- "24 часа" се огледа за журналисти балансьори, с биография, умения да чуват госта и когато не са съгласни с него, възпитание и граници
- Цънцарова постави цена от 50 000 евро с новия си медиен проект "Извън Ефир"
Ще има ли най-сетне истински лидерски политически дебат на осмите ни поредни парламентарни избори за малко над 5 години? Такъв България не е виждала поне от 3 петилетки.
Защото лидерите сами бягат от сблъсъка - мразят опонента, не желаят да слушат тезите му и вежливо да им опонират. Не вярват, че ще играе честно, а и се съмняват дали и арбитърът на двубоя ще бъде честен.
На избирателя истинският политически дебат определено липсва. Това отговарят хората в различни анкети, усещат го и медиите, които напразно опитват да привлекат лидерите в общо участие.
Не знаем дали на политиците им липсва смелост, но арбитри - журналисти с качествата за медиатори, определено не липсват.
“24 часа” се огледа и подреди няколко имена (виж по-долу в текста) на фона на една актуална оферта, която обаче, вместо да улесни случването на истински дебат, май само наля масло в политичесикя огън.
Защото първо, му бе сложена цена - 50 хил. евро. Постави я журналистката Мария Цънцарова в сряда вечерта с новия си медиен проект “Извън Ефир”. Тя е калкулирала, че сумата ще стигне за дебат на живо пред публика между основните 5 партии, който ще бъде излъчен онлайн.
Иначе се надява да събере общо 600 хил. евро от зрителски дарения,
като обещава с тях да осигури една година на “напълно свободно и независимо функциониране” на журналистическата платформа.
До момента са събрани 39 595 евро от над 1200 дарители.
Зад проекта стоят още бившите кадри на bTV - Люба Ризова, Весела Кисьова, Васил Христов, Аглая Коцева и Симона Горчева, както и Николай Стайков от “Антикорупционния фонд”.
Иницативата среща пълна подкрепа от актива на ПП-ДБ, а лидерите на коалицията приемат поканата да участват. Съпредседателят на “Да, България” Ивайло Мирчев дори пусна клип от автомобила си в четвъртък сутринта, като използва въпросната инициатива за провокация към Бойко Борисов. “Да не се крие под радара при лебедите, а да дойде на дебат в “Извън Ефир” на Мария Цънцарова. Очаквам го!”, гласи настоятелната покана на Мирчев към Борисов.
Всъщност лидерът на ГЕРБ пръв реагира на отправената оферта и обеща, че ще прати представители на партията в “Извън Ефир”. Очевидно “представители”, а не лично той, е поводът за закачките на колегата от ДБ.
Реакция от Румен Радев и ДПС липсва. Очаквано - и от “Възраждане”, които обвиняваха Цънцарова в пристрастие към ПП още преди в един от последните си ефири за bTV по време на протестите тя да сложи чаша на бюрото си с надпис Time to make real change.
Можеш ли да си арбитър, когато вече си взел страна? Неотменно човешко право и избор на всеки журналист е, но има цена - вече няма как да претендираш, че предоставяш неутрална територия за дебат.
Това пък подсети режисьорът и актьор Стоян Радев (виж карето долу.) и малко разгневи част от демократичната общност, но пък бе подкрепен от друга.
Наистина има ли кой да предостави неутрална територия
за неслучващия се от години дебат? Как е у нас и как по света, опита да подреди “24 часа”.
В българския ефир може да се води спокоен разговор с иначе непримирими опоненти, интелигентно и с разумно поставени граници - това демонстрира всеки петък вечер Бойко Василев в “Панорама”.
В БНТ обаче няма да има лидерски дебат, защото на практика няма право, обясниха оттам. Така е заради поправка в изборния закон, приета преди години по предложение на ИТН, според която обществените медии - БНТ и БНР, трябва да дадат равен шанс на всички. Така този месец в “Панорама” ще участват 11 партии - тези с над 1% на последните избори. Длъжни са да канят и парламентарните сили от 51-ото НС, както и тези, които според изследванията влизат в новото. В 3 поредни предавания партийците ще бъдат разпределени по трима-четирима, ако дойдат.
Иначе обществената медия има и друго лице, което би гарантирало честна игра. С усмивка и спокоен тон успява да води политически разговор Георги Любенов. И той в предишните кампании е разпитвал партийни фигури в различните договорени форми.
В профила на журналисти с биография и умение да чуват събеседника дори когато не са съгласни с него, се вписва и Добрина Чешмеджиева и го показва всеки вторник в “Референдум”.
В БНТ в разговори с политолози и социолози в изборната нощ се очаква отново да се появи Аделина Радева.
Еталонът за поколения българи остава незабравимият Иван Гарелов, когото стотици хиляди гледаха в предизборните студиа на 24chasa.bg - платформата, в която показваме, че любопитен и равнопоставен политически разговор наистина може да се случва и “извън ефир”. Сега щафетата от своя съводещ е поел един от най-обичаните журналисти у нас - Георги Милков, който на 19 април отново ще посреща в изборното студио на “24 часа”.
Златимир Йочев, с когото Мария Цънацарова бе в тандем в сутрешния блок на bTV, също умее възпитано да тушира напрежението между опоненти и аудиторията му вярва. Ненапразно телевизията поверява на него и на Светослав Иванов предизборните формати тази пролет.
Дори вече е предвидила дебат на 14 април в “Тази сутрин”, пак там ще има и заключителен на 16-и. Преди това са организирани още 5 дебата с кандидат-депутати - по еднакви правила с равно време и ясно дефинирани тематични блокове, обясниха от bTV.
Нова телевизия отново ще разчита на Николай Дойнов - друг спокоен глас и утвърден водещ на новинарски и политически предавания. За “Нов”а организирането на лидерски дебат е сред основните приоритети във всяка кампания, казват от телевизията. През последните години обаче наблюдението на екипа е, че политическите лидери по-често приемат поканите за индивидуални интервюта.
Всъщност за последните 10 години имахме
11 пъти избори, в които не се случи и един истински
лидерски дебат Разгръщането на кампаниите в социалните мрежи сложи края на класическия политически разговор в ефир. Онлайн среда е безопасна - липсва сблъсъкът очи в очи, посланията са лесно контролирани, а лайковете гарантирани. Докато тв водещите са етикетирани на “наши” и “ваши”, отделно между опонентите сблъсъкът се превърна в много личен и с елементи на омраза, а не на състезание с идеи.
Все повече се разчита и на кратко политическо “роудшоу” в страната, където те чакат само фенове. И всичко се излъчва на живо в партийния канал. С което стигаме и до големия въпрос - партиите вече не говорят помежду си и на всички избиратели, а само на своите ядра.
Последният истински сблъсък бе през далечната 2009 г., когато в “Референдум” очи в очи се изправиха Сергей Станишев и Бойко Борисов. Водиха дебат за икономика, всеки подкрепен от 3-ма експерти от партията си. Тежката артилерия на Сергей Станишев бяха Пламен Орешарски, Илияна Йотова и Явор Куюмджиев. А Борисов бе избрал Владислав Горанов, Тодор Тодоров и Илияна Иванова. Водещи бяха Добрина Чешмеджиева и Михаил Дюзев. Бе
гледан от над 800 000 души
47% от тях казаха, че тезите на ГЕРБ са им допаднали повече срещу 34% за БСП, макар че според 51% от зрителите екипът на Станишев е бил по-подготвен.
Само кандидат-президентите след това са отсрамвали политиците.
През 2016 г. по БНТ един срещу друг застанаха Цецка Цачева и Румен Радев, отново с водещ Добрина Чешмеджиева. А Аделина Радева води пак в БНТ дебата между проф. Анастас Герджиков и Румен Радев на следващия президентски вот.
Режисьорът и актьор Стоян Радев:
Мария Цънцарова зае страна - неотменимо право е, но повече не може да си арбитър
Ако журналист демонстрира личната си политическа позиция, после трудно може да предоставя неутрална територия за дебат.
Това написа режисьорът и актьор Стоян Радев по повод “стартъпа” за лидерския дебат. Предизвика полярни мнения и вероятно затова интелектуалецът, който естествено се вписва в градската десница и нейните политически ценности, е блокирал възможностите за коментари под поста си.
В него той - съвсем обективно, казва още:
Мария Цънцарова зае страна, което е нейно неотменимо човешко право, а и журналистически избор. Тя беше подкрепена от избраната политическа сила и нейните симпатизанти, което затвърди впечатлението за връзка помежду им. Оттук нататък е трудно да се пледира за безпристрастност, а и няма защо - световноизвестно е, че медиите и техните водещи лица започват да представляват определен политически интерес, без да го крият.
Разбира се, цената да си открит по отношение на политическата си ориентация е повече да не можеш да бъдеш арбитър.
На Запад лидерите във формати със строги правила и неутрални водещи
Националните телевизионни дебати губят тежест в западните държави, тъй като новите поколения предпочитат по-кратки форми на предизборни послания, и то в интернет платформи, от които се информират. А и подобни изяви обикновено не променят електоралните нагласи, освен ако някой от участниците не направи голям гаф. Това обаче се случва сравнително рядко - те се придържат към вече известни тези.
Във Великобритания например основните партийни лидери започват да участват в национални телевизионни дебати едва през 2010 г. Преди това всеки предпочита да агитира на място, което е обяснимо заради мажоритарната, английска, избирателна система. Маргарет Тачър например никога не е участвала в тв дебат, нито пък Тони Блеър.
Преди последните парламентарни избори през 2024 г. обаче е имало цели шест такива, излъчвани от най-големите британски медии BBC, ITV и Sky News. Водени са от някои от най-известните им журналисти. В половината от тях са участвали само лидерите на консерваторите и лейбъристите, които имат шанс да спечелят властта и да станат министър-председател. В останалите са били представители на 7 партии, които според социологическите проучвания могат да вкарат депутати в следващия парламент.
Подобно е положението и в САЩ. Там до тв дебат се допускат лидери на политически сили, които имат поне 15% подкрепа в 5 социологически проучвания. В миналото специална комисия е организирала тези събития, но през последните години медиите предпочитат да преговарят директно с предизборните щабове. Те от своя страна пък гледат да покажат лидерите си пред различна аудитория. Затова през 2024 г. CNN е домакин на президентски дебат, ABC News - на втория, а CBS News дава трибуна на кандидатите за вицепрезидент. Други медии като NBC News и Fox News пък често едновременно излъчват дебати за общи избори, организирани от други мрежи.
Американските телевизии също разчитат на най-опитните си политически журналисти да водят дебата, но често в подготовката на въпроси привличат представители на университети и обществени организации. Така им помагат да повдигат теми, които вълнуват избирателите.
В Германия обикновено обществени радио- и телевизионни оператори като ARD и ZDF са основни домакини на големи национални дебати. През последните години обаче и частни медии навлизат убедително в тази страна на предизборната кампания. Те организират не само многопартийни дебати, но и ексклузивни тв дуели.
Във Франция дебати се провеждат от повече от 5 десетилетия, като най-голям интерес има този между двата тура на президентския вот. Президентските дебати се смятат за традиция, но не и за задължение. През 2002 г. например Жак Ширак отказва тв дуел с Жан-Мари льо Пен.
Дебати има и преди парламентарните, както и преди местните избори. Единственото правило, което тв каналите са задължени да спазват, е равнопоставеността на кандидатите и безпристрастността на водещите, обикновено мъж и жена - известни и авторитетни политически журналисти. Но тяхната роля се свежда до тази на модератори, а не на коментатори. Всички подробности се уточняват предварително между екипите на кандидатите или с партийните централи - не само темите, но дори кой къде ще стои, колко камери ще снимат, на какво разстояние ще са участниците и дори температурата в студиото.
Тв дебатите във Франция се следят от милиони, включително в социалните мрежи, и често приличат на боксови мачове с печелещи и губещи. Домакин обикновено е някоя от телевизиите с най-висок рейтинг, поне 2-3 други имат права да препредават. Но гласовете, че тв дебатите трябва да бъдат премахнати като безполезни, се увеличават в последните години, защото се смята, че тази форма на комуникация с електората е реликва и няма ефект.
Тв дебатите в Италия се организират по строго регулирана система, която гарантира равен достъп на всички политически сили до медиите и защитава плурализма, и дори са регламентирани в закон от 2000 г. Той изисква баланс, безпристрастност и равномерно разпределение на времето между участниците. Дебатите се организират от тв оператори като РАИ и частни канали, като правилата между медиите и политическите сили са предварително договорени.
