Параклисът, металният кръст и панорамната площадка горе отварят гледка към целия Централен Балкан
Понякога имената на местности и планински върхове може и да не звучат съвсем привлекателно. Но сравнително ниският връх Гяур баир над троянското село Врабево заслужава да му се отдели леко усилие. Горе има 16-метров метален кръст. Там е и малкият параклис "Свети Пантелеймон", около който на 27 юли се събират жители и гости на селото. А от металната панорамна площадка под параклиса се отваря една от най-впечатляващите гледки към билото на Средна Стара планина с Джендема, Видимското пръскало, връх Ботев. Всъщност към целия масив на Националния парк "Централен Балкан".
За името на селото си има легенда. Както и за върха с кръста на север от него (виж долу в края на текста). Е, не е легенда, че Врабево е родното място на армейския генерал Добри Джуров, дългогодишен министър на отбраната - от 1962 до 1990 година. Хората, служили в армията в този период, му казваха просто бай Добри. Само че, участваш ли в учение под неговия и на куп военни аташета поглед, си беше, меко казано, натоварващо.
В селото има музейна сбирка за генерала, както и етнографски и исторически музей. Има и клуб на офицерите и сержантите от запаса, който как да се казва, освен "Добри Джуров".
Все пак селото е дало и още десетки известни личности, учени, просветители, сред които адвокат Даниела Доковска и сестра и пианистката Павлина Доковска.
За разлика от немалко замиращи села в района, Врабево е живо, с около 650 жители, добре уредено, с просторен и поддържан централен площад, зад който е атрактивната църква "Свети Архангел Михаил". Тази каменна постройка, осветена през 1891 година, е първият обществен строеж в селото. Но има и действащо читалище, което развива активна дейност. Тук се провежда и ежегодният литературен конкурс "Албена".
Всъщност Врабево има сегашната си съдба и заради фармацевтичния завод "Софарма-Врабево". Фирмата е изградила и търговски комплекс в центъра, спонсорирала е издигането на кръста и на параклиса. Има и комплекс с фамилни къщи под наем, както и басейн с детско отделение.
Селото е в подножието на Микренските възвишения, част от Предбалкана, успоредно на главното било. Леснодостъпно е, само на 3 километра от пътя от Троян за Севлиево. До София са около 160 километра. До Орешак и Троянския манастир - малко над 20. Някой и друг километър повече е до Троян. На хвърлей разстояние са и Априлци, Ловеч, Севлиево. Пътищата са в добро състояние, колкото и да са по планински усукани. Но все пак целта ни е Гяур баир.
Пътят до кръста
и "Свети Пантелеймон"
Това е една от приятните и леки пътеки за здравословна разходка. Може да се направи и с деца. За нас беше с много енергично и любопитно куче, което малко проточва времето за изкачване до върха. Добре е, пристигайки с кола, тя да се остави в центъра на селото, където има просторен паркинг. Място за спиране има и над църквата. От центъра се ориентираме по табелите за параклиса. Пише 3 километра, но е леко подвеждащо. След църквата, като се следват сините табели, се стига до гробищния парк.
На входа на гробището е последната чешма по пътя. Повече няма. Така че особено в горещо време е задължително да се запасите с вода.
Малко след гробището се стига до кръстопът. Една табела сочи към параклиса, друга - вдясно, към екопътеката Гяур баир. Това е своеобразна дилема. Екопътеката е 1,3 километра, има и пейки за отдих. Предупрежденията са, че в последната си част е доста стръмна и екстремна, особено във влажно време. Пътят към параклиса - вляво, е около 3-4 километра, но за сметка на това няма стръмни участъци. Денивелацията е около 260 метра, а за такова разстояние това означава доста плавно изкачване. Избираме пътя вляво, пък и вече сме чели легендата за Гяур баир. Като видяхме подхода към екопътеката отгоре, предпочетохме и да се върнем по пътя. Но изборът е въпрос на подготовка и на лична преценка. В деня, когато бяхме там, всички качващи се и слизащи избираха дългия маршрут.
Разходката нагоре е приятна.
Върхът е едва 686 метра и може да се определи просто като възвишение. За сметка на това горе има прекрасни места за отдих - маси и пейки под дъбовете.
Но голямата атракция тук освен импозантния кръст е погледната площадка. Не е само Централният Балкан, отварят се околните села, Севлиевската котловина, Севлиевските височини, Васильовска планина и други. Билото на Стара планина може да се види от Бузлуджа на изток до Тетевенска баба на запад. В добро време се виждат и паметниците по върховете, включително и на Беклемето, и кулата на Ботев връх. В района има и други места, от които се отваря панорама, но тази е наистина впечатляваща. За жалост, няма указателна табела какво виждаме, трябва да се разчита на лични познания за Балкана в тази му част.
За около 2 часа до Гяур баир може да се стигне и от Старо Стефаново. Но ни казват, че пътеката не е поддържана, а е добре да имаме и водач.
А къде наоколо?
Априлци е отклонение от пътя Троян - Севлиево. От него тръгват множество пешеходни и веломаршрути. От най-приятните е разходката от квартал "Видима" до погледната точка за Видимското пръскало и Северен Джендем. Малко след това е изкачването до хижа "Плевен", от която е най-краткият път до връх Ботев.
Троянският манастир е задължителен. Пък и в Орешак има доста хотели и къщи за гости, където може да се отседне. Ние това и направихме. Троян е въпрос на избор.
Но малко отклонение от пътя ни води в село Гумощник. Е, не е компактно, наоколо са множество махали, има и добри гледки по пътя. Там обаче е храмът "Свети Николай Летни", паметник на културата, реставрирано е и старото килийно училище.
Импозантната каменна постройка на храма е вдигната през 1838 година, с каменен покрив и дебели до 1,5 метра зидове, с уникален иконостас. В двора са два войнишки паметника от войните от началото на миналия век. Там е и паметникът на 8 жители на селото, тръгнали за по-добър живот в Америка, но загинали при потъването на "Титаник". Той е единствен в България.
Само на десетина километра е село Стефаново, от което има късо отклонение към Старо Стефаново, обявено за архитектурен резерват. Част от къщите в него са възстановени, но и доста са оставени да се рушат. Едва ли ще отнеме повече от 1 час разходката из селото.
Всички тези места, колкото и да изглеждат възможни за един дълъг ден, заслужават повече време. И по-дълго потапяне в очарованието на Предбалкана.
Легендите
Смята се, че Врабево е възникнало по време на войните на царете Асен и Петър в края на ХII век. Тук е ставала една от многото размени на военнопленници с византийците, а много от тях пожелавали да останат. Предполага се, че името на местността Робово бърдо идва от размяната на военнопленниците. Така че селото вероятно първо се е казвало Рабево заради първите му заселници - пленници, раби. После е добавено в-то.
Легендата за мома Елица е как баща и я цанил за ратайкиня у богат турчин в селото. Тя си имала любим - хайдутина Ангел. Нататък легендата е за битки с потерите, но завършва фатално и за двамата.
А тази за Гяур баир е за двама влюбени - Стоян и Деляна. Случило се на Великден, когато всички се събирали за празника. Стоян бил безстрашен, силен и смел. Турците му викали неверник, гяур. Деляна била най-красивата мома в селото. Пожелал я и беят. Говорело се, че Стоян ще я отвлече от хорото, те си били дали дума. Беят обаче казал, че Стоян ще я има само ако я изнесе без спиране на ръце на върха на баира над селото. Това и направил Стоян напряко по стръмното, но горе силите го напуснали и издъхнал. Деляна слязла бавно от хълма, а приятелите на Стоян го погребали там, където сега е гробището на селото. Оттогава върхът се нарича Гяур баир. Какво се е случило с Деляна след това, легендата не казва. Във всеки случай, тръгнем ли към параклиса и кръста, особено в жежко време, легендата трябва да ни е едно наум.
