Седмокласници след изпита по математика: Беше трагично! (Обзор)
- Родителско вълнение и за теста по български - въпрос за “документ” и “закон” бил сбъркан
- МОН: Задачата е коректна, проверява функционалната грамотност
Трагично беше! Вторият модул беше много труден, много гадни задачи.
Всички се представихме много зле. Беше много по-трудно от миналата година.
С такива думи седмокласниците излизаха от изпита по математика в петък. Според повечето ученици 21-а и 23-а задача били “отвратителни” и не знаят
има ли изобщо някой, който може да ги реши
Тестът съдържа 23 задачи в два модула. 20 от тях са с четири възможности за отговор, от които ученикът да избере верния. Останалите 3 са със свободен отговор, като учениците трябва да опишат и аргументират решението на задачата. Обхванат е материал от пети, шести и седми клас - теми от алгебра, геометрия, текстови задачи и вероятности.
“Задачите по алгебра и геометрия в първия модул са балансирани. Акцентът е върху ученото в 7-и клас. От 20 задачи 6, или
30%, са с практическа насоченост
Не би трябвало да има изненади”, обясни Снежинка Матакиева, бивш експерт в МОН, автор на учебници и учебни помагала по математика.
Според нея учениците биха се затруднили при разлагането на многочлена в първата задача от втория модул. “Подточките “а” и “б” са взаимно обвързани. Който не е решил първата, не може да реши и втората. Третата част е независима”, обясни Матакиева. Не трябвало да има изненади и в подточка “а” на №22, защото е стандартна задача за движение. В “б” имало лека заигравка с допълването на резервоара на колата. “Отвратителната” по думите на децата 23-а задача пък съчетава и еднакви триъгълници, и признаците за успоредник. Според експертката подточка “а” не трябва да ги затрудни. Но втората част е за отсяване и там вече има майсторлък.
Средностатистически седмокласник, който си е учил уроците, трябва да се представи перфектно на подточките “а” на 22-а и 23-а задача, както и на “в” в 21-а, обобщава Матакиева. Като цяло не смята, че изпитът тази година е по-труден от миналогодишния.
Оценките от външното оценяване, с които се кандидатства в гимназия, ще бъдат обявени до 1 юли.
Трети ден обаче ученици и родители се вълнуват и от проведения в сряда изпит по български език и литература. Спорът е дали въпрос №16 от теста не е объркал децата да дадат грешни отговори. В него те трябваше да посочат с кои два документа училищата ограничават ползването на мобилни телефони от децата.
“Във въпроса се пита дали закон и училищен правилник са документи. И тях това ги обърква, защото не са малоумни и знаят какво е закон. Обаче четат изречението, в което се казва: “Според споменатия закон всяко училище у нас има правото да въведе и допълнителни ограничения в своя правилник.” Тоест правилникът върви към закона”, обясни пред bTV доц. Евгения Благоева, която е майка на седмокласник. Настанала дискусия дали закон и правилник са “документи”, или нормативни актове. Тя пита и защо авторите на теста искат да се запишат два, а не “двата” документа.
Учениците могат да се подведат, защото думата “правилник” не е написана с главна буква, включи се и учителката Станислава Докторова от 137-о СУ в София. Според нея, ако авторите на теста бяха предложили абревиатурата ПДУ (Правилник за дейността на училището), децата щели да се ориентират.
“Мамо, да знаеш, че един от въпросите в матурата беше сбъркан - питаха за документи вместо за закони”, обяснил пък вкъщи седмокласникът Ивайло от столицата.
“Категорично въпросът не е грешен. Грешен би бил, ако искаме възпроизвеждане на знание. Това е въпрос, който провокира мислене. Провокира функционалната грамотност на нашите ученици”, отговори Таня Михайлова, зам.-министър на образованието.
Според Цеца Петрова, учител по български език и литература в 119-о СУ, въпросът е зададен коректно и
не разчита учениците да покажат знания, а умения да четат текст
Децата знаят, че по тези документи търпят санкции при нарушаване на училищните норми. “Думата “документ” попълва техния лексикон още в начална учебна възраст. Изпитът не изисква да се посочат спецификите на документа като административно-делови текст, тогава щеше да е некоректно. Тази истерия е поредно доказателство, че ние подценяваме българските ученици и им вменяваме незнания и неумения, които те не притежават”, каза още Петрова.