Пациентки, на които са предписани лекарства за двигателни разстройства, включително Синдром на неспокойните крака (Restless legs syndrome - RLS), твърдят, че лекарите не са ги предупредили за сериозни странични ефекти като рисково сексуално поведение.
Двадесет жени разказват пред Би Би Си, че лекарствата, давани им за RLS, който предизвиква непреодолимо желание за движение, са разрушили живота им.
Докладът на фармацевтичната компания GSK показва, че през 2003 г. тя е научила за връзката между лекарствата, известни като допаминови агонисти, и това, което тя описва като „отклоняващо се" сексуално поведение. В доклада се посочва случай на мъж, който е извършил сексуално посегателство над дете, докато е приемал лекарството за лечение на Паркинсон.
Въпреки че в листовките за пациента не се споменава изрично този страничен ефект, британският лекарствен регулатор ни каза, че има общо предупреждение за повишено либидо и вредно поведение. GSK казва, че в листовките се споменава и риск от „променен" сексуален интерес.
Някои от жените, които описват, че са привлечени от рисково сексуално поведение, ни казаха, че нямат представа какво го причинява. Други казаха, че са се чувствали принудени да играят хазарт или да пазаруват, без да са имали история на такива дейности. Една от тях е натрупала дългове от над 150 000 паунда.
Подобно на много други жени, Клеър за първи път развива RLS по време на бременността си. Непрестанната нужда да се движи често е била придружена от безсъние и усещане за пълзене по кожата.
Състоянието продължава и след раждането и ѝ е предписан допаминовият агонист ропинирол. Тя казва, че лекарите не са я предупредили за страничните ефекти. Първоначално лекарството е подействало чудесно за нейните оплаквания, казва тя, но след около година е започнала да изпитва безпрецедентни сексуални желания.
„Единственият начин, по който бих могла да го опиша, е, че беше просто девиантно", разказва тя - използвайки тази дума, без да знае за изследванията на GSK, които са установили връзка с подобно поведение.
Клеър разказва, че е започнала да излиза от дома си в ранните сутрешни часове, за да пътува за секс. Облечена в прозрачно горнище и яке, тя показвала гърдите си на всеки мъж, който можела да намери. Тя казва, че е правила това редовно и на все по-опасни места, въпреки че е имала партньор.
„В главата ти остава елемент, който знае, че това, което правиш, е неправилно, но ти влияе до такава степен, че не знаеш, че го правиш."
Клеър казва, че са били необходими години, за да свърже тези пориви с лекарствата си - и те са изчезнали почти веднага, когато е спряла да ги приема. Тя изпитва пълен „срам" и е „унизена" от опасността, на която се е подложила.
Импулсивното поведение, включително хазартът и повишеното сексуално влечение, отдавна са посочени като странични ефекти в листовките на лекарствата с допаминови агонисти и се смята, че засягат между 6 и 17 % от пациентите с RLS, които ги приемат, според органа за здравни насоки NICE. Според NHS „често срещан" страничен ефект на което и да е лекарство се счита, че засяга само 1% от хората, които го приемат.
Лекарствата действат, като имитират поведението на допамина - естествен химикал в мозъка, който помага за регулиране на движението. Той е известен като „хормон на щастието", защото се активира, когато нещо ни е приятно или се чувстваме възнаградени.
Според учените обаче лекарствата агонисти могат да стимулират прекомерно тези чувства и недостатъчно да стимулират оценката на последствията, което води до импулсивно поведение.
Случаите на това, което докладът на GSK от 2003 г. описва като „девиантно поведение", са свързани с двама мъже, на които е бил предписан ропинирол за лечение на болестта на Паркинсон. В единия случай 63-годишният мъж е извършил сексуално посегателство над седемгодишно момиче, което е довело до присъда лишаване от свобода.
В документите се казва, че либидото на извършителя се е повишило значително от началото на лечението му с Ропинирол и „проблемът с либидото впоследствие е разрешен" след намаляване на дозата.
При втория случай 45-годишен мъж е извършил „неконтролирани действия на ексхибиционизъм и непристойно поведение". Съобщава се, че сексуалното му желание се е увеличило преди да му бъде предписан ропинирол, но след лечението желанията му „се засилили".
Според Валери Воон, професор по невропсихиатрия в университета в Кеймбридж, честотата на разпространение на това, което GSK нарича „девиантно" сексуално поведение, причинено от лекарствата, е неизвестна и обикновено не се съобщава достатъчно от тези, които го изпитват.
„Има много стигма и срам, свързани с това, и хората не осъзнават, че това е свързано с лекарство", казва тя.
Професор Воон смята, че рисковото сексуално поведение - извън чистото повишено либидо - трябва да бъде специално предупреждавано и проверявано от Националната здравна служба, тъй като въздействието му може да бъде „опустошително".
Смята се, че RLS засяга един на всеки 20 възрастни, като вероятността жените да страдат от него е два пъти по-голяма от тази при мъжете.
Двадесетте страдащи, с които разговаряхме, твърдят, че лекарите не само не са им казали за потенциално сериозните странични ефекти на лекарствата, но и не са прегледали въздействието на лекарствата върху организма им впоследствие.
Сара е била на 50 години, когато ѝ е било предписано друго лекарство допаминов агонист, произведено от друг производител.
„Преди това нямаше да имам никакъв интерес, ако Брад Пит влезеше гол в стаята", казва тя. „Но той ме превърна в тази буйна жена, която продължаваше да стига по-далеч от сексуалната зависимост".
Сара започва да продава употребявано бельо и видеоклипове със сексуални актове онлайн - и да организира секс по телефона с непознати. Освен това започнала да пазарува натрапчиво - в крайна сметка задлъжняла с 30 000 паунда.
За да се пребори с ефекта на допаминовия агонист, тя започнала да се самолекува, като приемала болкоуспокояващи опиати и сънотворни. В крайна сметка е приета в рехабилитационна клиника, но това означава, че шофьорската ѝ книжка е отнета и тя губи работата си.
„Обърнах се към неща, които не бяха здравословни - знаех, че поведението не е мое, но не можех да го контролирам", казва тя пред Би Би Си.
Трета жена, Сю, казва, че са ѝ предписани две различни лекарства допаминови агонисти, без да бъде предупредена за страничните ефекти на натрапчивото поведение. Тя дори споменава за неотдавнашно хазартно поведение, когато й е предписано второто лекарство, казва тя. След това тя натрупала дългове в размер на 80 000 лири.
„Ефектът върху семейството ми беше ужасяващ - това бяха пари, които промениха живота ми", казва тя. „Но по онова време не знаех, че това не беше по моя вина."
През 2011 г. срещу GSK е заведен колективен иск от четирима страдащи от болестта на Паркинсон. Те твърдят, че ропиниролът е довел до дългове за хазартни игри и разрушени взаимоотношения.
Оплакват се също, че въпреки че връзката между това поведение и лекарството е била установена в медицински проучвания още през 2000 г., GSK не е включила никакви предупреждения в продуктовата си литература до март 2007 г. Колективният иск е уреден, но GSK отрича да носи отговорност.
Случаи на сериозни странични ефекти са докладвани и в други държави, особено във връзка с употребата на лекарства за болестта на Паркинсон.
Във Франция съдът присъжда обезщетение на баща на две деца, който се оплаква, че ропинирол му е причинил натрапчиви хомосексуални желания, докато друг мъж без криминално досие започва да измъчва котки.
В САЩ Американската академия по медицина на съня препоръчва лекарствата да се използват само за краткосрочно лечение, например в края на живота.
Много от жените се оплакват, че продължителната употреба на лекарствата влошава и основното им заболяване RLS. Това означава, че дозата им е била увеличена, което от своя страна е изострило натрапчивото им поведение - процес, известен като аугментация.
Д-р Гай Лешцинер, консултант невролог, казва, че лекарствата все още играят важна роля, но смята, че фармацевтичните компании, здравните власти и лекарите трябва по-добре да предупреждават пациентите за тези странични ефекти.
„Не всички знаят какви наистина драматични промени могат да настъпят", казва той.
В изявление GSK казва, че ропинирол е бил предписан като част от повече от 17 милиона лечения и е преминал през „обширни клинични изпитвания". Тя добави, че лекарството е доказало своята ефективност и има „добре описан профил на безопасност".
„Както при всички лекарства, [то] има потенциални странични ефекти и те са ясно посочени в информацията за предписване", заяви тя.
В отговор на изследванията от 2003 г., които са установили връзка с „девиантно" сексуално поведение, GSK ни каза, че това е било споделено със здравните органи и е послужило за актуализиране на информацията за предписване, в която сега като странични ефекти се посочват „променен или повишен сексуален интерес" и „поведение, пораждащо сериозно безпокойство".
В настоящата листовка с информация за пациента за ропинирол пет пъти се споменават конкретно промени в сексуалния интерес - почти изключително с предупреждение за честотата или силата на тези чувства като потенциално „необичайно високи", „прекомерни" или „повишени".
Британската агенция за регулиране на лекарствата и здравните продукти (MHRA), заяви, че макар в предупрежденията да не е включено конкретно споменаване на „девиантно" сексуално поведение, такива импулси варират и е включено общо предупреждение за дейности, които могат да бъдат вредни.
