Отричан и почитан, Вазов е в читанката поне още от 1947 г.
Забранен за кратко от Отечествения фронт като буржоазен, патриархът на българската литература е оставен в учебниците след монография на съветския академик Н. Державин
Патриархът на българската литература Иван Вазов е бил забранен за изучаване за кратко в първите години на управлението на Отечествения фронт.
Неговото стихотворение “Аз съм българче” влиза за първи път в учебниците през 1947 г. Само година по-късно - на 3 септември 1948 г., Великото народно събрание приема Закон за народната просвета, с който се регламентира работата в социалистически училища. А с правилника за прилагането на закона, изработен от тогавашното Министерството на народната просвета, се прочистват учебниците по българска литература от буржоазно-националистически поети и писатели, сред които Иван Вазов.
“Спасението” идва бързо - през същата тази 1948 г. съветският акад. Николай Державин написва солидна монография за Вазов, а две години по-късно Академията на науките на СССР организира научна сесия за него.
Така реално “Аз съм българче” е в учебниците от времената на нашите деди. През 1947 г. е публикувано в буквара и първата читанка, които в началото са били в едно тяло, от издателство “Просвета”. То пък съществува от 1945 г.
Стихотворението звучи всяка година на тържеството за 24 май пред Националната библиотека в София, изпълнено от първокласници. Рецитират го и в деня на детето, и на първия учебен ден.
Въпреки всеобщата почит към една от реликвите на българщината от време на време през годините се намира кой
да прояви чувство за модерност и да заговори за евентуалното му отпадане
от читанката. Случи се и през последните дни. Едно изречение в сайт буквално запали социалните мрежи и се пусна слухът, че творбата на Вазов може да отпадне от учебниците заради децата на мигрантите в страната ни.
В никакъв момент и под никаква форма не е обсъждана промяна в изучаването на стихотворението “Аз съм българче” от Иван Вазов, категорични бяха обаче от Министерството на образованието и науката. Повод за нарочната позиция станаха поредица от неверни внушения на политици, които според МОН разпространяват фалшиви твърдения, свързани с творбата и изучаването ѝ в българските училища. Стихотворението “Аз съм българче” се изучава още в първи клас. В одобрената учебна програма на МОН, която е задължителна за всички училища в България, е записано, че
учениците трябва да могат да рецитират творбата
Внушенията, че са възможни изменения заради чужди граждани, са лишени от смисъл, тъй като в България от години има ученици с друго гражданство, които се обучават в българската образователна система. За тях важат същите правила и в този смисъл те трябва и се научават да рецитират “Аз съм българче” още в първи клас. Опитът показва, че това не представлява трудност за децата.
Само седмица след като на МОН му се наложи да обяснява, че никой няма намерение да маха “Аз съм българче” на Иван Вазов от учебната програма, в социалните мрежи се завихри нов странен скандал със стихотворението.
Кой облече “Аз съм българче” с украинския флаг?
Този въпрос задаваха възмутени потребители в социалните мрежи, споделяйки корица на сборник със стихотворения на Вазов. На нея дете вее българското знаме, облечено е със синьо-жълт пуловер, в който фейсбук активисти разпознават знамето на Украйна.
“24 часа” потърси художника на корицата Борис Стоилов, чиято работата като оформител и илюстратор на книги е свързана предимно с издателска къща “Хермес”.
Букварчето от 1947 г., в което присъства “Аз съм българче” на Иван Вазов.