Край на зубренето, слагат задачи от живота в изпитите по модела на PISA
А преди 9-и клас ще има национални входни равнища по български, математика и природни науки
Задачите във външното оценяване за 10-и клас ще бъдат променени още от 2024 г., за да бъдат по-практически ориентирани. В следващите години постепенно ще се променят задачите за 4-и, а след 2 години и след 7-и клас. Учениците, които в момента са в 5-и клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви на изцяло нов формат за изпита след 7-и клас през 2025/2026.
Това обяви министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков в навечерието на обявяването на резултатите на 15-годишните българчета на международното изследване PISA (Program for International Student Assessment) през 2022 г., в което акцентът ще е върху математиката, но се проверяват и четене, и природни науки. Резултатите трябва да бъдат обявени във вторник в Париж от Организацията за сътрудничество и развитие в 11 часа местно време. Дотогава има ембарго върху информацията.
В изследването са
включени 15-16-годишни деца от 81 държави и региона от целия свят
То трябваше да се проведе през 2021 г., но заради пандемията от коронавирус се отложи с една година.
“Знаем колко важен е изпитът след седми клас. Затова искаме да дадем време за пренастройване на системата и да се помогне децата да бъдат ефективно подготвени за новия формат”, обясни проф. Цоков.
Той уточни, че в мониторинговия доклад на Европейската комисия се посочват определени проблеми в нашата образователна система за 2018 г.
Проблематични са резултатите от външните оценявания, матурите, както и резултатите на PISA 2018 г. - сравнително ниски спрямо другите страни от ЕС. Това ни накара през последните седмици да подготвим определени инициативи по посока на качественото образование, и то насочено към развитие на компетентности и умения за живота и възможности за по-добро представяне на учениците на PISA тестовете, обясни министърът.
Училищата ще получат по-голяма подкрепа от страна на министерството на образованието. Ще получат методическа помощ за съставяне и решаване на задачи, насочени към практически умения.
Предвиждаме от началото на следващата учебна година да се въведат входни равнища за започващите 9-и клас по български език, математика и природни науки, свързани отново с PISA тестовете, насочени към установяване на уменията и възможността за решаване на практически проблеми от страна на учениците.
Ще се използват възможностите на програма на ОИСР PISA училища - 200-300 или 500, които целогодишно да работят по отношение на разработване и въвеждане на такива задачи, решаване на такъв тип тестове, различен начин на обучение, ориентирано към формиране на компетентности и изготвяне на доклади за напредъка. Така училищата ще бъдат подготвени по-добре за предстоящите PISA изследвания през 2025 и през следващите години, обясни министърът.
“Ще изработим визия за по-рамкови компетентностни учебни програми. Ще търсим баланс с традициите. Това, което се формира като знание, да води до ключови умения, а не само наизустяване на определен материал. Ще трябват 3 или 4 години. Планираме след Нова година в рамките на 2024 г. да се направи промяна в учебния план, където има избираеми учебни дисциплини. Всяко училище може да формулира нови учебни предмети - да има възможност за формирането на интегрални учебни предмети”, обясни още проф. Галин Цоков.
Екипът на МОН вече е готов с разработването на визия за Стандарт за качеството в училищното и предучилищното образование. “За пет месеца и половина успяхме да създадем концепция, която ще обсъдим в детайли със социалните партньори, работодателите и заетите в системата, за да предложим за обществено обсъждане и конкретните нормативни текстове”, каза министърът.
Според стандарта качествено образование означава приобщаващо и насърчаване на възможностите за учене през целия живот за всички деца и ученици. Придобитите знания и развитите отношения, нагласи и умения следва да допринасят за успешното личностно и професионално развитие на учениците. Качеството в образованието е постигане на разумен баланс между осигуряване на благополучието на децата и учениците, и развиването на техните компетентности. Министър Цоков допълни, че се предвижда този стандарт да има подкрепяща роля и да насърчава образователните институции сами да правят самооценка на силните и слабите си страни и да планират мерки на тази основа.
С помощта на експерти от МОН, учители, директори, социални партньори, бизнес и граждански организации са определени
показателите за качество в 4 направления:
преподаване, управление на институцията, взаимодействие с общността и резултати на учениците и училището.
Проф. Цоков отбеляза, че когато се говори за качество, то трябва да се измерва според спецификата на отделната институция. “Целта ни е механизмът да започне да действа през 2025-2026 година за всички институции. Планираме той да се изпробва първо чрез Национална програма през 2024-2025, за да се усъвършенства, ако трябва, а ще бъде въведен през 2025/26 учебна година”, разясни проф. Цоков.