Ангел Мавровски, БАБХ: Ядем месо без ясен произход - за 70% от закланите животни липсва контрол от ветеринарни служби
Въведохме т.нар. кръстосан модел на контрол - инспектори от една област правят проверки в друга. Колегите, които отиват по места, до последния момент не знаят точно кой обект ще инспектират, казва изпълнителният директор на БАБХ
Търсихме 630 крави в един животновъден обект с дронове, но не ги открихме. Но за тях са получавани субсидии. Такива случаи има много
Преди Великден търсете синия печат върху агнешкото, той гарантира, че е българско, купувайте яйца с маркировката BG
Открихме, че в училища се предлагат кашкавал с палмово масло и ябълки с пестициди, а пише, че са био
- Г-н Мавровски, правите стотици проверки по места, установявате тонове негодна храна, затваряте нерегламентирани обекти за месопреработка всеки ден. Притеснявам се да ви попитам каква храна сме яли досега...
- Разбирам притеснението на хората. Именно затова засилихме официалния контрол върху храните. При част от проверените обекти установяваме несъответствия по отношение на проследимостта, произхода и хигиената, част от храната в магазините в цялата страна е с компромисно качество, особено месото и млечните продукти. Вече хванахме доста нарушения, тепърва ще установяваме още.
Въведохме т.нар. кръстосан модел на контрол - инспектори от една област правят проверки в друга област. Така избягваме местните зависимости. Колегите, които отиват по места, до последния момент не знаят точно кой обект ще инспектират, за да не се попречи на проверката. Резултатите са видими. Агенцията си възвръща лицето, което трябва да има - да се грижи за здравето на хората и животните.
- Колко станаха вече затворените предприятия, клани ци, цехове, които се занимават с месо, и какво от видяното там най-много ви притесни?
- Какъвто и брой да посоча, само след ден той няма да е актуален, защото постоянно откриваме нещо ново. Последно засега спряхме част от дейността на предприятие за добив на месо и месопреработка в дряновското село Соколово. Списъкът от нарушения там е дълъг. Само храните за унищожаване са над 6,5 тона. Има още тонове неидентифицирани животински продукти.
Най-притеснителното е, че над 70% от закланите животни в България не преминават през ветеринарносанитарен контрол. Ядем и месо, което минава недекларирано през нерегламентирани кланета. Това крие голям риск за здравето на хората.
Оправданията за липса на кланици са неоснователни, имаме капацитет. Освен това напливът към тях не е кой знае колко голям - значителна част от телетата ни например заминават за износ.
В другите държави ядат нашето телешко, а ние внасяме замразено и го изяждаме най-често под формата на колбаси.
- Какви са най-честите нарушения, които установявате - срокове, съхранение, произход?
- Основният проблем е липсата на проследимост - не се знае кога, как и откъде е дошла храната. А и това движение на джамбази от едно стопанство към друго, към трето е напълно нерегламентирано. Нито извършват дезинфекция, нито имат проследимост. Така се пренасят болести. Често се откриват също стотици тонове продукти с изтекъл срок на годност или без етикети.
Искам да подчертая, че при контрола работим много добре с МВР. Основите на това сътрудничество се поставиха още в първия ми ден в агенцията на среща с министрите на земеделието Иван Христанов и на вътрешните работи Емил Дечев.
- Заради изброеното дотук ли се наложи 100% контрол върху вносното месо, а и не само? Колко семейства вече са засегнати?
- Вероятно са много повече от първоначално предполаганите 400 000 семейства, защото всеки ден откриваме нови и нови нарушения. Има фрапантни случаи. За предприятието, което затворихме в Монтана например, сигналът пристигна в 1 часа през нощта. Изпратихме екипи от София и установихме тежки нарушения на хигиенните изисквания. Там се е преработвало предимно птиче месо за месни заготовки и колбаси. Разбрах от публикации в медиите, че то е хранило училища и детски градини в околността. Разширяваме проверките в тази посока.
В други предприятия като това в Лесидрен открихме загробвани трупове, кости, отпадъци от месопреработката в близост до кланицата. Преди две седмици при обход на мястото беше установено също, че през тръба от оградата се изливат остатъци от кланицата и се е образувало нещо като кърваво езеро. Констатирахме много занижена хигиена, както и продукти с изтекъл срок.
За повечето проблеми, които проверяваме, научаваме от местното население. Много разчитаме на сигнали от гражданите. Също по сигнал открихме например, че в транжорни се вкарват умрели животни, които не са преминали ветеринарен контрол за разфасовка, но след това достигат до магазините. В тези случаи опасността е огромна.
В момента всичко това се смята за административно нарушение. За всички е ясно, че глоба от 2-3 хиляди евро за нерегламентирана продажба на 100 тона месо няма да я спре. Смятам, че следващият парламент трябва да промени закона и такива дейности да бъдат квалифицирани като престъпления.
- А има ли риск потребителите да купуват масово размразено месо като прясно?
- Да, такъв риск съществува. Потребителите трябва внимателно да следят етикетите за дата на замразяване и дата на размразяване.
- А как стои въпросът с вноса на мляко отвън?
- Има огромен внос на сухо и сурово мляко. Фермери непрекъснато се оплакват от тотален срив на цената и липса на интерес от мандрите да изкупуват тяхната продукция. Което води до свиване на местното производство на мляко. При евентуално затваряне на границите заради някакъв конфликт или друга причина ние ще останем без мляко. Затова трябва да подкрепяме българските животновъди, но само тези, които са реални.
Преди дни установихме, че в информационната система на Агенцията по храните ВетИС са отбелязани като изгубени 630 крави в един животновъден обект в област Кюстендил. Поискахме съдействие от МВР, за да намерим тези крави, търсихме ги и с дронове, но не ги открихме. Вероятно защото никога не са съществували, но за тях са получавани сериозни субсидии. Такива случаи има на много места. Системата е задръстена с виртуални животни и така се източват национални и европейски средства.
Друг проблем е, че 70% от проверките се осуетяват от животновъдите. Те изведнъж рязко се разболяват, пътуват за чужбина, не си вдигат телефона. Не можем да ги открием със седмици.
- Проверявате и училищни столове. Какво открихте до момента?
- Открихме, че децата ни често ядат некачествена храна. Млечни продукти и особено кашкавали са представяни като отговарящи на Българския държавен стандарт, без това да е така. Установихме и използване на палмова мазнина. Проверките продължават. Опитваме се да установим производителите на тези фалшиви продукти. Освен това засякохме уж биоябълки, които съдържат пестициди и са били подменени от доставчиците с обикновени вносни плодове.
- Постоянно се обсъжда и качеството на вносните плодове и зеленчуци спрямо българските. Открили ли сте вече завишение на пестициди, нерегламентирани добавки и т.н. в някои от партидите, особено сега, преди започването на сезона?
- Често установяваме, че вносни плодове се преопаковат и продават с етикет на български производител. Проверките в тази посока продължават и в момента.
- Темата за контрола на Капитан Андреево е май вечна. Можете ли да гарантирате днес, че 100% от рисковите стоки преминават през реален лабораторен анализ, а не само по документи?
- Тепърва ще верифицираме това чрез нови проверки. Хубавото е, че подборът на камиони, които да бъдат инспектирани, вече се прави автоматично от система на случаен принцип, за да се избегне човешката манипулация.
- Как хората реално ще усетят резултата от акция “Чиста храна”, която провеждате съвместно със земеделското министерство?
- Това не е просто акция, а връщане към нормалния модел на работа и няма да има краен срок. Агенцията започна да действа прозрачно, предвидимо, постоянно. Целта е хората да бъдат по-спокойни за това какво слагат на масата си.
- Четири от корабите със слънчоглед от Аржентина се оказаха с пестициди над нормата. Колко още очакваме у нас и какво се случи с влезлите количества? Хората трябва ли да се притесняват, че ще попаднат в търговската мрежа?
- Вече пристигнаха пет кораба, очаква се да бъдат поне десет. Цялото количество слънчоглед е под постоянен контрол. Вносителят е гарантирал, че всичко ще бъде изнесено за трети страни под формата на олио или шрот. Очакваме агенция “Митници” да удостовери, че продукцията е напуснала страната.
- На базата на всички споменати нарушения можем ли да твърдим, че досега не е упражняван да не кажем никакъв, но недостатъчен контрол по хранителната верига?
- Контролът категорично е бил компрометиран. Само за три години от предходното управление в агенцията по различни причини са освободени над 900 човека, което е довело до сериозен срив в дейността. Обществото само вижда разликата в работата ни през последния месец, възстановяваме контрола и доверието в агенцията.
- Вече предупредихте за риск от пренасяне на шап чрез великденските пътувания на граждани особено в Гърция. Но подготвени ли сме, ако заразата се появи у нас, и какви мерки предприемате за превенция?
- Опасността е сериозна, тъй като сме заобиколени от огнища в Турция, Кипър и Гърция. Уведомили сме летищата и пристанищата, извършват се щателна дезинфекция и проверка на багажите за необработени животински продукти. Сменихме дезинфектантите по границите с по-ефективни. Работим съвместно с Пътна полиция за спиране на незаконното движение на животни. Забранени са тържищата за живи животни в пограничните райони.
- В навечерието на Великден сме, дайте съвети на потребителите как да избират храната за трапезата си, така че да са сигурни, че ще бъде качествена и прясна?
- Основният ми съвет е да търсят синия печат върху агнешкото месо. Той е гарант, че то е българско и е минало през ветеринарен преглед. Следете етикетите за датите на замразяване и размразяване. При яйцата търсете маркировката BG. И все пак най-сигурният начин за качество остава закупуването на продукти директно от регистрираните ферми.
CV
Завършва висше образование със специалност "Ветеринарна медицина" в Тракийския университет в Стара Загора
Трудовата му дейност е по специалността - частно практикуващ ветеринарен лекар и търговски представител на ветеринаро-медицински продукти
Член е на "Български ветеринарен съюз", на Управителния съвет на "Българска асоциация на ветеринарните лекари за продуктивни животни" и "Пчеларски съюз в Плевен. Участва в редица научни конференции, симпозиуми и дискусии в страната и чужбина
През 2022 г. е заместник изпълнителен директор на БАБХ с ресор "Здравеопазване на животните и граничен контрол"