Може да реагираме по-добре на последователни инжекции от едната страна, защото антигените са в близост с едни и същи лимфни възли, смятат учени в две независими проучвания
Октомври е месецът, в който обяснимо на прага на грипа и поредната вълна на ковид се поставят най-много ваксини по желание. Когато запретвате ракъв, вероятно в движение се питате: в дясната или в лявата? И решавате, че няма значение. Правите избора на случаен принцип - от коя страна ви е застанала сестрата със спринцовката или по-рационалното - коя ръка използвате по-малко, ако евентуално на мястото се появи болка за няколко дни. Може би цял живот правите тази грешка. Да, грешка.
Две независими групи учени стигат до извода, че ръката има значение. Не толкова дали е дясната или лявата, а дали поредната ваксина е в ръката, в която е предишната, или дали винаги през живота си давате едната ръка.
Изследователи в Германия установиха, че хората, които са получили всичките си инжекции в едната ръка, са имали по-силен имунен отговор от тези, които са разпределяли убожданията между двете ръце, според проучване, публикувано в eBioMedicine. Две седмици след ваксините изследователите открили, че определени имунни клетки – известни като Т-клетки убийци, са открити при 67% от хората, които са получили и двете инжекции в една и съща ръка, спрямо само 43% от тези, които са ги получили в различни ръце.
Авторите на изследването смятат, че хората може да реагират по-добре на последователни инжекции в близък регион, защото ваксините са първоначално насочени към едни и същи лимфни възли, което ги прави по-активни в производството на имунни клетки за борба с инфекциите.
Независимо от европейските изследователи учени от Сидни доказват, че получаването на бустерна ваксина в същата ръка като първата доза може да генерира по-ефективен имунен отговор по-бързо. В конкретния случай - към ковид. Проучването, публикувано в сп. Cell, предлага нови прозрения, които биха могли да помогнат за подобряване на бъдещите стратегии за ваксинация.
Изследователите са открили, че когато се прилага ваксина, специализирани имунни клетки, наречени макрофаги, се “подготвят” вътре в лимфните възли за действие. Тези макрофаги след това насочват стратегическото разполагане на В-имунните паметови клетки, за да реагират по-ефективно на бустера, когато се прилага в същата ръка. Фокусът и на този екип е върху мястото на генериране на ваксиналния отговор – лимфния възел.
На първия етап на изследването учените откриват любопитната особеност за различния отговор на имунитета при мишки, след това констатациите са валидирани и при хора. Изследователите предоставят доказателства за усъвършенстване на подходите за ваксинация и предлагат обещаващ нов алгоритъм за повишаване на ефективността на ваксините. Как се аргументират?
Имунизацията въвежда в тялото безобидна версия на патоген, известен като ваксинален антиген, който се филтрира през лимфни възли – имунни тренировъчни лагери, които обучават тялото да се бори с истинския патоген. Изследователите са открили, че паметовите В-клетки, които са от решаващо значение за генерирането на антителни отговори, когато инфекциите се завърнат, се задържат в лимфния възел, най-близо до инжектирането. Екипът открива, че В-клетките мигрират към външния слой на близкия лимфен възел, където взаимодействат тясно с макрофагите, които се намират там. Когато на същото място е приложена бустерна доза, тези обучени макрофаги – вече в състояние на готовност – ефективно улавят антигена и активират клетките на имунната памет, за да произвеждат силни антитела.
Антигенът е активната съставка във ваксината. Наличието на антигени кара имунната система да произвежда антитела, подготвяйки защитата си в случай, че истинският микроб или болест се опита да нахлуе в тялото. Антителата помагат на имунната система да се бори с микробите и болестите.
