Тези без бюджетна субсидия имат право на до 20 хил. евро за агитация
До 312 739,68 евро ще раздаде държавата на кандидати за парламента, за да правят кампания за вота на 19 април. Според Изборния кодекс партиите и коалициите, които не получават държавна субсидия, имат право на пари, с които да агитират.
Максималната стойност на пакета е 40 хиляди лева, сега 20 451,68 евро. Условието е
формацията да има регистрирани листи във всички
избирателни райони Ако е коалиция и в състава ѝ влиза партия, получаваща субсидия, то пакетът се намалява пропорционално.
Такъв е случаят с “Прогресивна България” на Румен Радев например, за която ЦИК е определил таван 13 633,86 евро. Коалицията е от три партии, но една от тях - “Политическо движение социалдемократи”, доскоро беше част от коалицията на БСП, затова и няма право на субсидия.
Единствената парламентарна сила, която ще вземе субсидия, е Алиансът за права и свободи на Ахмед Доган. Причината е, че след разрива в ДПС регистрацията на движението остана при Делян Пеевски и на последните избори през октомври 2024 г. Доган се яви с регистрацията на “Земеделски народен съюз”. Затова и субсидията на АПС се полагаше на ЗНС. След това обаче бе учреден новият алианс на Доган и тази партия вече има право на държавен пакет за кампанията. обаче ще е в коалиция със ЗНС, затова ще вземат само половината от общия пакет - 10 225,84 евро.
На пълната сума от 20,4 хил. евро имат право партиите “Съпротива”, “Народна партия истината и само истината”, “Непокорна България” на Корнелия Нинова, “Партия на зелените”, “Пряка демокрация”, “България може”, “Нация”, “Глас народен” и “Движение на непартийните кандидати”, както и коалициите “Моя България”, “Трети март”, “Синя България” на Вили Лилков и Петър Москов, “Антикорупционен блок” и “Сияние” на Николай Попов - бащата на загиналата в катастрофа миналата година 12-годишна Сияна.
Попов обяви, че възнамерява да вземе парите, но да не ги ползва за реклама
на кампанията си, а да ги дари. Затова търси медия, с която да сключи фиктивен договор за отразяване. Това обаче не би трябвало да се допусне от ЦИК, тъй като парите са държавни и се дават с конкретна цел, освен това комисията преценява. В миналото се е случвало да откаже изплащането на суми - през 2015 г. към неизвестен сайт в кампанията на референдума за електронно гласуване са насочени 160 хил. лева от медийни пакети и ЦИК отказа да ги осребри.
