Макрон пое висок риск: Париж иска да е лидер, докато Берлин слабее
Идеята на Франция да се създаде нова коалиция за доставка на далекобойни системи в Украйна дава друг сценарий - да се атакуват руски цели в дълбочина
Защо във вторник френският президент Еманюел Макрон изненадващо не изключи изпращане на западни войски в помощ на Украйна?
Франция търси нова лидерска роля, отчитайки слабостта на Германия в момента и нейната въздържаност по отношение на войната в Украйна.
Може би Париж преразглежда геополитическата си линия и би искала евентуално да играе ролята на координатор на действията на Европа по кризата около Украйна.
Онова, което френският президент каза, опира до сухопътните войски. Но външният министър на Франция Стефан Сежурне уточни, че Макрон не е имал предвид разполагане, а присъствие. Но това са близки синоними - тоест може евентуално да присъстват инструктори или някакъв вид техническа военна помощ. Което при всички случаи ще бъде оценено от Русия като намеса във войната.
Изглежда част от тактиката, която някои страни се опитват да приложат, е да се подписват двустранни споразумения с Украйна, като по този начин
се прави опит да се избегне активирането на чл. 5 от договора на НАТО
На този фон идеята на Франция да се създаде нова коалиция за доставка в Украйна на далекобойни системи дава друг сценарий - идеята е да се атакуват руски цели в дълбочина.
Тревожното е, че допускането се превръща във вероятност, а оттам нататък и във възможност. Предположението става намерение, което може да се осъществи. Така започна и войната - най-напред се говореше, след това се случи. Говоренето по медии, т.е. "телевизионният театър" се различава от военния съществено - при военния играта води до жертви.
Затова изказването на Макрон е във висока рискова зона. Подобен род разговори създават опасности и за разногласия вътре в Запада, защото има различни нагласи в ЕС, и различни в НАТО. И по-важно е да мислим не кога, а как ще завърши войната, и какви ангажименти ще поеме Европа по-нататък. Неизвестните са какво ще се случи в САЩ след президентските избори и в Европарламента след европейските избори.
У нас, а и в други държави, войната в Украйна се превърна във вътрешнополитически фактор. А тъй като другите проблеми остават нерешени, зад войната в Украйна, помощта и последствията удобно се скриват неспособности да се решат важни вътрешнополитически проблеми.
Когато става дума за победа във войната, интересно е кой как си я представя.
Как би изглеждала една победа за Украйна и как за Русия?
Обсъждат се различни сценарии - например Украйна да стане член на НАТО, но с цената на разделяне на територии. Според военни експерти трудно ще се отвоюва част от украинската територия. Затова със сценариите трябва да се подхожда предпазливо. По-скоро трябва да се намали тази ескалираща милитаризация на мисленето и на политиката. И да стане ясно дали говорим за възпиране на Русия или за принуда към мир. Принуда към мир е тактика, използвана към други държави, но далеч по-малки и неядрени сили.
Колкото до тактиката на изтощаване, част от която са и санкциите, залагането на тази карта особено в по-дългосрочен план, може да активизира други центрове на сила и амбиции. Русия не е държава, която може да бъде принуждавана силово, тъй като има достатъчно и тактическо, и стратегическо ядрено оръжие. И военната й доктрина позволява да го използва под предлог защита.
Колкото и оръжие да се доставя, то няма да замени човешкия фактор. Лесно се овладява територия, трудно се задържа. Няколко поколения и в Русия и Украйна са жертвани в сегашната месомелачка. И ако говорим за възстановяване на Украйна, ще трябват икономически и човешки ресурс, които трябва да дойдат отнякъде. Една част вече я няма, а друга може и да не се върне след бежанската вълна
Тук идва и въпросът накъде е тръгнала Европа, особено на фона на предстоящия евровот. С изострянето на кризите се задълбочават и социалните тревоги и протести. Различни социални групи обедняха. В страни - лидери в ЕС се стопи средната класа, която бе стабилизиращ фактор.
Не бих подценявал вероятността на евроизборите крайнодесни сили да получат по-голяма тежест, тенденциите са именно в тази посока.
Задават се кризи, които ще имат политически характер, и които по различен начин могат да повлияят не само върху кризата в Украйна, но и в локалните конфликти и проблеми - Близкия и Далечния изток.
В САЩ нагласите сред американците са разделени. Не се знае накъде ще завият президентските избори и оттук нататък самата Европа пред какви предизвикателства ще бъде изправена и дали ще е в състояние да гарантира сама собствената си сигурност, ако ? се наложи.