"Участието на България в „Евровизия" не е даденост", това каза Дара в интервю за "Индипендънт". Медията я представя като утвърдена поп звезда в родината, която се надява да донесе слава на България с песента "Bangaranga".
В интервюто Дара разказва още, че е израснала с музиката така, както някои деца израстват със спорта.
"Учих в Националното училище по изкуства във Варна, където се специализирах в фолклорно пеене, което може да изненада хората, които чуват „Bangaranga" за първи път. Но това обучение в традиционната българска вокална техника, с всичките й микротонове и емоционална суровост, е абсолютно в моето ДНК. То оформи начина, по който чувам музиката и начина, по който използвам гласа си, дори когато създавам нещо, което изобщо не прилича на фолклор", разказва тя.
Дара обяснява и значението и вдъхновението зад „Bangaranga".
„Bangaranga" е поп музика с фолклорни корени. Самата дума произхожда от ямайския сленг – означава шум, суматоха, един прекрасен вид хаос. Тя притежава тази сурова, фонетична сила, която не се поддава на превод – усещаш я, преди да я разбереш. Искахме песен, която да може да се появи във Виена, Лондон или където и да е и да те засегне физически, преди да те засегне интелектуално. Когато мисля за това какво всъщност е за мен, на най-дълбоко ниво, продължавам да се връщам към кукерите – древният български ритуал, при който мъже се обличат в необикновени костюми с камбанки, кожи и животински маски и обикалят селата в началото на годината, създавайки най-свирепия шум, който може да си представиш. Целта е да се изплашат злите духове. Енергията е преобладаваща, почти плашеща – и все пак е изцяло радостна, изцяло общностна, изцяло жива. Това е „Бангаранга". Това е шум, огън и ритъм, използвани като сила за добро – за да прогонят всяка тъмнина, която се е настанила, за да съживят стаята. „Бангаранга" е бунт – но щастлив. Покана, а не заплаха. „Влезте, предайте се на светлините, никой няма да спи тази нощ", казва Дара.
Певицата споделя още, че победа на "Евровизия" би била нещо от съвсем друго измерение.
"Победата би била невероятна и аз ще се състезавам, за да спечеля, без съмнение. Но това, което ме мотивира не по-малко, е идеята България да бъде забелязана. Наистина забелязана. Ние сме малка страна с огромна културна душа – древна, сложна, упорита в най-добрия смисъл на думата. Имаме музикално наследство, което светът едва е докоснал. Ако „Bangaranga" може да бъде песента, която кара някого в Манчестър, Единбург или Брайтън да извади телефона си и да потърси информация за България – за нейната музика, нейното крайбрежие, нейната литература, нейните хора – тогава вече съм постигнал нещо истинско", разказва Дара.
В четвъртък Дара се класира и ще участва на големия финал на "Евровизия" на 16 май.
