Корея в иновациите. Тя има капацитета да бъде лидер, но ѝ липсват инвестиции с необходимия мащаб и фокус
Предлагаме 30% намаление на таксите за микроорганизации и малки предприятия, за да подпомогнем защитата на техните изобретения на европейско ниво
- Г-н Кампиньош, как оценявате активността на българските заявители и как се позиционирани патентите в областта на изкуствения интелект от България спрямо по-широките европейски тенденции?
- Българските заявители показват значителен ръст в патентната активност през последните години. Данните от Технологичното табло (инструмент за проследяване на технологични и патентни тенденции) на Европейското патентно ведомство показват, че броят на подадените патентни заявки е нараснал от 53 през 2024 г. до 72 през 2025 г., което бележи ръст от 36% само за една година. Въпреки че този ръст започва от сравнително ниска база, темпът на растеж изпреварва този в съседни европейски държави и отразява силния стремеж на България към разширяването на иновационния си потенциал.
Заявките обхващат различни технологични области като транспортът, медицинските технологии и хранителната химия заемат най-голям дял, допринасяйки значително за общата активност.
Изобретенията, свързани с изкуствен интелект, макар и все още сравнително ограничени като абсолютен брой, се срещат в няколко цифрови области, включително компютърни технологии, ИТ методи и дигитални комуникации. Това отразява по-широката европейска тенденция, при която изкуственият интелект е една от най-бързо развиващите се технологични области. България се развива в същата посока като Европа, като постепенно увеличава своя иновационен капацитет.
- Какво е нивото на развитие на научноизследователската и развойна дейност в Европа и необходимо ли е допълнително финансиране, за да се гарантира, че икономиката на ЕС е основана на иновации?
- Европа остава световен лидер в научните изследвания и високотехнологичното инженерство, но интензивността на научноизследователската и развойна дейност (НИРД) от 2,2% от БВП изостава спрямо Съединените щати (3,45%) и Китай (2,8%), чиито разходи достигат приблизително 3,9 трилиона юана (494 млрд. евро).
Наскоро стартирахме нашия Technology Dashboard 2025, който проследява патентните заявки като индикатор за изобретателска дейност. Данните потвърждават позицията на Европа като глобална сила в НИРД:
заявките надхвърлят 200 000, което отразява както качеството на европейските иновации, така и привлекателността на нашата патентна система
Европа има дял от 42,9% от подадените заявки в ЕПВ (Европейското патентно ведомство), като те са нараснали с 13,9% от 2016 г. насам.
Въпреки това се забелязва забавяне на темпото спрямо Китай и Корея като конкурентни иновационни центрове. Заявките от Китай са се увеличили с 9,7%, а от Корея – с 9,5%, при ръст от едва 0,4% за Европа.
Напоследък растежът се дължи основно на дигитални технологии като изкуствен интелект и безжични комуникации, както и на технологии за енергиен преход, особено батерии. Това са областите, в които Китай и Корея бързо се утвърдиха като водещи иноватори, докато Европа остава по-концентрирана в среднотехнологични и традиционни сектори като строителство, транспорт и машиностроене.
Следователно устойчивите инвестиции са от съществено значение. „Хоризонт Европа" (Horizon Europe) разполага с бюджет от 93,5 млрд. евро за периода 2021–2027 г., което го прави една от най-значимите публични инвестиции в НИРД в света. С цел по-нататъшно засилване на този ангажимент Европейската комисия предложи и последваща програма за периода 2028–2034 г. с увеличен бюджет от 175 млрд. евро. Но предизвикателството пред Европа не е само да харчи повече, а да харчи по-ефективно. Това изисква прецизно разбиране къде да се действа, което прави детайлният анализ на данните ключов.
По-задълбоченият анализ показва по-детайлна представа. Стратегически технологии като изкуствения интелект (ИИ) или квантовите изчисления не са отделно изолирани, а съвкупност от множество силно диференцирани подсектори, всеки със свои капиталови изисквания и конкурентна динамика. Позицията на Европа често е по-неравномерна, отколкото показват обобщените данни. В сферата на изкуствения интелект, например, над една трета от изобретенията произхождат от Европа, но в критичния подсектор на машинното обучение (machine learning) делът на Европа бележи застой на нива под 30%, изоставайки от САЩ, които държат 38%. Този подробен анализ вече се използва на практика за вземане на решения, а
ЕПВ подкрепя програмата „Хоризонт Европа", като предоставя експертни технически оценки, които помагат за насочването на средствата към действително иновативни решения.
Европа има капацитета да бъде лидер. Това, което ѝ липсва, са инвестиции с необходимия мащаб и фокус, които технологиите на утрешния ден и собственият ѝ суверенитет изискват.
- Европа разполага със силни университети и иновационни центрове. Не е ли достатъчно силна във фундаменталните изследвания? Ако това е така, какво пречи този потенциал да се превърне в глобална конкурентоспособност спрямо САЩ и Китай?
- Европа е способна да създава глобално конкурентоспособни високотехнологични стартъпи, което ясно се вижда в университетите, които стоят зад 7% от европейските патентни заявки в ЕПВ.
Силната научноизследователска дейност сама по себе си не е достатъчна. Истинското предизвикателство възниква, когато идеите напуснат лабораторията. Например в областта на квантовите изчисления най-големите патентни портфейли принадлежат на неевропейски технологични гиганти, които разполагат с необходимия капитал и платформи за мащабиране. В Европа екосистемата остава фрагментирана - с множество по-малки участници, различни национални регулации и ограничено финансиране. Разликата не е в научния капацитет, а в развойната дейност - доказване на концепцията (proof-of- concept) и етапите на прототипиране, които превръщат изобретенията в пазарни продукти. Изследователските институти, университетските спин-оф компании и стартъпите също така често са структурно по-отдалечени от пазара и се налага да лицензират своите патенти или да бъдат придобити, което означава, че търговската стойност на европейските изследвания се реализира извън Европа. Тъй като патентите, най-близки до пазара, определят индустриалните стандарти и доминирането на платформите, това създава риск от изместване на глобалното технологично лидерство извън континента, а заедно с него и на европейския технологичен суверенитет.
По-силните партньорства между университетите и индустрията са от съществено значение
за преодоляване на тази празнина и за успешната комерсиализация на европейските изобретения. Инструменти като EPO's Deep Tech Finder (платформа за идентифициране на високотехнологични компании и иновации) на Европейското патентно ведомство играят ключова роля за идентифициране на иновациите и свързването с необходимите партньори и инвеститори за тяхното разрастване. Платформата Deep Tech Finder комбинира патентни данни на Европейското патентно ведомство с бизнес информация, обхващайки над 1 200 европейски университета и над 12 000 стартъпи с подадени европейски патентни заявки.
Например платформата откроява
дванадесет високотехнологични стартъпи и три български университета, подали патентни заявки,
което подчертава, че по-малките участници играят ключова роля за европейските иновации и че е необходима целенасочена подкрепа, за да могат да се развиват.
Центровете за патентна информация (PATLIB) осигуряват местен достъп до патентна информация и свързани услуги, като действат като отправна точка към пазара. Четирите центъра в България са добър пример, като свързват иноваторите с необходимата експертиза, партньори и инвеститори, за да могат да превърнат едно изобретение в пазарно приложение.
- Според Вашата оценка достатъчно добре ли са информирани инвеститорите и малките и средни предприятия относно европейската патентна защита и как това се отразява в данните за броя на издадените патенти през последните години? Необходимо ли е допълнително подпомагане за по-ефективна защита на изобретенията?
- Повишаването на осведомеността сред малките и средни предприятия (МСП), стартъпите и инвеститорите относно стойността на патентната защита е от съществено значение. Патентите не са само правни инструменти; те са и силен бизнес сигнал, който може да повиши инвестиционната привлекателност и значително да увеличат шансовете за успешна реализация на инвестицията.
Единният патент представлява важна стъпка напред за намаляване на фрагментацията и подобряване на достъпа до европейската патентна система. Той позволява на
изобретателите да си осигурят защита в 18 държави членки на ЕС,
чрез едно единствено заявление, вместо чрез отделни национални процедури по валидиране. Малките и средни предприятия, микроорганизациите, университетите, както и университетските спин-оф компании и публичните изследователски организации (PRO) заемат непропорционално висок дял от заявленията за единно действие. Данните показват интересна тенденция: МСП съставляват 40% от европейските заявители, а през последната година използването на Единния патент надхвърля 60% сред европейските микроорганизации и изследователски центрове. Тези организации представляват едва 12% от класическите европейски патентни заявки, но 26% от заявките за Единен патент. Това ясно показва, че по-малките заявители са силно привлечени от по-опростената и по-рентабилна патентна защита.
Разширяването на участието към всички 27 държави членки на ЕС би увеличило общия пазарен обхват до над 440 милиона души, като значително би засилило ползите от системата. Опитът на България отразява тази по-широка тенденция. Ниво на използване от 71,4% през 2025 г., значително над средното за ЕС от 40,7%, показва силна и нарастваща ангажираност от страна на иновационната общност в страната.
В подкрепа на тази положителна динамика Европейското патентно ведомство стартира редица инициативи, насочени към допълнително намаляване на бариерите пред по-малките участници. Те включват намаления на таксите за малки и средни предприятия, микроорганизации, университети и публични изследователски организации, както и специализирани обучения, реализирани в партньорство с националните патентни ведомства чрез Европейската патентна мрежа.
В крайна сметка целта е да се гарантира, че нито една добра идея в Европа няма да остане нереализирана единствено защото нейният създател не е разполагал с необходимите инструменти, знания или подкрепа, за нейната защита.
- Технологичното развитие непрекъснато се ускорява: изкуственият интелект, новите технологии и решенията за ежедневни нужди вече се използват в ежедневието. В този контекст как виждате бъдещето на патентната система в Европа?
-Живеем в период на бързи промени и предвиждането на бъдещето на иновациите може да изглежда почти невъзможна задача. Но едно е ясно: иновациите се ускоряват, а изкуственият интелект е в центъра на този процес – не само като самостоятелна технологична област, но и като движеща сила, внедрена в различни сектори – от откриването на нови лекарства и науката за материалите до разработването на батерии. Мащабът и скоростта на тази трансформация ще поставят на изпитание някои от най-основните принципи на патентната система, включително
въпроса дали един ден самият алгоритъм би могъл да бъде признат за изобретател.
Този въпрос вече не е хипотетичен. В случая DABUS система с изкуствен интелект беше посочена като единствен изобретател в патентна заявка – пряко предизвикателство към един от най-основните принципи на патентната система. Юридическият апелативен състав на Европейското патентно ведомство заяви ясно: съгласно Европейската патентна конвенция (EPC) изобретателите трябва да бъдат човешки същества - позиция, която последователно се поддържа в основните юрисдикции. Изобретенията трябва да останат продукт на човешка дейност. Въпреки това изобретенията, подпомагани от изкуствен интелект, нарастват бързо, а изясняването на ролята на подобен принос в рамките на системата ще бъде важна задача за всички юрисдикции.
Изкуственият интелект променя и начина, по който функционира самата патентна система. Заявителите вече използват AI с цел подобряване качеството и ефективността на своите открития, а Европейското патентно ведомство също не остава встрани от този процес. Ние трансформираме своите инструменти и процеси, като използваме изкуствен интелект за повишаване на качеството на нашите продукти и услуги и за гарантиране, че системата е в крак с най-новите технологични постижения.
Нашият проект „Сценарии за бъдещето 2025-2045 (Scenarios for the Future 2025–2045)" е създаден, за да ръководи тази трансформация, предоставяйки стратегически насоки за развитието на Европейското патентно ведомство и на по-широката европейска патентна система в ерата на изкуствения интелект.
- До каква степен се използва изкуственият интелект при предоставянето на услугите на Европейското патентно ведомство към обществеността?
- Европейското патентно ведомство трансформира процеса по предоставяне на патенти чрез въвеждането на нови решения, базирани на изкуствен интелект. Нашият подход е ориентиран към човека: макар изкуственият интелект да позволява непрекъснати подобрения в качеството, производителността, последователността и ефективността на дейностите и администрацията на ЕПВ, окончателните решения се вземат от нашите висококвалифицирани експерти. Този опит и експертиза се надграждат чрез интегрирането на изкуствен интелект в мощните инструменти на ведомството, като текстовия класификатор по СРС (Кооперативна патентна класификация) и системата ANSERA–based SEARCH. Това гарантира, че правилният експерт получава правилния файл в точния момент, a заявителите получават висококачествени и навременни продукти.
Сътрудничеството с водещи компании в областта на изкуствения интелект е в основата на тази дейност. Партньорството с Mistral AI доведе до създаването на усъвършенствано решение за оптично разпознаване на символи (OCR) за патентни документи.
Тази инициатива също така подчертава ангажимента на Европейското патентно ведомство към европейския цифров суверенитет, като гарантира, че сигурността, управлението и качеството остават в основата на неговите решения, базирани на изкуствен интелект, и създава модел за надеждно внедряване на AI в широк мащаб.
Освен при проучването и експертизата изкуственият интелект подпомага и процедурните подобрения. Системите за протоколиране, базирани на изкуствен интелект, вече предоставят сигурно решение за значително подобряване на последователността, структурата и езика на протоколите от устните производства пред Европейското патентно ведомство и пред Отдела за единна патентна защита. Тази иновация беше приета положително от всички страни в производствата.
През изминалата година нашата интерактивна правна платформа (Legal Interactive Platform) стана първият инструмент на Европейското патентно ведомство, базиран на генеративен изкуствен интелект, който бе предоставен на всички потребители на пакета от онлайн услуги MyEPO. Платформата предлага чатбот, AI асистент, който отговаря на запитванията на потребителите чрез бързо и ефективно извличане на правна информация, свързана с европейската патентна система.
- Как изглежда сътрудничеството на Европейското патентно ведомство с националните ведомства по интелектуална собственост и необходимо ли е това партньорство да бъде допълнително засилено?
- Разпокъсаната иновационна среда е една от най-големите структурни слабости на Европа и затруднява дейността на изследователите, изобретателите, както и на микро- и малките предприятия.
Поради това сътрудничеството в рамките на Европейската патентна мрежа (EPN) е от съществено значение. Основната му цел е осигуряването на достъпност, като моделът на сътрудничество се основава на споделени потребителски ценности. Нашите потребители са от различни държави и техният път често преминава през различни юрисдикции. Независимо дали той започва в Патентното ведомство на България или в Европейското патентно ведомство,
качеството и достъпността на услугите трябва да бъдат еднакви в цялата система.
Това може да се постигне единствено чрез споделяне на инструменти, уеднаквяване на практиките и работа като единна система в рамките на Европейската патентна мрежа (EPN). С течение на времето този съвместен подход не само повишава ефективността, но и разширява достъпа до услугите.
Вече споменах намаленията на таксите, но си струва да подчертая: предлагаме 30% намаление на таксите за микроорганизации и малки предприятия, за да подпомогнем защитата на техните изобретения на европейско ниво.
Тази подкрепа е особено ценна за иноватори в начален етап и стартъпи, като им осигурява по-добър достъп до системата за интелектуална собственост още от самото начало.
Нашето сътрудничество обхваща и укрепването на европейската иновационна екосистема чрез Обсерваторията на Европейското патентно ведомство за патенти и технологии. В този контекст работим съвместно за анализ на технологичните тенденции, подкрепа на политики, базирани на доказателства, и за подпомагане на превръщането на научното лидерство на Европа в индустриално лидерство.
Подкрепата за знанията в областта на интелектуалната собственост сред по-младите поколения е ключов елемент от това сътрудничество. Например Модулната образователна рамка за обучение по интелектуална собственост (MIPEF), реализирана съвместно с над 100 партньорски университета в Европа, обхваща ученици от STEM училища, както и студенти следдипломна квалификация. Стажантската програмата за млади професионалисти надгражда това, като предоставя на завършилите практически опит и път към европейската екосистема за интелектуална собственост.
В крайна сметка всичко това е насочено към уеднаквяване на практики, споделяне на инструменти и услуги и развитие на образованието в областта на интелектуалната собственост сред следващото поколение - в подкрепа на тези, които използват системата днес, и като вдъхновение за тези, които ще я използват утре.