В околностите на града има още много атрактивни и често подминавани места
Възрожденска Елена е едно от най-привлекателните и посещавани градчета в подножието на Северния Балкан. Привлича със своите 147 паметника на културата, седем от които са с национално значение. Много често обаче градът се посещава за ден, с обиколка на основните забележителности. А наоколо, в мекия и дружелюбен Еленски Балкан има още много атрактивни и често подминавани места.
За тази зона си струва да се отдели един дълъг уикенд, а и повече. Общината е с много населени места - пръснати по склоновете са цели 124 села и махали.
Пътят до града след Велико Търново и отклонението покрай Златарица и Миндя е наскоро ремонтиран и в много добро състояние. Само на няколко места след Миндя вече има малки пропадания, но това май е по-скоро "норма" за пътните ремонти в страната ни. Другият подход от Северна България - от Дебелец и Килифарево, е по-тесен и усукан, но в добро състояние. Минава край язовир "Йовковци" и по моста над един от ръкавите на язовира. Във втората половина на октомври, дори след обилните дъждове, този ръкав беше празен и обрасъл с блатна растителност. Добре е, който и път да се избере, връщането да стане по другия.
До София са около 260 километра, до Велико Търново - малко над 40. На юг са два прохода, които водят към Сливен и Твърдица. Така че - посоки много. И има какво да се види по всяка от тях.
Доста от населените места в района са постепенно обезлюдяващи, в някои живеят постоянно единици. В по-достъпните от тях стари къщи се подновяват, строят се и нови. Навсякъде има къщи за гости и малки хотелски комплекси, така че настаняването дори за повече време не е проблем. Все пак доброто време е късна пролет, лятото и ранна есен. Планината има своето очарование и зиме, но тогава някои от местата за настаняване не работят.
В последната събота на октомври тук се провежда празникът на еленския бут, една от емблемите на града, за който се стичат хиляди от цялата страна. Не сме любители на масовите мероприятия и тръгнахме седмица по-рано. Пък и еленски бут може да си купите по всяко време и от специализирания магазин на централния площад.
Избрахме нощувка в Разсукановата къща. Тя е част от един от културните паметници с национално значение. Петте Разсуканови къщи под общ покрив са строени в края на XVIII и началото на XIX век от хаджи Димитър Разсуканов за четиримата му синове и за самия него. Къщите, макар и единен комплекс някога, сега са частни, разпродадени поотделно и само една от тях приема гости от април до края на октомври. Така че комплексът може да се разгледа само отвън.
Макар да сме били неведнъж в Елена, околностите обикновено са ни убягвали по-скоро заради липсата на достатъчно време. Сега правехме целенасочено първата "поправка" - Христовския водопад.
Към водопада
Христовският водопад е очарователно място за посещение. Не е много висок, в различни източници ще прочетете от 9 до 15 метра. Вярно е по-скоро второто. За сметка на височината е доста широк и при пълноводие създава впечатляваща сребърна завеса. Водата се разбива в своеобразен казан в подножието. При маловодие през лятото този вир става и за плаж. Левият бряг на река Мийковска, на която е водопадът, е обрамчен от отвесни сиви скали. Десният бряг, откъдето е основната пътека, е горист и равен.
Това е един от много леснодостъпните водопади, подходящ за лежерна разходка, включително с деца и домашни любимци. За да се стигне дотам, се поема по пътя за Сливен. Малко след края на Елена вдясно е отклонието за село Руховци. До селото от центъра на града са някакви си 7 километра. След влизането в селото се стига до централния площад. Тук трябва да се завие надясно, има и табела за водопада. След още около километър и половина, веднага след мост на ляв завой, има удобно за паркиране уширение. Дървено табло и табела, недотам поддържани, показват пътя към водопада.
Пътят е през гората, черен, в мокро време кален и лепкав, както ние го минахме, но равен и безпроблемен. Доброто е, че на места е разоран на дълбоки коловози от камионите за дърводобив и недостъпен за автомобили, трудно е и за високопроходимите. Така че сте сами с природата наоколо.
До водопада трябва да се мине малко повече от половин километър. Наблизо преди него се отклонява пътека вдясно. Не е маркирана, но няма как да се пропусне. А за ориентир може да послужи самотно високо дърво сред ливада точно срещу пътеката. Тя също е почти равна и извежда до няколко гледни точки към водопада и към горната му тераса. Някога е било направено барбекю с масичка и пейки край него, но те са видимо запуснати.
При пълноводие гледката от горе е много красива, водопадът е една от перлите на Еленския Балкан. Ние го "хванахме" целенасочено след обилните дъждове, когато отново бе буен и шумен. Ако искате да го видите в целия му ръст, може да се слезе по кратка пътека до подножието. Тя е доста стръмна, не е обезопасена, а в мокро време може да се окаже опасна. Но дори и само гледката отстрани си струва разходката.
И още наоколо
Ако се продължи по пътя за Сливен, на 9 километра след Елена се стига до село Марян. Там е и едноименната изба, един от спонсорите на празника на еленския бут. Съвсем близо до пътя е Марянският манастир "Свето Преображение Господне". Църквата е вдигната през 1835 година и е с уникален градеж - само с камък и тухли, без греди и дъски на свода. Легенди свързват мястото с манастир от Средновековието, с цар Борис Покръстител, със сестрата на цар Иван Шишман - княгиня Кера Тамара, пратена за жена на султан Мурад Първи. През 1868 година в храма избухва пожар, вероятно от запалена свещ, но изгаря само иконостасът. Още в 1870 година е направен нов с икони, изписани от майстори от Тревненската школа. А част от старите икони може да се видят в църквата и днес.
Селото е известно и с Балетна академия Марян, която се провежда през лятото в читалището и в читалищата на Руховци и Костел.
За любителите на историята Марян е и място на една от знаковите битки в Руско-турската война от 1877-1878 г. В началото на декември 1877 година малоброен руски отряд се противопоставя на многократно превъзхождащата го армия на Сюлейман паша, насочила се към Търново и обсадения Плевен. Руснаците отстъпват Елена, с тях бяга и населението, а настъплението на турците е спряно край Миндя и Златарица, на подхода към Търново. Дни по-късно пада Плевен и войната тръгва към своя завършек край Цариград. При отстъплението на турците Елена е опожарена. Сега край Марян е вдигнат паметник-костница, издигнат е и висок каменен кръст.
Оттук е отклонението за още едно живописно село, Костел, където са построени много вили и къщи за гости. Пак там е и кръчмата със звучното име "Порт Артур", за която преди време "24 часа" писа. Преди него, в село Чакали, вляво е отклонението за Палици и язовир "Палици". Той е добро място за риболов, има хотелски комплекс и разбира се, рибен ресторант.
По пътя през другия проход - към Твърдица, започва пътеката към Марков камък и Раюв камък. Това са внушителни каменни образувания и скални откоси, от които се открива чудесна гледка към Елена, към склоновете на север от града, както и към местния първенец - връх Чумерна. Подходът към Марков камък започва от малко уширение вдясно от пътя, съвсем близо след табелата за махала Усои. Стръмничко е, особено в мокро време може да се окаже натоварващо.
До камъка се стига за около половин час. Това е импозантен скален къс, подпрян от няколко по-малки. Има си и легенди за произхода на името, една от тях е свързана с турска потеря, водеща синджири със заробени девойки. Забележителности, свързани с името Крали Марко и съответните легенди, всъщност има на много места в България. Но преходът не е за пропускане заради панорамата.
Пътеката по рида, където е Марков камък, е кръгова. Следва изкачване към наблюдателна площадка и към Раюв камък - внушителен скален откос, откъдето има гледка до язовир "Йовковци". Наоколо са пръснати множество други скални образувания, две от тях оприличавани на костенурки, вероятно част от древно светилище. След това може да се продължи надолу към Усои, където пътеката излиза до хотелски комплекс "Усоето". Маркирана е, кръгът се затваря за около 3,5 часа. Ако колата е оставена на уширението, до основния път са десетина минути пеша, още няколко - до началото на пътеката. Може да се избере и подходът откъм Усои.
В махалата обаче има и нещо нетипично и интересно - Музей на науката. Има си табели, от широкия запуснат някогашен площад са някакви си 100 - 150 метра. Създаден е от керамик, който и досега работи там. В просторно хале са разположени множество уреди, които обясняват основни физични закони. Мястото е истинско откритие за децата, които могат на живо да работят с уредите, да научат примерно как лети самолетът, как се разпространяват звукът и светлината... Не се минава и без гръчарското колело.
Добре е за музея да се направи предварително обаждане, има и входна такса. В Общинския туристически информационен център може да се получи подробна информация и за музея, и за маршрутите в Еленския Балкан. Някои от тях - до ханче "Боаза", до хижа и връх Чумерна са с продължителност около 4 часа в посока. Но Христовският водопад и околностите, Марков камък и Музеят на науката могат да уплътнят поне два пълноценни дни.
