Корените на космите - фоликулите - осигуряват не само растежа на косата, но и клетки, които съдържат меланин, багрилото, което дава цвета на косата.
С времето фоликулите губят пигментни клетки, което води до посивяване и побеляване на косата. Това е най-видимият признак на стареенето, въпреки че промените водят и до изтъняване и оредяване и заедно са вдъхновение за мощна индустрия. И тя става все по-успешна в грижите за корекция.
Японски учени обаче се насочили към корена на проблема - как да се избегне побеляването на косата. И понеже в основата на загубата на пигмент стоят окислителни процеси в клетката, решили да изследват потенциала на различни естествени вещества да блокират оксидативния стрес. За да се гарантира лесно редовно прилагане, се насочили към храната.
Така в Медицинския факултет на Университета на Нагоя стигнали до три потенциални кандидата в зеленчуци и плодове - най-мощните антиоксидантни вещества: лутеолин, хесперетин и диосметин. Приложили ги поединично при три отделни групи мишки, които са били отглеждани да побеляват като хората. Тези, които получили като хранително вещество лутеолин, запазили черната си козина дори когато другите посивели. Повторили експеримента с външно третиране на козината. Резултатът бил същият. Докато другите два мощни антиоксиданта изненадващо за учените нямали ефект върху побеляването въпреки подобието в химичните им структури.
Подобно на кожата, промяната на косата включва както вътрешно стареене от естествените физиологични процеси, които настъпват с времето, така и външно "износване" или промени, свързани с въздействието на околната среда и механичните увреждания от ежедневната грижа.
Приликите в побеляването при мишките и хората
дават окуражаващи перспективи за превръщане на тези открития в практика. С напредването на изследванията този антиоксидант може да стане ключова съставка в грижата за косата, като помага на хората да запазят естествения си цвят на косата с напредване на възрастта, надяват се учените.
Още повече че веществото се среща естествено в разпространени храни и това му придава смисъл на латентна терапия. Засега не става дума за лекарство, по-скоро правим първа стъпка - казват учените - към установяване на ново приложение на лутеолина като средство за предотвратяване на стареенето и естетическо задоволство. Необходими са по-нататъшни изследвания. Но засега нито едно цялостно проучване не е показало безопасността на лутеолина за външно и вътрешно лечение при хора, включително подходящата му концентрация.
Както и в други подобни случаи, с естествени природни вещества не можем да сгрешим, ако си ги набявяме редовно в рамките на балансираното хранене.
Лутеолинът е наличен в по-големи количества в броколите; зелето; класическата за българската традиция целина и листния и варинт, който е по-нов за кухнята ни; морковите, пресния лук; чушките; кората на ябълките; лайката; зехтина. В по-малки количества се среща и в други листни зеленчуци, подправки и билки.
Растения, богати на лутеолин, се използват като китайска традиционна медицина за хипертония, при възпалителни заболявания, за профилактика на рак и за намаляване на вредите от слънчево изгаряне. Западната наука не е в противоречие с това и дори добавя към здравното портфолио антимикробни, противогъбични и антидиабетни свойства. Едно от последните проучавания установява, че третирането на кожата с 2,5% лутеолин намалява увреждането на ДНК от ултравиолетовите лъчи. А ето че японски учени откриват и уникална роля на антиоксиданта за запазването на цвета на косата.
Въпреки сходния химичен състав структурните свойства на косата варират между различните етноси. Наред с напредването на възрастта има много други фактори, които влияят върху скоростта на побеляването. Най-рано започват да се прошарват кавказците - в средата на тридесетте години. При азиатските народи е в края на 30-те, а за африканците - в средата на четиридесетте. Спецификите в побеляването произтичат от различната структура на космите на европейски, северноафрикански и югозападни азиатски предци.
Побеляването на косата се счита за преждевременно, ако се появи преди 20 години при кавказците, 25 години при азиатците и 30 при африканците. Честотата и възрастта на поява на побеляване на косата изглеждат сходни при мъжете и жените от една раса. Има обаче разлики в модела на промяна на цвета. При мъжете започва от слепоочията, а при жените - от зоната над челото.
Побеляването не е единственото зло. Диаметърът на космите по главата се увеличава до средната възраст 40 години, достига плато в началото на четиридесетте и след това косата започва драстично да изтънява.
