Засилената употреба на “аз” и “ние” започва около три месеца по-рано
Много партньори, които изпитват проблеми в комуникацията си, често се питат дали това е началото на края. Чертаят стратегии, чрез които да проверят струва ли си да продължат това партньорство, или е загуба на време. В резултат положението съвсем се утежнява и дори спорът как да се стиска пастата за зъби, се превръща в ключов проблем.
Наскоро учени от Тексаския университет се опитаха “да влязат в обувките” на подобни колебаещи се в личните си отношения хора и да намерят обективни странични признаци, издаващи, че раздялата е близо. Те издириха 6803-ма души в социалната платформа Reddit, които са преживели разрив във връзките си, след което анализираха близо един милион техни съобщения и коментари в нея, направени по различни теми преди и след раздялата.
Оказва се, че почти при всички участвали в проучването доброволци се наблюдава промяна в начина на изразяване, която започва три месеца преди приключване на отношенията и свършва около половин година по-късно. Най-често тя се състои в засилена употреба на местоимения като “аз” и “ние” даже по теми, които не са свързани с основното им лично преживяване.
“Изглежда, че дори преди хората да са наясно, че ще се случи раздяла, тя вече влияе върху живота им. Всъщност, ние не забелязваме колко често използваме предлози, определителни членове или местоимения, но те се променят, когато преминаваме през лични катаклизми и могат да кажат много за нашето емоционално и психологическо състояние”, казва докторът по психология Сара Серадж, ръководител на проучването. Според нея това са признаци, че някой носи тежък емоционален товар, а когато е в такова състояние, той е вглъбен и се занимава прекалено със себе си. Тези словесни промени са най-ясно проявени в деня на самото скъсване и при някои продължават до година след него, което е знак, че те не се справят със собственото си душевно изцеляване.
По време на изследването са били сравнени съобщения в Reddit и за други стресови ситуации като например оставане без работа. При тях също са открити подобни езикови модели, макар и не толкова ясно изразени, колкото при трудните моменти, свързани с личностни взаимоотношения. Това, което беше уникално за проучването, е, че чрез помощта на технологиите успяхме да видим какво изпитват хората, когато една връзка се къса, казва съавторът на проекта Кейт Блакбърг, специалист по психология в Тексаския университет. Тя смята, че резултатите от изследването са значими, защото дават представа как хора, които се обичат, реагират на края на романтичното си преживяване. И дори да нямат преки сблъсъци помежду си, пак може да се предскаже раздялата им дори чрез нещата, които пишат в социалните медии по различни въпроси.
Това не е първото проучване, което се опитва да определи ранните признаци за развод. Направено през 2000 г. изследване показа, че 15-минутно интервю за връзката е достатъчно, за да определи с 93% точност дали тя е обречена. Извършилите го американски учени даже са обобщили някои много често срещани фактори, за да не бъде семейното щастие дългосрочно. Например, ако половинката ви изважда телефона си и започва да си гледа нещо в него, когато водите разгорещен спор, това е знак, че няма да продължите дълго заедно. Подобно поведение е токсично, защото с него се избягва разговор, който би могъл да изглади различията. Освен това издава, че за този човек мобилният телефон е по-висок приоритет.
Друг фактор е презрението, което психолози наричат “целувка на смъртта” за една връзка. Често то се комбинира с гняв и отвращение и най-общо може да се определи като усещане, че сте по-умен или по-добър от партньора си, вместо да се опитвате да разберете нещата от неговата или нейната гледна точка.
Обикновено то се комбинира с третия ключов фактор – критиката. Тя става основна движеща сила, когато превръщате всяко действие на половинката си в обида или спор за неговия или нейния характер. Например, ако съпругът ви е забравил, че е дошъл неговият ред да изхвърли боклука тази седмица, веднага коментирате това като доказателство за безотговорност и недостатъчен принос в общите задължения, вместо сами да го направите и след това нежно да му напомните, че сте убедени как това е малък пропуск и следващия път няма да се повтори.
Друг много важен признак за предстоящ развод е защитата. Ако винаги играете ролята на жертвата в битките с партньора, шансът да бъдете разбран, че сте прав, е нищожен. Може да е трудно да се примирявате с грешките си и да се извинявате, но ако не го правите, а разчитате винаги на изпреварваща защитна реакция, рискувате да издигнете стена, в която истинските аргументи да се разбиват. Което от своя страна води до умора у партньора да общува с вас и неизбежно решение, че нямате нужда един от друг.
Психолозите обаче предупреждават, че нито една връзка не е перфектна през цялото време и подобни изследвания не трябва да се приемат като своеобразен тест, който хората мигновено трябва да използват за проверка на своите отношения. Най-добре е, ако положителните неща преобладават, въобще да не се ровите да търсите признаци какво би се случило евентуално, а просто да се концентрирате върху тях.
Ако обаче негативите започнат да доминират, тогава вероятно има причина за безпокойство, тъй като редица изследванията показват, че разбиването на сърцето от любовно разочарование не е шега. Освен че води до психически проблеми, може да се стигне дори до физически промени. Затова учените се надяват, че чрез колективно споделяне и обсъждане на опита при разделите, което вече се случва в социалните медии, повече хора могат да се поучат и предпазят от тъжен сценарий и да намерят по-бързо начин как да продължат напред.
Най-щастливите и най-нещастните години в брака
Австралийската адвокатска кантора “Слейтър и Гордън” поръча проучване, което да очертае критичните години в брака. Така тя се опита да помогне на своите клиенти да се ориентират по-добре във възможните трудни моменти, за да не вземат прибързани емоционални решения, за които по-късно да съжаляват.
Според изследването първата критична фаза настъпва около петата година от брака и най-често това е свързано с появата на децата, които са все още малки и изискват много грижи. А това трябва да се комбинира с работа, увеличени домакински задължения и всякакви други ежедневни задачи. Затова партньорите започват да изискват повече един от друг и много често се разочароват, че половинката им не е достатъчно съпричастна.
Следващото предизвикателство е около седмата година. Бракоразводните адвокати наричат това време “стената”, тъй като в този момент семейният живот обикновено се превръща в рутина и партньорите просто трябва да преодолеят това усещане и да намерят начин как да продължат.
За най-щастлив период се смятат първите 3 години от брака. Тогава партньорите все още се опознават и са по-склонни да приемат недостатъците на другия. Не са натоварени толкова и с финансови проблеми, защото обикновено са в разцвета на силите си, имат повече възможности за работа и разходите по децата са по-малки.
Това, което съм видяла в практиката си досега, е, че бракът е нещо, което изисква здрава работа, казва Сара Томпсън от “Слейтър и Гордън”.
