Борис Гребенщиков: Ако бях в Русия, щях да съм в затвора, но не се чувствам дисидент. Чувствам се човек
- Здравейте, Борис Борисович. Благодаря ви, че се съгласихте да дадете това интервю за "24 часа". Идвали ли сте преди в България, пели ли сте пред зрители? Нали знаете поговорката, че "курица не птица, Болгария не заграница"...
- Да, идвахме миналата година, имахме концерт. А що се отнася до израза, той е обиден, наследство от съветските времена. Никога не ми е харесвал.
- Как е станало така, че в семейството на майка юрист и баща инженер се е появил рокмузикант? Кога решихте какъв ще станете и мислехте ли, че се свързвате с музиката за цял живот?
- Знаете ли, аз никога не съм се определял като някакъв. Аз съм просто някой, който прави това, което му харесва.
- Четох, че вие сте учили за математик. Кога разбрахте, че това не е за вас?
- Нищо никога така и не съм разбирал в тази насока. След завършването на университета аз спокойно
започнах работа по специалността в изчислителен център
на научноизследователския в Института за комплексни социални изследвания. Работих там три години, преди да ме уволнят след участието ми в музикалния фестивал в Тбилиси.
- Но все пак някак сте станали музикант?
- Не, аз и до днес не смятам, че съм станал музикант. Нито изпълнител, нито член на рокгрупа. Разбирате ли, думата рок - това е нелеп етикет, който лепят на всичко. Рок? Реге? Авторски песни? Авангардна музика? Каква е разликата, важното е музиката да те хваща за сърцето. Аз мога да свиря в джазгрупа или да изпълнявам тарантела. Когато казвам, че не съм музикант, това е, защото за мен е важна комбинацията между музика и текст. А музикантите са друго племе - те понякога не слушат думите, даже не знаят, че тези думи съществуват. Важни са им нотите и техниката на изпълнение.
- Но тарантела вие не изпълнявате.
- Просто аз с прителите ми се занимавахме с музика. Това е всичко.
- Все пак е имало момент, когато сте избрали, че музиката ще е вашата съдба.
- Нищо не съм избирал. И съдбата не ме е избрала. Просто се занимавам с музика, защото това ми харесва. Така че никой нищо не е избирал.
- И все пак, когато се занимавахте с математика, каква музика предпочитахте?
- Може би тази, която вие наричате рокендрол. Отначало Бил Хейли, след това "Бийтълс". А след "Бийтълс" - всичко останало, една огромна, огромна музикална вселена. Но успоредно с това слушах Бах, Равел и всичко останало.
- Кой измисли името на групата ви "Аквариум"? Защото има няколко версии.
- Вървяхме с моя приятел, с когото създадохме групата, и обмисляхме различни имена. Всичко, което ни идваше наум. И това се проточи с дни. Докато в някакъв момент просто избрахме "Аквариум". И на двамата ни хареса.
- Питам ви, защото има спор как се е казвала улицата, на която сте видели кафенето с това име. Единият вариант е "Софийская".
- Едно малко "но". Това не беше кафене, а бирария. А бира по онова време аз изобщо не пиех. Така че бирария не би ми била интересна тогава по никакъв повод. Това с улицата е голяма глупост. Името на групата го измислихме, докато пресичахме реката по моста.
- Вие сте музикант или се занимавате с музика или с приятелите сте започнали да пеете много отдавна, но...
- Аз пея от ранно детство, а се научих да свиря на китара през 1968 г. и оттогава не съм спирал.
- Обиждате ли се, ако ви нарекат рок динозаври или ветерани?
- Да ни наричат, както искат. Не се обиждам.
- Каква беше първата ви китара?
- Намерих я в една кофа за боклук. Беше счупена, но баща ми я поправи. Именно на нея започнах да се уча да свиря.
- Вие споменахте за това, но все пак трябва да ви попитам за един от първите ви концерти в Тбилиси.
- Това изобщо не беше един от първите ни концерти. Случи се цели осем години след основаването на групата. Но това няма толкова голямо значение. Всеки,
който пише за нас, създава собствена митология
Но наистина тогава след скандала ме изгониха от работа, от комсомола, дори от къщи.
- Наистина ли сте били приятели с Дейвид Бауи?
- Чак приятели не бих казал, но се чувахме по телефона, пишехме си. Бяхме просто познати, които понякога се виждаха.
- Как се правеше музика през 70-те и 80-те години? Това беше доста романтичен период. Казват, че сте се запознали с Виктор Цой в метрото и дори сте си пеели там?
- Всичко се правеше, заобикаляйки закона. Направо си беше незаконно. През цялото време трябваше да се оглеждаме, за да не се натресем на някакви неприятности.
- А имахте ли неприятности?
- Да. Винаги.
- Как се промени музиката през последните 45 години? А вкусът на публиката?
- Нито музиката се променя, нито вкусът на публиката. Поне през последните 3000 години. За публиката пеят музикантите в заведенията.
- А в залите, когато имате концерт, кой идва?
- Там идва не публика, а хора, които искат да чуят това, което аз и моите колеги ще им изпеем. Изборът е изключително наш. Нас ни слуша съвсем малък процент от хората, защото ние изпълняваме непопулярна музика. Харесват ни тези, които мислят. Или чувстват.
- Религиозен ли сте?
- Аз не знам какво означава това.
- Вярвате ли в бог или в някаква висша сила?
- Да вярваш можеш в това, че ще ти дадат заплата например. Аз имам контравъпрос към вас. Вие вярвате ли, че две по две е четири, или знаете? Вярвате ли в таблицата за умножение, или знаете, че тя е факт?
- Знам.
- Ето това е разликата между знанието и вярата.
- Тогава смятате ли, че в основата на създаваната от вас музика е някаква висша сила?
- Аз не знам какво е това "висша сила". На мен ми е интересно какво мислят хората в различните страни и го сравнявам с това, което знам аз. Аз превеждам разни китайски, японски и индийски неща, даже ги печатат. Но аз не вярвам, аз знам.
- В едно интервю вие казвате, че правите не това, което искате, а това, което се получава. Това не е ли парадокс?
- Именно затова съществува творчеството. Аз не творя това, което ми идва в главата, защото го искам, а това, което чувствам. А то невинаги е това, което съм искал. Вие например понякога не правите това, което искате. Така е и с творчеството -
аз искам да правя весели песни, а понякога се получават много тъжни
- Замисляте ли нови песни, нов албум?
- Да. Буквално тази седмица пускаме нов албум.
- Къде живеете в момента? Доколкото разбирам, не сте в Русия.
- Защото в Русия щях да съм в затвора. Аз се преместих в Лондон три години преди да започне войната, защото тук се живее по-добре.
- Какво мислите за въпросната война?
- Всяка война е престъпление. И триумф на глупостта, защото винаги е по-добре не да се биеш, а да преговаряш. Винаги. Но Русия в този случай прекрачи законите на човечеството.
- Сталин със сигурност не го помните, при Хрушчов сте били съвсем малък, но от останалите генерални секретари и президенти имате впечатления. Кога СССР и след това загубиха шанса да се превърнат в демократична държава? Защото - извинявайте, ако смятате, че не съм прав, сега там не е точно демокрация.
- Спомнете си Салтиков-Шчедрин, Пушкин, Лев Толстой и ще разберете. Те всичко са написали. В Русия никога нищо не се е променяло.
- Определяте ли се като дисидент?
- Никога не съм се смятал за дисидент. Смятам се за човек.