AI ще пише задачи по STEM, ще подава диалог на чужд език и ще учи как да се хване манипулация
- Рискът е “когнитивно затваряне” - децата да работят с вече придобито знание, без мотивация сами да научават нови неща
- 72% от българите искат употребата му да се разпише в закон
Учениците трябва да ползват изкуствен интелект, но с умения да се пазят, да мислят критично и да познават кога новината е фейк. Личните им данни трябва да бъдат защитени. Затова познанието на изкуствения интелект обхваща и въпросите за етиката, сигурността и авторските права. И с интеграцията на AI в учебния процес учителят запазва водещата си роля, но я разширява и с тази на интелектуален наставник и навигатор на познавателния процес, осъществяващ се с помощта на изкуствения интелект.
Това е записано в специален документ, наречен от Министерството на образованието и науката визия за въвеждането и използването на AI в българското училище. Пуснат е преди ден за обществено обсъждане.
Във визията е записано, че ще се оптимизират действащите учебни програми или ще се разработват изцяло нови по всички предмети, така че в тях постепенно да се вплетат съдържание и дейности, свързани с изкуствения интелект. Разбира се, ще се организира
мащабна квалификация на учителите за работа със и чрез AI
Единен образователен хъб ще дава насоки за ползването на изкуствения интелект, включително за разпознаване на грешки, алгоритмични предразсъдъци, социален инженеринг и подвеждащи внушения в отговорите му.
Сред целите на МОН е още да адаптира и интегрира утвърдени международни дигитални инструменти и AI платформи, както и да стимулира създаването и използването на български.
Във визията си министерството обръща внимание на различните възрастови групи ученици. Най-малките трябва да знаят, че
изкуственият интелект е “умен компютър”,
който помага, но понякога греши и трябва да бъде проверяван.
В прогимназиалния етап трябва да го схващат като система от алгоритми и модели, които откриват закономерности и предлагат решения, но са ограничени от собствения си принцип на функциониране, поради което допускат грешки.
В гимназията да навлязат в технологичните и етичните измерения: данни, машинно и дълбоко обучение, киберсигурност, устойчивост, алгоритмична справедливост, оценка на достоверност.
От МОН отбелязват изследванията, според които твърде ранното използване на екрани и изкуствен интелект може да забави четивната и математическата грамотност, затова въвеждането трябва да е плавно и поетапно. И тук ключовата роля е на учителя.
За да е максимално работещо, познанието трябва да е включено в програмите по различни предмети или както казват специалистите - да има интердисциплинарност. И да се посочват примери от реалния живот и професиите.
По STEM предметите (математика, информатика, информационни технологии, природни науки) AI може да се използва за създаване на адаптивни задачи, визуализации, симулации и анализ на данни.
По хуманитарните като български език и литература, история, философия и гражданско образование - за развиване на критическото мислене, като се сравняват отговори на изкуствения интелект с разни източници и така да се разпознават манипулациите. По чуждите езици пък изкуственият интелект може да е партньор в диалозите, а по изкуствата децата да обсъждат проблемите, свързани с авторството. По технологии и предприемачество - за генериране на идеи, решаване на практически задачи и моделиране на продукти.
Авторите на визията предупреждават обаче, че трябва да се внимава да не се стигне до “когнитивно затваряне” на учениците - да работят само с вече придобито знание, без да бъдат мотивирани да са активни и да овладяват нови.
Рискът се очертава и от чуждите експерти. Шест от 10 анкетирани във Великобритания ученици смятат, че изкуственият интелект е повлиял негативно на уменията им, свързани с училищната работа. Девет от десет обаче отчитат, че им е
помогнал да развият поне едно умение, свързано с училищната работа -
като решаване на проблеми, креативност или преговор. Но в същото време около 1/4 твърдят, че използването на изкуствен интелект прави работата за тях твърде лесна. Проучването е публикувано от Oxford University Press (OUP).
Повече от половината българи вече използват изкуствен интелект и настояват държавата да въведе регулации за употребата му. Това показва проучване на изследователския център на парламента.
72% искат закон за изкуствения интелект, който да регулира употребата му при изпълняване на служебни задължения. В България такъв няма, а темата е засегната само в Закона за личните данни.
ЕС вече публикува етичните насоки за използването на изкуствен интелект в образованието и някои преподаватели открито им се противопоставят. Те са категорични, че трябва да се подобри достъпът до безопасни, подходящи за възрастта инструменти с изкуствен интелект.
Второ, преподавателите заедно с министерствата на образованието на държавите членки, трябва да се задълбочат в това как изкуственият интелект може да им помогне. Това най-вече може да се случи при ученици с дислексия, дискалкулия, ADHD, аутизъм и др.
Според 24% от българите обаче изкуственият интелект е “система, предоставяща информация по всички въпроси”, но за 6,4%
той е измислен, за да замести хората,
3,6% го определят за робот, а 1,2%, че е “начин за управление на хората”.
У нас той се използва главно за развлечения в свободното време - 26%. Това са хора между 25 и 34 г., както и респонденти, заети в сферата на услугите и администрацията. Той обаче все повече навлиза и в работата, като 17% го ползват с тази цел. Това са хора между 25 и 44 г., жители на областните центрове, работещи в секторите на информационните технологии, финансите, застраховането, професионалните услуги, правото, образованието и науката, здравеопазването, културата и медиите.
За обучение го ползват 14,5%, като това са предимно ученици и студенти.
Всъщност
България е на дъното в ЕС при използването на изкуствен интелект
Въздействието му върху пазара на труда ще бъде подобно на цунами, предупреди директорът на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.
Според тяхно изследване 60% от работните места в развитите икономики ще бъдат трансформирани или премахнати.
Според наблюденията на МВФ едно от всеки 10 работни места в развитите икономики вече е подобрено от изкуствения интелект.
Това е довело до по-високи доходи за хората, чиито работни места са били подобрени благодарение на изкуствения интелект. В резултат на това те харчат повече пари, което води до повишено търсене на нискоквалифицирани работни места.
За да не пренарежда мозъка и изтрива умения, да търсим с него насока, а не резултат
Вече забравяме как се пише и обобщава текст
Използването на изкуствен интелект в работата дава усещането, че човек става по-компетентен и продуктивен, но всъщност се случва точно обратното - уменията му неусетно се влошават. Причината е, че той започва да изпраща всекидневно имейли вместо работника, да обобщава текстове, вместо той да ги чете, или дори да ги пише вместо него. Така постепенно ще загубим умението да вършим тези задачи сами. Точно както се случва с калкулатора - ежедневната му употреба изтрива всички формули.
Човек чecтo нe се осъзнава къдe cвъpшвaт знaниятa и къдe зaпoчвa тexнoлoгиятa, казва Peбeкa Xaйндc, pъкoвoдитeл нa Инcтитyтa зa изкycтвeн интeлeкт и cъaвтop в дoклaд на Xapвapд и Kaлифopнийcкия yнивepcитeт и Hoтъp Дaм.
Мозъкът постоянно работи, за да приоритизира информацията и способностите, които използваме най-често . Уменията, които не се използват редовно, се считат за нископриоритетни С други думи, мозъкът ни се пренарежда, за да си припомня често използвани умения по-ефективно, като забравя тези, които вече не използваме, пише “Бизнес инсайдър”.
Най-голямата опасност от атрофия на умения има при творческите професии
Там все по-често се разчита на програми, които да генерират насоки и чернови. Следват хората, които тепърва стартират професионалната си кариера. Те трябва да се учат, да “крадат” занаят, да се запознават с процеси. Ако от самото начало търсят помощ от изкуствен интелект, е възможно никога да не успеят да развият уменията си.
Докладът на Инcтитyтa зa работата с изкycтвeн интeлeкт обаче представя две алтернативи - изкycтвeният интeлeкт мoжe дa cъздaдe или “кoгнитивeн дивидeнт”, или “кoгнитивeн дълг”. Когато програмите се изпoлзвaт кaтo пapтньop, те мoгат дa предоставят повече свободно време и дa подобрят пpeцeнкaтa. Изпoлзвaни oбaчe кaтo лесен начин да се свърши работа, вoдят дo пo-cлaби yмeния и нeyмecтнa yвepeнocт.
За да превърнем изкуствения интелект в дивидент, трябва да го приемаме като отправна точка. Първият му отговор трябва да е насока, а не краен резултат. Ако спрямо генерирания му резултат потърсим допълнителни алтернативи, развием тезата и пренапишем текста със собствени думи, ще тренираме мозъка си и ще подобрим работата си.
Програмите могат да се използват като тест за идеи - да поискаме критика, да открие недостатъци, да предложи алтернативи. Това ще ни помогне да мислим по-критично. Изкуственият интелект може да ни предложи и различни гледни точки и варианти на задачата. Дори и да не ги използваме, това ще разшири кръгозора ни и може да ни даде нови идеи. Чатботовете може да са полезен инструмент и за трениране на комуникационни сценарии – ако ни предстои разговор с клиенти или презентация, можем да се подготвим, като стимулираме различни сценарии на това как може да се развие един диалог. Много е важно да зададем точните въпроси на изкуствения интелект, за да ни отговори максимално полезно. Но най-важното е да не приемаме отговора му за чиста монета.
Моделите не знаят факти, те използват информация от онлайн
съдържание, което може да е грешно, непълно или неактуално. Затова тя винаги трябва да се проверява чрез други надеждни източници.
Според системната карта GPT-5 на OpenAI , процентът на халюцинации на ChatGPT-5 е 9,6, което означава, че близо 1 на 10 фактически твърдения съдържа малки или големи грешки.
Българите притеснени и че ще загубят живи контакти
Българите са притеснени, че изкуственият интелект може да намали личните им контакти и комуникация, да наруши личното им пространство и да намали доходите им. Това показа проучване на парламента.
Страхът от невъзможност за адаптация е най-разпространен сред хората на 45+, жителите на малките населени места и работещите в селското и горското стопанство, както и в информационните технологии. 53,2% обаче се страхуват да не загубят работното си място. Според българите най-много работни места ще се загубят в администрацията. С висок риск са и програмистите (35%). В тези сфера AI навлиза най-бързо чрез автоматизиране на части от кодирането, генериране на софтуерни решения, оптимизация на инфраструктурата и обработка на големи масиви от данни.
Следват финансисти и счетоводители, хората в промишлеността и търговията.