Новата дефиниция от Кеймбриджкия университет премества очаквания биологичен пик и свързаните с него социални промени в по-късен етап от живота
Обикновено мислим за живота – и за мозъка си – по банален начин: растеж в детството, достигане на връх в зряла възраст и след това ежедневие на бавен каданс. Но ако тази представа е изначално грешна?
Нова дефиниция на юношеството, което продължава до 32 години, променя обществените възгледи за зрелостта, като премества очаквания биологичен пик и свързаните с него социални промени в по-късен етап от живота.
Учени от Кеймбриджкия университет разкриха, че мозъкът преминава през пет отделни фази в живота с граници 9, 32, 66 и 83 години. Според изследователите тези специфични възрасти съвпадат с важни житейски и социални етапи. Голямата изненада е, че мозъкът остава в подрастваща фаза до началото на тридесетте години, когато достига върха на добрата си кондиция.
Преди невронауката да стигне до това заключение за край на юношеството, първо се смятаха тийнейджърските години, след това бяха добавени още няколко години, но 32?
Не, 32 не са присъствали и в най-смелите хипотези.
Резултатите обаче са валидирани чрез сканиране на мозъка на около 4000 души. Така учените поставят границата на детството на 9 г., а на юношеството на 32. Между 32 и 66 сме в годините на зрелостта, а след това на две стъпки преминаваме през старостта. И всичко това може да се “прочете” по мозъка ни.
“Разказът” е най-динамичен в годините на юношеството. Ако си представим мозъка като транспортна инфраструктура, във фазата до 32 г. той премахва малките, криволичещи пътеки и изгражда широки магистрали, позволявайки на информацията да пътува между отдалечени райони по-бързо от всякога. Каквото и да си мислите за нарастващата интелигентност в разцвета на 40-те, юношеството по новата дефиниция е единствената фаза в живота, когато мрежата от неврони в мозъка става все по-ефективна.
Този период на интензивно пренастройване обаче има и своята цена: това е и времето, когато рискът от поява на психични разстройства е най-голям. Откритието не е просто академично бижу - то преобръща културнитен представи за това кога свършва младостта и започва истинската зрялост. Мисията на мозъка тук е ясна: максимална оптимизация. Той жертва гъвкавостта в името на скоростта и глобалната свързаност, създавайки мощна интегрирана мрежа.
Втората горяма изненада е, че детският мозък първо става по-малко ефективен, за да се подобри неочаквано. Първата фаза на развитието на мозъка не е свързана с постигане на ефективност. През този период мозъкът бързо увеличава размера си, но същевременно намалява свръхизобилието от връзки (синапси), създадени в началото на живота.
В резултат на това мозъкът парадоксално става по-малко ефективен. Изследователите използват ярка аналогия, за да обяснят феномена: мозъкът се държи като дете на разходка в парка – ходи, където му хрумне, вместо да се движиот точка А към Б. С други думи, целта на мозъка в този етап не е ефективността, а изследването - изграждането на възможно най-богатата и гъвкава основа, преди да започне да се специализира.
Новото проучване потвърждава, че 32-годишна възраст е най-значимата “топологична повратна точка” в живота ни. Това не е просто връх, а момент, в който цялостната стратегия за развитие на мозъка сменя посоката си. Ако досега целта е била максимална интеграция, оттук нататък правилата на играта се променят.
Това е краят на юношеската фаза на нарастваща ефективност и началото на фазата “Зрялост”, която продължава от 32 до 66 години. Този етап се характеризира с три десетилетия на относителна стабилност и по-бавни промени, по време на които подобренията в ефективността започват бавно да се обръщат. И
мозъкът преминава
от режим на бързо
оптимизиране към
програма за стабилна
експлоатация,
като поддържа изградените силни мрежи с минимални промени.
Както обяснява водещият автор на изследването д-р Алекса Маусли: “Мозъкът се препрограмира през целия живот. Той постоянно укрепва и отслабва връзки и това не е един постоянен модел - има колебания и фази на пренастройка на мозъка.”
Идеята, че остаряването е дълъг и еднообразен залез, също е опровергана. Проучването идентифицира две различни фази в по-късните етапи от живота.
Първата е “Ранното остаряване”, което обхваща периода от 66 до 83 години. Това не е рязък спад, а по-скоро промяна в моделите на свързаност. Мозъкът става все по-разделен на региони, които работят паралелно, но по-малко помежду си. Аналогията на учените е, че мозъкът наподобява музикална банда, в която отделните музиканти започват да работят по солови проекти. Това е компромис - мозъкът губи част от глобалната си гъвкавост, но печели силно специализирани “експертни” зони, които обработват информация локално с голяма ефективност. С други думи, проектът се променя от интеграция към тясна специализация.
Във възрастта на късното стареене от 83 години нататък промените са подобни, но още по-изразени, като тенденцията към локална специализация се задълбочава.
Проучването показва, че развитието на нашия мозък е далеч по-сложно и етапно, отколкото сме си представяли. Разбира се, дефинираните възрасти са ориентировъчни и имат отклонения при различните хора, което ги прави по-скоро знаци по пътя, а не строги граници.
