- През 1995 г. правителството изпуснало износа на хлебно зърно от страната, тревогата на ресорното ведомство не била чута
- Зам.-министърът тогава Маньо Манев успява да осъди прокуратурата за 50 хиляди лева
На 21 април 2009 г. съдия Георги Колев от Софийсксия градски съд чете присъда номер 164, в която посъдимите Васил Чичибаба, бивш министър на земеделието в кабинета на Жан Виденов, и неговите заместници Маньо Манев, Димчо Шопов и Мария Лазарова са признати за невиновни за зърнената криза от 1995 година. Отхвърлен е изцяло и гражданският иск срещу тях за имуществени вреди, предявен от Министерството на финансите, а разноските по делото са присъдени на държавата. Оправдан е и бившият вицепремиер Кирил Цочев.
Първоначално обвинението срещу групата е за безстопанственост и нанесени щети на държавата за над 66 милиона долара. За това законът предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода. Делото, по което са събрани 19 тома материали, върви под знака на делата с особен обществен интерес, дори в един момент е взето на специален отчет от тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Но след продължили 14 години следствие и съдебни заседания, след смяна на няколко адвокати, следователи и прокурори по делото и назначававето на нови и нови експертизи, обвинението така и не намира достатъчно доказателства за вина в екипа на Чичибаба за изнесеното зърно.
Следователи се обявяват за прекратяване на досъдебното производство. Накрая и прокуратурата пледира "невиновни". Логично никой не протестира или обжалва тази присъда и тя влиза в сила.
Бившите обвиняеми дори успяват да осъдят прокуратурата заради съдебната сага - конкретно Маньо Манев за 50 хиляди лева през 2011 г., но и плащат за всичко висока цена. "В резултат на многобройните стресови ситуации, на които бяхме подложени, двама от нас - проф. Васил Чичибаба и колегата Димитър Шопов, недълго след приключване на делото, преждевременно починаха. През дългите години на следствието и по време на съдебния процес те се държаха достойно и аргументирано, убедително остояваха нашата невинност", пише в автобиографичната си книга "Моят път през бурните години" 87-годишният днес Маньо Манев.
По ирония на съдбата тя бе представена в Нова Загора - града, в който Манев живее и работи дълги години, на 26 ноември м.г. - деня, в който бе съобщено за смъртта на Кирил Цочев.
В нея авторът отделя много страници за зърнената криза от 1995 г., която той предпочита да нарича "зърненият въпрос".
След като през декември 1994 г. Демократичната левица с водеща партия БСП печели парламентарните избори, нейният председател Жан Виденов оглавява правителство, в което земеделски министър става Васил Чичибаба от БЗНС "Александър Стамболийски". Социалистът Маньо Манев е назначен за един от неговите заместници в началото на февруари 1995 година.
Това е година, в която, за разлика от други съседни страни, реколтата от зърнените култури у нас се очертава да бъде добра. През юни е разработен прогнозен баланс за стопанската 1995/1996 г., който, по думите на Манев пред "24 часа", бил приет без възражения както от Министерския съвет и заинтересованите министерства, така и от Земеделската комисия в парламента.
Този документ предвиждал в ресурсната си част общо 3 милиона и 346 хиляди тона зърно, от които 200 хиляди тона били преходен остатък от предишната година. По този баланс за изхранване на населението, включително и за пребиваващите туристи, са предвидени 1,6 милиона тона пшеница. За семена се отделят 300 хиляди тона. В крайна сметка се очертали около 500 хиляди тона остатък, който бил посочен в графата "износ", без да се нарушават потребностите на държавата.
По-късно тъкмо този баланс, макар и прогнозен, ще стане "ябълката на раздора". В него ще се вторачват всички с въпроса дали е бил сгрешен или не, когато през есента и зимата в страната се очертава недостиг на зърно, хляб и брашно, а хората трябва да се редят на опашки за насъщния или дори да го купуват с купони.
Отговорът на този въпрос е разнопосочен. Опозицията атакува баланса като сбъркан, дори внася вот на недоверие на правителството заради зърнения проблем, който не минава. В книгата си "Отвъд политическия театър", излязла скоро след като напуска поста си на премиер, Жив Виденов също говори за "сгрешен баланс". По-късно, вече като свидетел по делото срещу Чичибаба и екипа му, "се коригира" и не защитава тази си теза, но огорчението в подсъдимите остава.
Защо? Манев припомня: "До ден днешен не мога да си обясня поведението на лидерите на Социалистическата партия. Подобно на Жан Виденов, всички побързаха да се скрият зад постулата "сгрешен баланс". Ние бяхме анатемосани от собствената си партия, без да ни се даде възможност да се защитим и същевременно да получим закрила от нейните официални органи. Струва ми се, че отсъствието на сериозен, критичен анализ на грешките, допуснати не изобщо, а от конкретни кадри на най-високо равнище и в останалите ръководни структури, е една от причините социалистическата кауза да търпи поражения, да се свива като "шагренова кожа".
Обвиняемите отправят молба към Сергей Станишев, който вече е поел ръководството на БСП, за среща, на която да му обяснят своята позиция по делото, но той не им отговаря. Среща им отказват и другарите им от парламентарната група на партията. Макар че депутатката от БСП по това време Мариана Христова, юрист, първа да определя процеса срещу тях като политически и да застава зад тях.
По-късно почти никой от БСП не ги поздравил и след оправдателните присъди. Което дава основание на дългогодишния партиен член Маньо Манев да заключи: "Време е социалистическата партия не само да наказва противниците си, но и да се извинява за грешките, които е допускала, да поиска прошка от тези, които по погрешка е обвинила в грехове, неотговарящи на истината".
През тези 14 години на следствие и дела на практика подсъдимите са оставени да се оправят сами. Манев остава без работа, а тогава още му е рано за пенсия. Определена му е постоянна мярка за неотклоние висока парична гаранция, помощ за парите му предлага единствено неговият приятел Костадин Чакъров - политическият съветник на Тодор Живков. Дълго време семейството живее само със заплатата на съпругата Дочка, която е детска учителка.
Но подкрепата идва от неочаквано място. Вършейки професионално своята рабата, следователят Теодор Иванов възлага комплексна петорна съдъбно-икономическа експертиза на въпросния баланс, която като вещи лица изготвят изтъкнати български специалисти. Нейното заключение е, че зърненият баланс за 1995/1996 г. за пшеницата е разработен правилно, че заложеният показател от 1,6 милиона тона за населението е изчислен прецизно, семената за посев са доволно достатъчни, а количествата хлебна пшеница за експорт са формулирани правилно. И други експертизи завършват с подобни заключения.
Още първият следовател по делото Марин Маринов стига до заключението, че обвинението срещу екипа на Чичибаба е неправомерно и следва да бъде оттеглено, но новоназначеният тогава главен прокурор Никола Филчев настоява следствието да бъде възобновено, като то се възложи на друг следовател - в случая Теодор Иванов.
Оказва се, че проблемът не е в числата от баланса, а как на практика се изпълнявани заложените в него количества. Работата е в това, че до 1995 г. износът на хлебно зърно от страната е бил на практика забранен, докато не се напълнят складове и силози. "Но през 1995 г. нещата в това отношение коренно се промениха. Забрана за износ на пшеница не можеше да се иска съобразно приетия от Народното събрание в края на 1994 г. закон, свързан с асоциирането ни с Европейския съюз и с отпуснатия ни от Световната банка заем от 50 милиона щатски долара за развитие на земеделието. С този закон правителството се задължаваше да либерализира износа на пшеница и други житни култури", обяснява Манев.
Заради това от забранителен режимът за износ става регистрационен. Любопитна подробност е, че фирмите, които искат да изнасят, трябвало да се регистрират не в земеделското, а в Министерството на търговията. "При тези обстоятелства единствената възможност да не се допусне по-голям износ от записаните в прогнозния баланс 500 хиляди тона бе въвеждането на сериозни икономически ограничители. Такава спирачка пред желаещите да изнасят бяха експортните такси", спомня си още Маньо Манев.
В началото на 1995 г. експортната такса за износ на житни култури е 5 щатски долара на тон. С решение на МС от 11 юли 1995 г., с което се дава възможност за износ на пшеница от 21 юли, експортната такса се определя на 35 долара. Тогава смятали, че седемкратното увеличение на таксата ще спре износителите на пшеница. Да, но не станала така, нещата поели в съвсем друга посока.
Оказва се, че заради слабата реколта в съседните страни интересът към покупката на жито е голям, особено от търговците в Турция и средиземноморските страни. Информацията от световните борси била, че търсенето се увеличава, а цената на пшеницата на международния пазар трайно и значително се повишила. Пред българските износители са отварят възможности за големи печалби.
В Министерството на земеделието и хранителната промишленост бързо усетили, че опасността да се изнесе хлебната пшеница и да не се изкупи необходимото зърно за хляб в страната става съвсем реална. Затова още в деня, в който стартирал износът - 21 юли, изпратили докладна записка в МС с предложение правителството да вземе бързо съответните мерки, които да предотвратят износа на хлебната пшеница, като за целта се увеличат експортните такси на 55-65 щатски долара за тон.
Включили докладната записка като точка 14 в дневния ред на правителственото заседание от 27 юли и... въобще не стигнали до нея. Няколко дни по-късно, заради тревожната обстановка, министерството праща втора докладна до правителството, този път още по-категорично настоява за експортна такса от 65 долара за пшеницата и повишаване на таксите за износ на брашно и на комбинирани фуражи. По необясними за Манев причини и тази им докладна не била разгледана на правителственото заседание от 3 август, макар да било под номер 2 в дневния ред.
Така се стига до трета докладна, в която се настоява кабинетът да проведе спешно заседание, в което да се занимае единствено с проблема за износа на пшеницата. Още повече, че според регистъра на Министерството на търговията подадените от фирми заявки за износ вече далеч надхвърляли допустимите 500 хиляди тона - стигали до 700-800 хиляди тона. Не било ясно със сигурност и колко зърно е изнесено до момента. Според премиера Виденов това трябвало да кажат митниците, но проверки на място доказвали, че те не контролират изцяло процеса - например цели влакови композиции заминавали за Турция без никаква проверка и отчет.
В същото време бюрократичната машина на властта се задействава тромаво и бавно. На 7 август все пак кабинетът заседава, но отново не стига до решение. "Водеща причина да не се приемат нашите предложения стана настояването ни за сериозна промяна на експортната такса, срокът за нейното въвеждане, както и промяна в регистрационния режим", смята Манев.
Оказва се, че и министърът на търговията и вицепремиер Кирил Цочев е против това таксата да се вдига с мотива, че това ще блокира и ще спре по-нататъшния износ. Нещо, което на практика искали да постигнат от земеделското министерство.
Чак на 10 август Министерският съвет провежда нова заседание, свързано с износа на зърнени култури и основно на пшеница. На него трябвало да приемат Проект за постановление за изменение на Постановление 307 на МС от 1994 г. за режима по вноса и износа с вносител Министерството на търговията. По време на самото заседание станало ясно, че проектът не е размножен и министрите не са запознати с него. Направили това в движение. И докато земеделецът Васил Чичибаба спорел за експортните такси, пропуснал да види и не обърнал внимание, че в документа за решение е записан и допълнителен износ на 200 хиляди тона брашно - нещо, за което никой не бил поискал преди това позицията на неговото министерство.
Това на практика означавало разрешение за допълнителен износ на още 300 хиляди тона зърно. По това време освен към зърното, от чужбина, особено от страна на Албания, имало засилен интерес и към брашното, което пък гарантирало големи печалби на хората от мелничарския бранш.
С днешна дата Маньо Манев коментира: "Процесите ги наблюдаваше зам.-министърът на търговията Борислав Георгиев. Моето вътрешно убеждениие е, може би греша, че той беше свързан с хората от мелничарската индустрия, които бяха заинтересовани от по-голям износ. Георгиев подготвяше материалите, макар че Цочев ги внасяше в правителството". По-късно обаче адвокатите му ги посъветвали да не нападат колегите си от това министерство.
Самият Манев твърди, че разбрал за това допълнение чак по време на разпитите му в следствието, дотогава то не било стигало до него и дори не подозирал за съществуването му. Това пък станало причина разследващите да привлекат като обвиняем и Кирил Цочев.
В крайна сметка експортната такса станала 55 долара, а самият износ бил спрян административно на 26 септември. Но прогнозният баланс вече бил фатално нарушен, на практика от страната били изнесени около 385 хиляди тона хлебно зърно над разрешените в началото 500 хиляди тона. Никой не е казвал официално, но вероятно една от причините правителството да не бърза с решенията си и да тупа топката била, че сред фирмите износители имало и на хора, свързани с управляващата тогава БСП, които успели "да захлебят" добре покрай износа.
Наред с ускорения износ се забавило изкупуването на пшеницата, необходима за хляба в страната. На свой ред част от фирмите от бранша, чийто собственици били привърженици на опозицията, започнали да крият и да не дават заявените количества зърно и брашно за хляб, което още утежнило положението на социалистическото правителство.
На фона на тази криза Васил Чичибаба е освободен от министерския пост през януари 1996 г., месец по-късно - и заместникът му Маньо Манев. Разследването срещу тях започва по време на служебното правителство на Стефан Софиянски, което идва на власт след Жан Виденов. Макар че още през март 1997 г. на пресконференция тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев и главният секретар на МВР Божидар Попов да обявяват, че причината за ускорения износ на зърно не е в земеделското министерсво, а в бездействието на правителството.
"През това време повечето от медиите ни атакуваха яростно. Правеха алюзии от името на министъра, като говореха за Али баба и разбойниците. Но имаше и обективни публикации, сред които и във вестник "24 часа", спомня си Маньо Манев.
Той обръща внимание на още нещо: заради увеличения износ от експортните такси в касата на МЗХП тогава влизат над 33 милиона щатски долара. При тогавашния курс от 67 лева за долар, сумата се равнява на 2 милиарда и 200 милиона лева. С тези пари за първи път у нас фермерите получават субсидии за засяти с пшеница площи за следващата реколта - по 300 лева на декар.
Когато решавали за субсидиите, от министерството допуснали грешка, като позволили декларициите за засятите декари да се попълват и подписват само от самите производители. Но заради надписване били декларирани общо 18 милиона декара, докато обикновено били 10 милиона. Манев се видял в чудо.
Тогава, по съвет на съветници на някогашния премиер Гриша Филипов, чийто услуги той позвал като зам-министър, върнали декларациите на хората. И ги накарали да ги поподат отново, но вече подписани и от кмета на селото и от областната или общинкска земеделска служба, като в документа записали изрично, че при неверни данни се носи съдебна отговорност. И изведнъж от 18 милионите декари паднали на реалните 10 милиона.
Манев става и един от създателите на днешния Фонд "Земеделие", чийто структури се изграждат по негово време.
За всичко това по време на делото не се говори. Съдебната сага продължава толкова дълго и заради желанието на главните прокурори въпреки всичко да докажат вината на подсъдимите. Тази сага започва при Иван Татарчев и завършва по времето на Борис Велчев. А контрол над дейността на главните прокурори, особено по онова време, е нямало. Парадоксът е, че това е заложено в конституцията, изработена в голямата си част от депутатите-социалисти. Тя е подписана и Маньо Манев в качеството му на депутат във Великото народно събрание през 1991 г.
"Ако прокурорите трябва да плащат лично, няма да се водят толкова нечистоплътни дела. Но тогава ние сме създали едно чудовище, което се сравняваше с Господ и което сътвори и продължава да твори много беди за страната ни. Но през изминалите немалко години от приемането на конституцията никой не е чул и дума, че тогава е допусната голяма грешка, никой от ръководството на партията не е признал за допусати слабости при нейното създаване", не крие огорчението си с днешна дата старият социалист.
