Двете Българии в образованието – как опитът от елитните училища да се пренесе към изоставащите
Водещите школа могат да се конкурират на световно ниво, но други 1/3 не могат да осигурят базисна грамотност на учениците си
Резултатите от матурите разтревожиха обществото - какво се случва със средното образование? Защо се влошават оценките на учениците?
Как да се обърне негативният тренд? “24 часа” започна дискусия по темата.
Двоен скок на двойките на матурите по български език тази година в сравнение с преди 5 г. И тренд на влошаване на средния успех от матурата за този период. Тези изводи отвориха дискусия за необходимостта от реформи в средното образование.
В България
има училища, които се водят изключително добри,
елитни и за тях всяка година има състезание след 7-и клас. Експерти казват, че проблемът всъщност е как да се повиши нивото в другите училища - тези, които са на опашката по успех.
Да видим къде са най-добрите и най-слабите резултати. На ниво област трите най-добри по резултати от матурите по български език и литература тази година са София - град - 57,81, Смолян - 54,57 и Пловдив - 52,40. А трите с най-слаб успех - Шумен - 42,61, Разград - 43,71, Плевен - 44,15.
На ниво община проучване на Института за пазарна икономика установи, че с най-висока средна оценка на пролетната сесия по БЕЛ за поредна година е Челопеч, с много добър (4,58), следвана от няколко общини в Смолянско – Златоград (4,57), Неделино, (4,51), Рудозем (4,27).
Сред по-големите градски центрове с относително добро представяне е Столичната община (4,24), Смолян (4,17), Пловдив (4,15), Варна (4,14).
Но има цели 6 общини – Земен, Крушари, Якимово, Струмяни, Хитрино и Камено, в които средната оценка на учениците е слаб (2). Със среден резултат под среден (3) са вече 80 общини в сравнение с 69 година по-рано.
Все по-слабите оценки на зрелостния изпит по български език и литература говорят за системни проблеми с базовата грамотност, а масовият отказ от учене (и явяване) на математика поставя под съмнение развитието на много отрасли, зависими от добре подготвени кадри.
Остава и проблемът с много големите неравенства в постиженията и качеството между елитните, средностатистическите и най-слабите училища в страната, пише в анализа на ИПИ.
Пак Институтът за пазарна икономика направи изчисление
в коя област какъв е делът на учениците
в училища със средна оценка под среден (3) спрямо общия брой ученици.
Докато в Смолян в училища с под средна оценка среден (3) са учили едва 1,9% от всички ученици, в Габрово – 4,2%, в столицата – 4,8%, то в Ловеч същият дял надхвърля 39%, в Шумен – 38%, в Кюстендил достига 35%. Това означава, че достъпът до училищно образование, което осигурява поне покриването на минимума, е изключително неравномерно разпределен между отделните части на страната. (Виж картата.)
Извън областните центрове и елитните училища има интересни позитивни примери, които следва да бъдат анализирани, а опитът им – възприет. Прегледът на данните откроява училища като профилираната гимназия в Елхово, която постига най-високия среден резултат по математика, езиковата гимназия в Смолян или природо-математическата гимназия във Враца.
Всички те постигат много висок и резултати сред достатъчно голям брой ученици,
че да няма как да се отрече видимото влияние на образователния процес и преподаването в самото училище върху тях.
Именно върху тези примери следва да се съсредоточи анализът, а реформата в училищното образование да приложи техните практики върху най-изостаналите училища.
Един от основните проблеми, от които страда българското училищно образование, е, че докато водещите училища в страната обучават най-добрите ученици и са в състояние да се конкурират на световно ниво, почти 1/3 не са в състояние да осигурят базисна грамотност на учениците си.
Именно фокусът върху изоставащите училища и ученици обаче може да доведе до рязка промяна както в средното качество на образованието, така и впоследствие върху знанията и уменията на работната сила и стопанското развитие на страната, анализират от ИПИ.