МОН предлага специалността "медицинска сестра" да бъде защитена и да отпаднат таксите
Тревожни данни за недостигът на медицински сестри в България. С надежда да се ограничи този дефицит на кадри, от Министерството на образованието и науката предлагат специалността да бъде защитена и да отпаднат таксите за обучение.
Близо 30 000 кадри са необходими, за да попълнят липсите в здравеопазването. През последните 30 години броят на медицинските сестри е намалял почти наполовина. Служителите в сферата на здравеопазването наблюдават тревожна тенденция – новозавършващите специалност "медицинска сестра" нямат интерес към професията, предаде БНТ.
Едва половината от новозавършилите специалност "медицинска сестра" имат желание да практикуват. Липсата на интерес към професията води до осезаем недостиг на кадри в цялата страна. Средната възраст на медицинските сестри е 50 години, а всяка трета е на пенсионна възраст.
Лиляна Делева е старша медицинска сестра в столичната болница "Света Анна". Има 43 години стаж, и макар вече да е пенсионер, продължава да работи в Клиниката по анестезиология и реанимация, защото обича работата си:
"Мъчно ми е да оставя сестрите без мен, да им е по-леко, работата е страшно много. Изключително тежко е, тежък труд, който не е влязъл в такова отделение, болни, стрес, мъка, пациенти между живота и смъртта и това се преживява от нас."
С тъга споделя, че у младите днес липсва интерес към професията:
"Наблюдавам стресираност от тяхната страна и не такава отдаденост както беше по наше време. Поколенията са различни, нашето беше отдадено, сега имат повече възможности - може да ходят в частни болници, в чужбина, при нас го нямаше, на нас животът ни беше болницата."
И изпитва тъга по отминалите времена, когато е имало достатъчно медицински сестри на работното ѝ място:
"Беше по-добре, сега нямаме време да се видим за пет минути, всичко е само бързане."
Владислава Славова е акушерка и операционна сестра във Видин. Когато започва работа преди повече от 20 години е най-младата в болница, и към днешна дата продължава да е най-младата медицинска сестра. Признава, че на нея и колегите ѝ се налага да работят на повече от едно място:
"Това води до физическа умора и бърнаут, това не се променя години наред и човекоресурсът е най-скъпото нещо, което години наред не е оценено в здравеопазването."
Според нея предложението "медицинска сестра" да е защитена професия, е добро, но не достатъчно:
"Държавната такса не е толкова висока и не е различна от тази за другите специалности, който иска да учи ще намери финансиране. Вече има политика болници да финансират обучението на кадри, за да останат в болницата, заплащането няма да реши проблема, напротив, фокусът трябва да е към промяна на законодателството, за да може тази професия да е примамлива на пазара на труда."
Макар да има малко желаещи да упражняват професията, все още се намират млади, които искат да помагат. Сред тях е Мариела Будина – старша сестра на Клиника по УНГ. От 6 години практикува. Работила е за кратко във Великобритания, но се връща да се развива в България:
"Първият мотив е трудовото възнаграждение - ако има адекватно и тук, ще останат кадри."
В курса ѝ са започнали да учат 60 души, около половината обаче се реализират:
"Заплащането е основен фактор, но не ме е спирало да се върна тук, тук е на ниво медицината, тук пациентът по-лесно има достъп до медицина отколкото в чужбина."
В Клиниката по уши, нос и гърло, в която работи на 12-часова смяна, има две сестри, а за да няма свръх натоварване трябва да са двойно повече:
"Те се натоварват, с тази липса на кадри отразява се на лекарите и на пациентите. Стресът идва от липсата на кадри и сестрите изморяват от дългите 12-часови смени."
За това е на мнение, че ако специалността бъде защитена и освободена от такси, това ще облекчи доста от желаещите да я изучават:
"Някои финансово не могат, това ги спира, а имат желание."
И все пак, както казват медиците, има изключения. Така наричат новозавършващите, които след изкаран стаж, са решени да останат в здравната система. Като Елена Вирянска, която е 4 курс студент. И е убедена – ще практикува и то в България. Споделя, че за нея заплащането не е най-важното:
"Не е най-важно, кое е най-важно, това че помагаме на хората, защото ако всеки тръгне да заминава в чужбина, няма да останат кадри, които да помагат на българското здравеопазване."
И докато се намерят стимули за младите, Лиляна и нейните колеги са категорични – ще продължат да работят. Защото медицината за тях не е просто професия, а мисия – да помагаш и спасяваш човешки живот.