Само някое лудо, максималистично електро-денс парче от България би могло да спаси конкурса от самия него
Лудият хит на Дара върна блясъка на „Евровизия". Това пише за британския "Телеграф" музикалният критик и британски журналист Нийл МакКормик.
Ревюто му е публикувано на 17 май, ден след като Дара грабна първото място на конкурса във Виена. Ето и целия му текст:
Не мисля, че някой е очаквал това. В един напрегнат финал на типично абсурдния конкурс „Евровизия" само една луда, максималистична електро-денс хитова песен от България спаси „Евровизия" от самата нея.
Изпълнена от харизматичната и енергична 27-годишна певица Дара, придружена от сплотен и ексцентричен танцов състав, песента с необичайното заглавие Bangaranga излезе от нищото и триумфира на 70-тото издание на „Евровизия".
Абсурдният, енергичен и изключително съвременен трак звучи като че ли четири напълно различни песни са смесени заедно – което всъщност е много модерен начин за правене на музика. Този хибрид между клуб поп и боливудски рап не беше фаворит за победа преди енергичното и завладяващо представяне на Дара онази вечер, която нахлу в „Евровизия" с груба енергия и проби цялата помпозност и абсурдност... да не говорим за геополитическото напрежение.
В един наистина напрегнат финал, в цялата зала избухнаха освирквания, тъй като масивното гласуване по телефона почти донесе победата в конкурса на Израел – страна, която според мнозина трябваше да бъде изключена заради действията си по време на войната срещу Палестина. Като се има предвид, че пет държави се оттеглиха от „Евровизия" тази година в знак на протест срещу участието на Израел, победа за всъщност много очарователната фолк-поп песен на Ноам Бетан, „Мишел", със сигурност щеше да означава края на „Евровизия", такава каквато я познаваме.
Bangaranga дойде на помощ. Интересното е, че певицата Дара изглежда не знаеше за какво се отнася заглавието на собствения ѝ хит, което повдигна въпроси за това доколко тя е била ангажирана в създаването му. Когато интервюиращият я попита за значението на думата, тя изтъкна някакви нелепи глупости за това, че е в хармония с духа на природата. Всъщност „bangarang" е на ямайски диалект и означава „пакост", а използването му като рефрен в източноевропейска танцова хореография е пример за безмилостното отношение на поп музиката към културното присвояване.
Каквото и да означава, песента е изключително заразителна, а това е всичко, което наистина има значение за поп музиката. Bangaranga притежава качеството на преждевременна радост, което би трябвало да я превърне в истински поп хит. Не предсказвам бъдеще като това на ABBA за Дара, но мисля, че я очаква прилична кариера.
Което е повече, отколкото може да се каже за нещастния британски участник. Фактът, че срамно фалшивата комедийна песен на Великобритания остана на последно място с жалката една точка, е, честно казано, не повече от това, което заслужавахме. Всъщност това е с една точка повече, отколкото заслужавахме.
Избран от ръководството на BBC без никакво участие на публиката (или, всъщност, на музикалната индустрия), 37-годишният Сам Батъл беше напълно не на място. Неговата аматьорска, тромава танцова хореография от детско телевизионно шоу към една шеговита песен с припев на немски език („Eins, Zwei, Drei!") беше направо неудобна за гледане. Нека това да е последният път, в който BBC избира набързо представителите на страната за Евровизия. Ако искаме да участваме, нека истинските таланти в тази страна се борят за правото си да се забавляват.
Много неща са се променили в 70-годишната история на "Евровизия"... и все пак, тя остава странно същата. Това не е наистина песенен конкурс, ако изобщо някога е бил такъв. Това е екстравагантно шоубизнес шоу за леко развлечение, пищно преувеличение на най-кичозните, глупави, угоднически крайности на поп музиката, при което всичко е на максимум.
Получаващата се разюздана оргия от пиротехника, сух лед, оскъдни костюми и противоречащи си музикални стилове го превръща в нещо като самоироничен коментар върху присъщата абсурдност на самата поп култура.
Тази година излишествата варираха от Украйна, която се опита да счупи всички витражи в сградата с продължителна 28-секундна висока нота, до Румъния, която предложи ню-метал химн на еротичното задушаване. Това, очевидно, е това, което се приема за забавление сега, и може би винаги е било така. Bangaranga, наистина.
