Всичко, което искате да знаете за часовете по религия

30.03.2025 17:41 Ярослава Прохазкова
Рилският манастир СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

По инициатива на новия български патриарх Даниил отново се заговори за необходимостта децата в училище да изучават религията като предмет.

Макар социологическите проучвания да показват, че огромната част от българите одобряват това решение, се чуват и гласове на притеснение.

Днес ви представяме 5-те най-сериозни възражения и отговорите, които Министерството на образованието и науката дава на тях.

1. КАК Е В ЕВРОПА

Въпрос: България е светска страна и не може да има религиозно обучение в училищата. Според конституцията българското образование е светско, как тогава училището ще предлага религиозно образование? Няма ли да ни отдалечи от Европа подобно решение?

Отговор: Обучение по религия не означава религиозно образование. Целта на преподаването на религия не е децата да се направят вярващи (това евентуално е роля и задача на Църквата), а да се направят знаещи и компетентни.

В целия ЕС по закон образованието е светско и въпреки това религия се изучава като задължителен предмет в Люксембург, Нидерландия, Швеция, Австрия, Дания и Ирландия, а също и в трите освен България православни страни членки на ЕС – Гърция, Кипър и Румъния. Като част от задължителната подготовка, като обаче ученикът алтернативно може да избере друг предмет (каквото е и предложението за България), религия се изучава в Малта, Финландия, Белгия, Германия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Хърватия. И най-накрая, като свободноизбираем предмет религията се изучава в Естония, Испания, Италия, Словения, Унгария и Чехия. Всъщност единствената европейска страна, в която религия не се изучава в училище, е Франция. Нима някой мисли, че образованието в Австрия, Нидерландия или Швеция не е светско?

2. ЗАЩО ДА СЕ ПОЗНАВА ПРАВОСЛАВИЕТО

Въпрос: Какъв е смисълът от изучаване на религия? Няма ли новият предмет единствено да натовари учебния план на децата, без да има някаква практична полза за бъдещето им?

Отговор: Българската, а и европейската култура е изцяло продукт на християнското наследство. На практика почти всичко през последните 2000 г., което прави Европа изключителна, е белязано или директно изградено от християнството – идеята за свободата, за цената на човешкия живот, за човешките права, всяка от тях е напълно немислима без християнското наследство. Дори идеята за секуларизма и разделението между Църква и държава по същество е християнска, почиваща върху евангелското “Кесаревото – кесарю, Божието – Богу” и върху еволюцията на християнството през първите му векове, като дисидентска религия в рамките на Римската империя. Никой аспект от европейската култура не може да бъде разбран, без да се познава историята и доктрината на вярата. Без това познание историята на Европа не може да бъде разбрана истински и в дълбочина, философията не може да бъде разбрана, литературата не може, музиката не може, изобразителното изкуство не може, архитектурата не може. Цели етапи от миналото на континента, като Ренесанса, Реформацията и Контрареформацията, също ще останат необяснени. Дори съвременни политически феномени, като например появата и възхода на християндемокрацията, която именно формулира и в голяма степен реализира идеята за обединена Европа, ще остане непонятна. Лишен от това знание, българинът винаги ще се чувства като духовен сирак в Европа.

Лишен от познание за православието, българинът ще се чувства духовен сирак и спрямо собствените си предци, защото само допреди век целият свят на дедите ни е бил форматиран в парадигмата и светоусещането на православното християнство. То ни е обединявало, то ни е давало самочувствие, то ни е помагало да оцелеем по време на нерадостната ни историческа съдба. Без познание върху православието българските ученици никога няма да разберат красотата и съвършенството на старобългарската литература, на иконописта, на църковната архитектура, на песнопенията. Без това познание разбирането за Кирило-Методиевото дело и огромния принос на средновековна България за развитието на човешката цивилизация също ще остане единствено на повърхността. Неразбираема ще остане и по-голямата част от модерната ни история – ролята на манастирите за опазването на културното ни наследство, килийните училища, просветителите като Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, живописните школи в Самоков, Трявна и Банско, борбата за самостоятелна Църква…

3. ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДА

Въпрос: Няма ли обучението на българите в православие да ги направи по-податливи на руската пропаганда и да засили позициите на Русия в България, в контекста на тежкия геополитически сблъсък, в който се намираме?

Отговор: Именно доброто познание на историята на православието би дало възможност на българина да се ориентира в ситуацията в Украйна, където се избиват два православни народа, а също и в сложните отношения между Вселенската и Московската патриаршия. Би му дало инструментариума да изгради своя собствена позиция и лесно да разкрие политическата злоупотреба с православието. Нещо повече, ако вникне в историята на източното християнство, българинът ще може да открои лидерската роля на българската Църква в нея и да очаква днес тя да заема позиция, отговаряща на впечатляващото си минало, не да се води, а да води.

4. ИМА ЛИ ПРОБЛЕМ С АТЕИЗМА

Въпрос: Какво обучение по религия ще получи едно дете мюсюлманче? А ако е дете, принадлежащо към друга религия? А ако родителите му са атеисти и не искат детето им да бъде индоктринирано в каквато и да е религия?

Отговор: Основната идея, която Министерството на образованието обсъжда, е да се въведе задължителен избор между три предмета – Религия (християнство), Религия (ислям) и трети предмет, който да е насочен към укрепване на гражданските и общочовешки добродетели у ученика.

По този начин никой родител, който изповядва различни религиозни или атеистични възгледи, няма да бъде принуден детето му да изучава нещо, което противоречи на тях.

5. ЗА ТОЛЕРАНТНОСТТА

Въпрос: Няма ли обучението по ислям да засили позициите на ислямския фундаментализъм в България?

Отговор: Точно обратното. Обучението по ислям, провеждано светски и под ръководството на Министерството на образованието, ще може да даде на учениците една по-пълна картина на историята и еволюцията на това вероизповедание, която да покаже общите му корени с другите аврамически религии (юдаизма и християнството), общото между Библията и Корана, както и традицията на толерантност и взаимно уважение, която съществува между религиозните общности в България.

Други от Просветни

Около 190 000 са студентите сега у нас, най-много са в „Икономика“ - 26 996, най-малко - в „Теория на изкуствата“ - 53

Около 190 000 са студентите сега у нас, които се обучават в 51 висши училища. От тях държавните университети са 38, а останалите са частни висши училища, каза за БТА Георги Стойчев

БАН със специална декларация за адекватно финансиране през 2026 г.

Липсата на средства демотивира,  не може да привличаме млади кадри, категорични са учените  "Трайното недофинансиране на БАН обаче води до неконкурентни възнаграждения

Красимир Вълчев: Много е важно да има повече модерни бази за практическо обучение

Много е важно да има повече модерни бази за практическо обучение, за да привличаме повече ученици в професионалното образование. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на

Красимир Вълчев за студентските такси: Работим по промени в Закона за висшето образование

Работим по промени в Закона за висшето образование (ЗВО), но те не са готови. Държавните висши училища сами определят таксите за студентите в платено обучение в съответствие с регулацията на ЗВО

С нови над 1 млн. лв. дарения от бизнеса INSAIT започва прием за EXPLORER

Наред с компании като Amazon, SiteGround и ManGroup за първа година с финансиране за програмата се включва и Google Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към

>