Стартовите заплати на българските учители по-високи от гръцките, по-ниски от турските (Обзор)
Между 25 и 34 г. намаляват тези, които не са държали матура
През последните 10 г. заплатите на българските учители се увеличават с едни от най-бързите темпове сред страни - членки и кандидат-членки на ОИСР. Това е много добър показател и е част от цялостното увеличение на бюджета за образование - от 3 на 3,5% от БВП от 2015 до 2021 г. Стартовите заплати не са най-ниските. Преди 10 г. не можехме да си представим, че българските учители ще започнат с по-високи заплати от гръцките, които имаха най-високите заплати в ЕС.
Това заяви министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето на данните от глобалното проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие “Поглед върху образованието 2024”.
Страни като Полша, Латвия са след нас. Чехия е на нашето ниво. Това говори добре за политиките, които се водят в нашата страна, допълни проф. Цоков. По-напред от нас са обаче педагозите в Турция. (Виж графиката.)
Оказва се обаче, че по-добрият разход за образование се свързва само частично с по-добри образователни резултати на PISA.
Проф. Цоков обясни, че България за втора година е влязла в доклада като страна, кандидат-членка за ОИСР. В рамката на този доклад освен статистически данни прозират политики, които се водят “в най-добрите икономики и най-добрите образователни системи”.
България през последните 10 г. има
най-голямо нарастване на процента на младите учители
Ако преди 10 г. е бил под 5%, сега е около 10%. Косвеният ефект е студентите, които се обучават за бъдещи учители.
През последните години има много важни политики на МОН за освобождаване от такси за обучение на студентите бъдещи учители от специалностите “Педагогика на обучението по...”. Все повече се записвали в тези специалности, за да се включат след това в образователната система. Бяха раздавани стипендии в специалности “Педагогика”, “Педагогика на обучението по...” като приоритетни.
Учителите в България преподават по-малко време от колегите си от ОИСР с изключение в предучилищното обучение, е друг от изводите в изследването. В много държави, включително България,
се очаква вълна от пенсионирани учители,
показва проучването. Делът на учителите без придобита професионална квалификация “учител” е сравнително малък.
Намалява делът на младите хора без завършен втори образователен етап в България. Такава всъщност е тенденцията в дела на 25-/34-годишните без завършен втори гимназиален етап.
Според експертите е важно е ранното детско развитие. Обхватът на 4-годишните е 86% и е по-малък от другите страни от ОИСР, каза министър Цоков. Работело се обаче за изграждане на нови детски градини и ясли. Според министъра ученето от детските ясли трябва да се превърне в грижа не само за здравето, но и за личностното развитие на децата, за да се подготви детето за същинското обучение след 1-и клас.
Проучването отчита и силното влияние на семейната среда за образованието на децата. 80% от хората на възраст 25-64 години у нас, които имат поне един родител с висше образование, също са придобили такова. В страните от ОИСР този дял е средно 72%. В същото време само 5% от 25-34-годишните с родители без средно образование имат висше (при средно за ОИСР 19%).