Учени: Не е болест, а биологична вариация на човешкия ум, причината е засилена невронна свързаност. Творческите личности проявяват качеството 7 пъти по-често от останалите хора - такива са писателят Владимир Набоков, композиторът Ференц Лист, изобретателят Никола Тесла, Лейди Гага
Какво ще си помислите за човек, който твърди, че усеща думите като вкус, вижда музиката, отделните букви и числа в цветове, различава различни сияния около хората или долавя специфичен аромат, докато чете новините в сутрешния вестник? Макар подобни описания да звучат като художествена метафора или мистично преживяване, те всъщност са проява на реална неврологична особеност, при която сетивните пътища в мозъка се преплитат по удивителен начин. И това не е болест.
Нобеловият лауреат, физикът Ричард Файнман, смятан за най-великия ум след Айнщайн, споделя в мемоарите си, че докато разсъждава върху сложни математически концепции, пред очите му изплуват не просто абстрактни знаци, а цветни образи. Докато работел по функциите на Бесел, той виждал как символите буквално светят: буквата n винаги била виолетово-синя, а x изпъквала в специфично тъмнокафяво.
Световноизвестният автор на “Лолита” Владимир Набоков подробно описва своите подобни сетивни преживявания в автобиографичната си книга “Други брегове”. В нея той си спомня момент на осъзнаване от детството си, когато с раздразнение споделил на майка си, че цветовете на буквите върху дървените му кубчета с азбуката са напълно погрешни. За него всяка буква притежавала строго определен и физически осезаем нюанс, който не подлежал на преговори: например “м” сияела като розово фламинго. Вместо да се усъмни в думите на сина си, майка му веднага го разбрала, защото самата тя виждала света по същия начин.
За великия композитор Ференц Лист се знае, че по време на репетиции често изумявал оркестъра си с молби да свирят “малко по-синьо” или “малко по-жълто”, защото за него тонът притежавал цветен спектър.
И още, и още стотици хиляди известни на света или познати само на личния си кръг хора.
Това е един от най-удивителните феномени в съвременната невронаука, който буквално пренаписва разбирането за човешките усещания. Наречен е синестезия от гръцките корени syn (заедно) и aisthesis (усещане). Думата описва много точно състоянието, при което стимулирането на едно сетивно или когнитивно възприятие води до автоматично и неволно преживяване във второ. За синестетите - хората с това качество - светът не е разделен на възприятия от пет изолирани сетива, а е многопластов микс от цветове, вкусове и звуци.
Науката разглежда синестезията като нормална биологична вариация на човешкия ум. Основната хипотеза, подкрепена от водещи невролози като проф. Вилаянур Рамачандран, е за засилената невронна свързаност. Рамачандран, наричан Марко Поло на невронауката, е един от най-влиятелните изследователи на човешкия мозък в нашето време, директор на Центъра за мозъка и познанието към Калифорнийския университет в Сан Диего. Изследвания с функционален магнитен резонанс показват, че при синестетите има по-голям брой връзки между съседни области на мозъка, които при повечето хора са изолирани.
Функционалният магнитен резонанс направи революция в науките за мозъка, защото позволи на учените буквално да наблюдават човешкото съзнание в действие. За разлика от обикновения магнитен резонанс, който прави детайлни снимки на структурата на органите, функционалният измерва работата - кои части на мозъка са активни в конкретния момент. Установява се, че например при хромостезията - чуване на цветове, има пряка комуникация между слуховия кортекс и зоната за обработка на цветовете. Професорът описва това и останалите изключителни усещания с миксиране на сетивата под формата на кръстосано активиране. Механизмът се потвърждава и от проучванията на професора по когнитивна невронаука в Университета на Съсекс Джейми Уорд, които доказват също чрез функционален магнитен резонанс, че когато синестетът вижда цвят под въздействие на музика, неговият зрителен кортекс се активира по идентичен начин с този при възприемане на реална физичесика багра.
Уорд заедно със своята колежка Джулия Симнър е автор на стандартизираните тестове, които позволяват обективно да се измери дали един човек е синестет. Въпросниците отчитат устойчивостта на асоциациите във времето: ако кажете, че звукът на тромпета е оранжев, тестът ще ви препита отново след месеци и години. Синестетите дават идентични отговори в над 90% от случаите, докато хората, които се опитват да симулират, се провалят.
Синестезията често е наследствена, като вероятността роднини от първа степен - родители, деца, братя и сестри - да я притежават е около 40%.
Качеството се предава чрез комбинация от гени, които влияят на процес, известен като “синаптично подрязване” в ранна детска възраст. В този процес излишните невронни връзки се премахват. Броят на синапсите при бебетата е много по-голям, отколкото при възрастните. В този ранен етап мозъкът е свръхсвързан, което му позволява да попива огромно количество информация от околната среда. С възрастта централната нервна система започва да прилага принципа използвай го или го губиш. Силните връзки, които се използват често - например за майчиния език или разпознаването на лица, се укрепват като самостоятелни сигнали. Слабите връзки, които не се активират редовно и са неустойчиви, обикновено се “подрязват” и изчезват.
При синестетите обаче тези “вериги” остават активни. Състоянието има много вариации, разделени на две основни групи. Едната - проекторите, са рядка общност, която вижда цветовете физически проектирани в пространството, например върху листа пред тях. По-често срещаната група са асоциатори, при които връзката е изключително силна, но се случва в ума, в “умственото око”.
Една от най-деликатните теми е пресечната точка между синестезията и феномена на аурата. Науката е категорична: аурата като мистично енергийно поле не е обективно доказана. Изследвания на фондация “Джеймс Ранди” показват, че никой, който твърди, че усеща, вижда физически съществуващи аури, не може да премине контролиран тест по-добре от процента на налучкването, на чистата случайност.
Тестът “Предизвикателството за един милион долара” е един от най-значимите постулати в историята на научния скептицизъм. Логиката на задачата е проста: ако аурата е физическо енергийно поле, което обгръща тялото и се простира на 10-20 сантиметра над главата, то тя трябва да може да бъде виждана, дори когато тялото е скрито.
Самата методика също е елементарна. Поставят се непрозрачни паравани и зад някои от тях застават хора, а зад други - не. Параваните са по-високи от хората, но достатъчно ниски, за да може “аурата” им теоретично да се подава над ръба. Човекът, който твърди, че вижда аури, трябва да посочи зад кои прегради има хора. До днес никой не е успял да премине този тест с резултат, различен от статистическата случайност.
Но, да, някои хора виждат аура. Как така, нали досега твърдим друго?!
Науката го обяснява с емоционално-цветната форма на синестезия. Едно от много изследвания по темата е на учени от Университета на Гранада. Публикацията на екипа в Consciousness and Cognition доказва, че хора, които твърдят, че виждат аури, всъщност притежават специфичен тип синестезия. Докато гледат друг човек, при тях се активират визуалните центрове в мозъка, които “превеждат” емоционалната и социална информация в цветови кодове. Така аурата се премества от външния свят във вътрешния - тя е сетивно усещане за наблюдателя синестет, породено от неговия собствен невробиологичен “софтуер”. За тези хора личното им възприятие е естествено и те се изумяват, когато за първи път разберат, че останалите хора не възприемат заобикалящите ги по същия цветен начин. Например много обяснимо за синестета е човек, когото възприемат като враждебен или нехаресван, да е обгърнат от някой от студените цветове, а който им е симпатичен - да блести в топъл цвят. Оцветяването идва от собствената им емоционална оценка, което не я прави за тях по-малко истинска от реалността.
Синестетът, който вижда цветове около хората, не би преминал обаче теста на Ранди и това е нормално, но не означава, че мами. Защо? При т.нар. синестезия на личността мозъкът генерира цвета едва след като види лицето, изражението или чуе гласа на човека и го квалифицира като някакъв от собствената си гледна точка. Цвят има само тогава, когато сетивната информация стигне до мозъка на синестета и активира кръстосаните му нервни връзки.
Всъщност и Ранди не отрича, че хората изпитват тези усещания. Но с уговорката, че преживяванията се случват вътре в главата на наблюдателя, а не материално отвън около тялото на обекта. Реално изследванията на фондацията всъщност помагат на научната общност да защити синестетите - като обяснява, че те не са екстрасенси в подигравателен смисъл, а хора с необикновена и богата сетивност. Докато виждането на аури в мистичния смисъл остава недоказано твърдение, благодарение на контролираните експерименти днес науката има основание категорично да твърди, че синестезията е легитимен биологичен феномен.
Един от най-великите изобретатели в историята - Никола Тесла, е описвал изключително интензивни визуални преживявания. Тесла е споделял, че около хората, които го вълнуват или провокират интелектуално, понякога вижда ярки сияния или езици от светлина. Макар той самият да е смятал това за вид особена чувствителност на нервната му система, много съвременни изследователи предполагат, че неговият гений е бил тясно свързан със синестетични процеси, които са му позволявали да “вижда” идеите и енергията в цветове и форми.
Световноизвестният цигулар Ицхак Пърлман също много често е описвал как не само музикалните тонове, но и хората, с които общува, често са придружени от специфично цветно усещане. За него това е естествена част от възприятието, която прави социалния и музикалния му свят много по-богат.
Иконата на естествената красота и чар Мерилин Монро е споделяла със свои близки и пред биографа си Норман Мейлър, че за нея хората и техните гласове имат цветове. Актрисата е описвала как усеща вибрациите на околните като цветни вълни, което според някои изследователи е помагало за нейната изключителна емпатия и способност да се свързва с емоциите на публиката.
Мозъкът на синестета буквално превежда емоционалния сигнал от човека отсреща - например гняв, доброта или спокойствие, във визуален код – цвят. И за науката това не е мистика, а биологично доказан феномен, който позволява на тези хора да “разчитат” околните по един уникален начин.
Дълго време се е смятало безпрекословно, че синестезията е изключително рядка - до 1 на 100 000 души. Съвременните изследвания на Симнър и Уорд обаче показват, че тя засяга под някаква форма 4 до 5% от населението. Тази промяна в данните няма за основа произволни модели. Свързана е с научното надграждане в невронауката - не се разчита на самоопределяне, а на научно обективни тестове. Прилагането им осветява хиляди хора, приемащи своите цветни цифри, букви и звуци, пространствени календари, оцветени хора за нещо напълно нормално.
Най-често срещаните форми на синестезия са именно графемно-цветната - виждат букви и цифри в цветове, и кръстосаните възприятия на време и пространсто - възприемането на месеци, дни, години като геометрични форми.
Според метаданни от научни публикации в световните журнали с фокус върху невронауката творческите личности проявяват синестезия около 7 пъти по-често от останалите хора. И това допринася за униканите им постижения. Например за музикални таланти като Лейди Гага и Били Айлиш се твърди, че използват своите хромостетични преживявания като директен пътеводител в композирането и сценичния дизайн.
Но не само в изкуствата, а по принцип светът е по-богат, по-свързан и неизменно по-цветен за синестетите. Едно от изумителните доказателства, че човешкото съзнание е способно на безкрайно разнообразие от филтри към света и начини за вътрешно декодиране на информацията от света.
