Доц. Николай Димитров: Взривна смес сее смърт на пътя - всеки смята, че има само права
Кабинет на ГЕРБ с ПП-ДБ ще е логичен, но неморален. Другата опция - на ГЕРБ с останалите, ще е пък нелогичен, каза още със социалният психолог пред "24 часа"
Още акценти от интервюто:
Проблемът идва от това, че конфликтите между властите подпомагат един изключително опасен разпад на обществените отношения
Допреди 30 години говорихме, че има опасност ценностният стрес да се превърне в ценностна криза. Но ние много отдавна сме в нея
Младите у нас влизат в свят, в който няма правила - оттам и катастрофите с нови шофьори
Не се спазват ограниченията, защото наказанието на водачите не отговаря на нито едно от 3-те ключови условия
- Какво виждаме, когато водещите мъже в държавата - политици и магистрати, започват да си сипят обвинения такива, каквито видяхме - институционална война, или пореден банален епизод индийски сериал?
- От гледна точка на медийната психология т.нар. индийски сериали съвсем не са банални. Те са много специфични и се наричат просоциални сапунки. Типичното за индийските многосерийни сериали е, че в голямата си част те са създадени и държавно финансирани с цел да обучат зрителите в социално значими ценности. Но през цялото време повествованието се движи логично, винаги има своя край, той винаги е добър и накрая лошият получава своето възмездие, независимо дали сериалът е от 100, 200 или 400 серии.
За съжаление, ние по-скоро живеем в типичната американска сапунка, защото при нея няма финал. Типичното за тях е, че могат да продължават с десетилетия и техният замисъл не предполага затвореност. Има постоянно добавяне на нови герои, решава се един проблем, като същевременно възниква нов, който трябва да се разплете. През това време обаче се появяват нови и нови герои, и т.н.
- А в тази ситуация кой понася големите щети - политиците, магистратите или обществото?
- Най-вече обществото. Още когато са поемали тези постове и функции, политиците и магистратите със сигурност са си давали сметка, че е много възможно да бъдат обекти на атаки и на конфронтации.
В нормална ситуация е логично всеки от тях да има своите скрити козове и да е подготвен за такава ситуация. Както казва народът - ние тях да не ги мислим. Проблемът идва заради това, че подобен тип многосерийност в подобни конфликти между властите подпомага един изключително опасен разпад на обществените отношения. Допреди 30 години говорихме, че има опасност безобидният ценностен стрес, в който бяхме тогава, да се превърне в опасна ценностна криза. Ние много отдавна сме в нея. И по никакъв начин няма изгледи, че има някой, който иска да върнем обществените отношения в някаква нормалност.
- Тези институционални престрелки какво влияние ще окажат върху формирането на правителство?
- Няма как да очакваме обикновеният човек да спазва правила и да постъпва логично или морално, като вижда, че политиците - тези, които създават правилата, не го правят. Опасявам се, че дали ще има, или няма да има кабинет вече съвсем не зависи от здравата логика или чистия морал. В една паралелна реалност здравата логика е да няма кабинет. Моралното поведение, особено към избирателите, е да няма кабинет. Но ние отдавна живеем в едно неморално и нелогично пространство, в което нищо чудно и да има кабинет.
Всички говорят как възможностите са две - или ГЕРБ-СДС прави кабинет с ПП-ДБ, или ГЕРБ-СДС прави правителство с всички останали без “Възраждане”. Втората възможност е повече нелогична и по-малко неморална. Но първата възможност - правителство на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, е напълно неморална.
Защото какво ще се окаже - двете формации, едната от които специално се създаде с обещанието да сложи край на управлението на ГЕРБ, се превръщат в ракета носител или троянски кон на ГЕРБ. Независимо каква е формата, съдържанието ще бъде същото.
Другият ключов момент би бил с какви очи ще се явят на местните избори, например в София и Пловдив, където получиха най-голяма електорална подкрепа.
Избирателите в тези градове на тях разчитат да се прекрати управлението на ГЕРБ, което е натоварено с много проблеми в очите на хората. Какво ще говориш срещу кандидата на този, с когото управляваш държавата?
- Но това няма ли да се случи и с другите партии, ако се коалират с ГЕРБ?
- Да, но там нещата са по-скоро нелогични, отколкото неморални. Още повече че през годините сме видели доста голяма флуидност в морала на останалите партии и как те понякога по една или друга причина си затварят очите пред някои неща, за които нямат очи пред избирателите си. Докато правителство на ГЕРБ-СДС с ПП-ДБ, както и да се нарече - експертно правителство, кабинет на малцинството, на шаманите, на магьосниците, - ще е неморално. Да, то е далеч по-логично, защото може да излезе с формулировката, че “спасява България”. Но от какво? Да не би България да е на трупчета? Това говорене и отключване на първобитни базови страхове у българина е изключително опасно. Видяхме, че последните две години нямаме редовно правителство.
От това какво произлезе? За обикновения гражданин - нищо. Да не би да почна да живее чувствително по-добре или по-зле? Не. Твърдението, че няма да имаме бюджет, също е опасна дъвка. Ние имаме бюджет, макар и миналогодишен. Но какво от това - може да се движим в рамките на този бюджет.
Дори служебното правителство има правомощия, макар и ограничени, да преценява разходите и всички управленски лостове и да влияе на приходите.
- Факт е обаче, че има наболели въпроси, с които властта трябва да се заеме - един от тях е именно войната по пътищата.
- Не съм сигурен, че за войната по пътищата е необходима някаква особена законодателна промяна. Трябва да се обърнем към онази реплика, която чуваме постоянно - че в България проблемът не е в липсата на закони, а в прилагането им. Защото Законът за движение по пътищата е много ясен - големият проблем е, че ние не го познаваме.
И проблемът с катастрофите не е въпрос на законодателство, а на манталитет, който няма да се промени за кратко време, независимо дали в следващите месеци ще има работещ парламент, или правителство. Българският шофьор не се различава от всеки средностатистически българин.
- Тогава откъде идва проблемът за смъртта по пътищата?
- Затова казвам, че този разпад на обществените отношения е пагубен. В едно стабилно общество всеки има своето място, статус, права и задължения - това осигурява стабилност и предвидимост на поведението. Отклонения има винаги във всяка една група и общество.
Но всяко общество решава кое поведение ще бъде одобрявано и поощрявано и кое ще бъде неодобрявано и наказвано. Когато обаче органите, които следят за спазването на правилата и за наказанието на нарушенията, по една или друга причина не го правят, нещата неизбежно отиват на зле.
Много мощен механизъм за налагането на контрол за спазването на правилата е наказанието. Но за да е ефективно, трябва да отговаря на три ключови условия - да е навременно, интензитетът да е адекватен на провинението и да е нежелано от индивидите, но въпреки това да е очаквано. Ние виждаме, че специално при катастрофите с отнет човешки живот нито причинителите на смърт получават своето навременно наказание, нито интензитетът съвпада с провинението, нито наказанието изпълнява своята основна функция - да възпитава. Наказанието на другите се включва в социалното учене - да видя какво се случва на другите и да си дам сметка какво би ми се случило на мен, ако постъпя така.
Друг важен аспект, особено в светлината на последните няколко катастрофи, е младостта на причинителите на смърт по пътищата. В ранната зрялост индивидът има нужда от заявяване на себе си и от еманципиране от света. В това няма нищо неестествено. Проблемно е, когато отделният млад човек е възпитаван в среда, в която порастването се свързва не с влизането в обществото с нови роли и отговорности, а с отпадане на ограниченията и преставане да се съобразяваш с другите.
Допреди това човек се съобразява с родителите си и учителите си, но впоследствие знае, че идва процес на нова социализация, в нова среда, с нови правила и отговорности. А всъщност сега възпитанието е, че светът на възрастните е лишен от правила.
Любопитното в тази ситуация е, че българите сме странна комбинация. От една страна, имаме преобладаващ брой индивиди с външен локус на контрол (склонността да се приписват резултати от действията на външни фактори - б.р.).
Тоест това са хора, които търсят отговорността за случващото се изобщо вън от нас - “Другите са виновни - те ни пречат и са злонамерени към нас”, “От нас нищо не зависи”, “Друг решава съдбата ни”, “Някой отвън ще дойде да ни спаси”. Което всъщност обяснява тази перманентна омая, в която изпадаме, когато някой ни се стори като поредния спасител. Дотук добре - не сме единствените нации с външен локус на контрол.
Взривоопасното се допълва от това, че всички тези хора в България са членове на култура, която е предоминантно индивидуалистична. И се получава следната поза: “Аз съм най-важният, аз имам права, но всички останали са ми длъжни и виновни”. Когато едно такова същество смята, че само той има права, а другият има само задължения, но и този друг също смята, че има права, а всички останали само задължения, накъде отиват нещата? Какво се случва в среда, в която всеки смята, че всички останали са му длъжни, а той на тях не им е? Става разпад на обществото изобщо. Къде сме тръгнали да се притесняваме за разпад на държавността, при положение че сме в ситуация на обществен разпад!
CV
Роден в Пловдив през 1977 г.
Завършил е психология в Софийския университет
Преподава в СУ “Св. Климент Охридски” и Нов български университет, води курсове по социална психология, организационна, джендърна и медийна психология
Интересите му включват етническите и половите неравенства, нагласите и трудовата мотивация, електоралното поведение
Автор на редица научни трудове и публикации