Ангел Заберски: Има носталгия за красива музика и текстове с послание

11.01.2025 21:00 Мария Начевска
Ангел Заберски

Сега трудно намирам мелодия, която да запея и да запомня – еднакви са, казва композиторът

 

- Хиляди читатели се включиха в анкетата на “24 часа” и гласуваха кой е любимият им златен български хит от 80-те. Носталгията ли ги кара да го правят, г-н Заберски?

- Има носталгия, защото тези, които имат потребност от красива мелодия, не я намират в днешно време, може би с малки изключения. Като че ли по-назад във времето музиката е била много по-стойностна, живи музиканти са я записвали. Тогава ги е нямало технологиите, а няма нищо по-хубаво от човешкия ресурс.

И аз изпитвам носталгия. Песните, които харесвам, свързвам с моите младежки години, когато съм прохождал в музиката и съм учил занаят.

- Като BG златен хит излиза “Ако си дал” на Емил Димитров, следват “Клетва” и “След 10 години”. Защо хората са гласували най-много за Емил Димитров?

- Защото той е икона в популярната българска естрада. Бил е хубавец, младеж, както Стефан Данаилов - икони.

- Какво даде той на музиката, но и като цяло - на обществото ни?

- Аз съм бил много малък тогава и го свързвам единствено с това, което казах - една икона, която е оставила песенно наследство. Сега младите надали ще знаят кой е Емил Димитров, може би само периферно са чували. Но по-зрялата аудитория със сигурност има топли чувства и носталгия към него.

- Заради мелодията им, текста или авторите точно тези песни са в чцелната тройка?

- Наложили са се във времето. Ето, примерно песни на “Щурците” много се въртят и хората ги знаят, защото самите “щурци” са много популярни и са съществували в едно опасно време - социализма. Текстовете им са с обществена значимост - хапещи.

- Моралното послание ли е по-важно за песните оттогава?

- Със сигурност го има и моралното. Не съм музикален критик, но в това “Щурците” са от първите. Може би са се появили покрай модата, която идва от “Бийтълс”, и тук музикантите са искали да има нещо подобно.

Сега трудно намирам текст в песните, както и мелодия, която да запея и да запомня. Ритъмът е един и същ в голям процент от случаите. Чувам една песен и знам каква ще е следващата - същата. Няма конкуренция, навремето е имало. Всеки е искал да напише нещо, което да остане и да е запеваемо. Творчеството на всички тези имена, които до момента споменахме, е запеваемо. В днешно време какво да запееш? Аз не бих могъл. По-консервативен съм, едно време баща ми казваше: “Ние пишехме музика по поезия”. Не просто да навържеш думички. Писали са музика по стихове, които също носят послание. Истории са се разказвали в песните, сега няма история.

Музиката е занаят, който трябва да го владееш, да го познаваш. Младите хора нямат поглед върху музиката като цяло назад във вековете - да ходят на опера, на симфоничен концерт, балет и прочее.

- От българските хитове към тези от 80-те ли е най-голям интересът?

- Колкото по-назад във времето се връщаме, толкова по-качествена е била т. нар. естрадна музика, която сега наричаме поп. Музиката не е спорт да се оцени на “състезателен” принцип - на мен ми харесва едно, но друг няма да му хареса. Зависи какво послание стига до слушателя. Имаме качествени композитори и автори с изключително песенно творчество и като професионалист, а и като обикновен слушател би ми било трудно да откроя само 2-3 заглавия.

Имам някои несъгласия с това накъде върви музиката по принцип, защото вече се превръща във визуално изкуство и е важен изпълнителят, а не какво е зад него. Да, певците са тези, които популяризират една песен, но се допуска грешка, като казваме: “песента на еди-кой си”. Всъщност тя е на композитора, на текстописеца, аранжимент, оркестрация и т.н. Но се радвам се, че сме музикална нация.

- Защо сме музикална нация?

- Забелязвам, че има много талантливи млади хора. Дори с усмивка ще кажа, че всеки втори у нас пее, което е хубаво. Но на тези, които са тръгнали по този път от медии, предавания и форуми, никак не им е лесно. Много от тях отпадат, тръгват с големи шепи напред, но дупките са много дълбоки и опасни.

Назад във времето качеството е по̀ на ниво. Компонентите на песенното творчество фигурират с пълна сила - мелодия, хармония, ритъм, вокалните качества на изпълнителите. Музикалният вкус е бил по-различен, по-истински, музикалната естетика, природа. Сега всеки, който има някакво домашно студио, може да седне и да пише песни, “композира”. А композирането е сложна дейност.

- Колко се е променил процесът по правене на музика, особено с навлизането на технологиите?

- Светът се развива, науката също. Не отричам технологията, напротив, харесвам я. Ако попадне в ръцете на можещи и знаещи хора, които са със сериозно музикално образование - да, помага. Но технологиите попадат и в ръцете на хора, които нямат никаква представа от музика.

- Има ли завръщане в съвременната музика към звуците от 80-те?

- Мисля, че ще започне връщане към истинското. И то няма да дойде от нас, а от Запад Оттам, където е истинският музикален бизнес. Много визуално стана всичко, много светлинно, ефектно, а музика няма. Смятам, че ще започне едно завръщане към традицията.

- Може ли тези наши парчета да се сравнят с хитовете на “Алфавил”, “Смоуки”, “Бони М”, “Юритмикс” с Ани Ленъкс, “Юръп”?

- Със сигурност. Спомням си като малък “Смоуки”, “Бони М”, израснал съм с песните на АББА. По това време у нас е имало също качествени композитори, изпълнители и т.н. ФСБ мога да ги сложа редом до имената по-горе. Били сме 11-и - 12-и клас, когато слушахме ФСБ. И те ползваха електроника - Румен Бояджиев, Косьо Цеков.

- Какво да се направи, за да чуят и новите поколения тази музика?

- Да се въведе закон, да ги следят и да ги карат да слушат насила. (Смее се.) Няма рецепта, въпрос е на лична потребност, желание, интерес, обща култура. Не може да накараш никого, освен да се въведе в училищата предмет по слушане на музика от близкото или по-далечното минало. Това е химера.

- А кои са вашите златни песни?

- “Не е така” на ФСБ, “На края на света” на Стефан Димитров в изпълнение на Васил Найденов, “Прошепнати мечти” на Александър Бръзицов и Камелия Тодорова, също “Черно и бяло” на Димитър Гецов, изпълнена от Георги Христов, и “Един живот” на Митко Гидишки, изпълнена от Орлин Горанов. Това е една малка част от песните, за които се сещам.

Изключително много уважавам като песенни композитори Стефан Димитров и Сашо Бръзицов, познавам ги и двамата, колеги на баща ми, приятели. Даже има една песен на Бръзицов - “Балерината”, на която имах възможност да направя аранжимент. Изпя я Васил Петров - чудна, но не получи някаква популярност, защото изпълнителят е този, който трябва да популяризира.

CV: Ангел Заберски-син е пианист и композитор на джаз музика. Син на музикантите Ангел Заберски и Маргарита Радинска. Преподавател е в Нов български университет.

На 29 януари той заедно с Михаил Йосифов и Борис Таслев се събират за своя първи концерт през новата година в "Арт клуб София".

Други от Интервюта

Радина Кърджилова: Цяла палитра от думи да излеем върху един човек не стига, трябват действия

Само за няколко минути поговорихме с Бандерас, той каза, че съм страхотна актриса, пита ме дали снимам в киното Още акценти от интервюто: В Испания имахме езикова бариера

Кънчо Стойчев: Радев ще води с максимален, но пресметнат риск - кацанията да са колкото излитанията

Отсъствието на обичайния силов вицепремиер е знаково - Радев лично поема разграждането на паралелната държава Доколкото партията му още е в зародиш, отсъстват и дежурните "парашутисти" - Как ще

Йорданка Чобанова: ЕС остава проект за мир - това е основата му и неговото най-голямо постижение

Ако има напрежение сред хората дали е Ден на Европа, или Ден на победата - това е продукт на изкуствено създадено разделение, противопоставяне и политическа конфронтация

Елка Божова: Предлагаме, който упражнява дискриминация, да не получава услуги от държавата и общината

Глобите не са достатъчни, трябва да се засегне и репутацията Още акценти от интервюто с шефката на Комисията за защита от дискриминация: Комисията ни осигури достъпна среда за хора с увреждания в

Адм. Емил Ефтимов: Прибързано връщане на наборната служба ще даде отрицателен ефект

Сегашните разходи за отбрана са недостатъчни, казва началникът на отбраната Повишаването на заплатите вече дава резултат, нашите воини заслужават подобаващо отношение Благодаря на военнослужещите за

>