Щастие е да си най-възрастната играеща актриса, казва тя
Tалантливата и обичана актриса Мария Стефанова ще получи “Аскеер” за цялостен принос към театралното изкуство на 24 май - Деня на българската писменост и култура. Това ще се случи в театъра, в който още играе Реджина - Кралицата майка, от едноименната пиеса на Манлио Сантанели в Театър “Българска армия”.
Признанието идва две години след като Стефанова получи “Аскеер” за главна женска роля - за участието ѝ в “Оскар и розовата дама” в “Театър 199”.
“Щастие е да си най-възрастната играеща актриса, но и отговорност към хората, тъй като поради възрастта си понякога се разболявам. Ето и в момента имам грип и не ми е много добре. Но се надявам и дъщеря ми Елена да си дойде от чужбина и да ме гледа на сцената на този хубав празник – 24 май”, сподели обнадеждена Стефанова.
“Може би повече от 60 години минаха, откакто стъпих в Народния театър за първи път. Заведе ме мама и ми каза: “Сега е време да влезеш! Ей, сякаш пъпа ми хвърли там. Ръката ми буквално залепна за дръжката”, разказва голямата актриса при спомена за началото на пътя си. После се натъжава: “А сега по-често съм с бастунчето, но си имам ритуали и често отправям поглед към небето с молба за успех, за закрила от висша сила. Вдигат ме и младите прекрасни актьори около мен, радвам им се и още ми се играе”, казва с усмивка Мария.
Животът никак
не е бил милостив към нея,
но пък и много ѝ е давал
Да влезеш в Народния театър, когато си “една жена на 33”, да му се отдадеш без остатък 22 години, но да бъдеш прогонена от него, да изстрадаш болките и смъртта на любимия мъж, сама да изтърпиш няколко болезнени ставни операции, да се върнеш триумфално в Народния по времето на Мариус Донкин, пак да покориш публиката и да спечелиш престижни награди - за това се иска не само талант, но и много воля и силен характер.
“Така е, винаги съм мечтала само и единствено за сцената. И да имам добро семейство”, казва тя с днешна дата.
Мария Стефанова става актриса, преди да завърши ВИТИЗ, където е приета от комисия, ръководена от Георги Стаматов. Началото в Пловдив е трудно. Един ден в ресторант “България” се среща с групата на пловдивските художници - Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Йоан Левиев и Христо Стефанов. “Стефанова”, казва тя. “Стефанов”, отвръща той и се обръща с победоносен поглед към компанията: “Предопределено е”.
В Пловдивския театър Мария започва с Ния от “Преспанските камбани” и не слиза от сцената му 10 години. Най-хубавите в живота ѝ. Освен с Христо Христов работи с режисьорите Пантелей Пантелеев, Крикор Азарян, Любен Гройс и др. Получава роли, за които мечтае всяка актриса. Понеже няма квартири за младите, актрисата живее в театъра. Преграждат с талашит кутийки на тавана и настаняват новата смяна. Нощем не може да се спи от пълчищата мишки и за да не започнат да гризат лицата им, теглят чоп всяка вечер. Дежурният “късметлия” купува кутия шоколадови бонбони и я поставя в средата на помещението. Дано към нея да се концентрират гризачите. Мария незабавно влиза в репертоара, замества напуснали актриси и започва с премиерната роля на Настася Филиповна от “Идиот” по Достоевски. Понеже е много заета, удостояват я с благоволението да спи в голямата репетиционна заедно с колежка. Една нощ Христо Стефанов прескача тежката желязна ограда на театъра откъм задния вход и остава при нея. На сутринта пожарникарят отваря външната врата, двамата се изнизват, хванати за ръце, и повече не се разделят. Малцина знаят, че щастливият брак на актрисата и художника е втори за Мария Стефанова. Темпераментна и страшно емоционална, тя се жени още ненавършила 19 години и преди да започне да следва. Момчето е музикант, красив като бог. Тя се връща късно вечерта у дома, за да каже на родителите си, че се премества при годеника си. “Татко се изправи по пижама в леглото и каза достолепната и неадекватна на положението фраза: “Ако си ми чиста, чедо, иди!”. Ами аз това и чаках! Излязох от вкъщи, за да се наспя най-после!” На сутринта нейна приятелка отива в дома ѝ, за да прибере дрехите ѝ, защото новоизпечената булка е приета за студентка във ВИТИЗ. Предупреден по телефона, баща ѝ посрещнал приятелката ѝ, като държал в едната ръка обувките ѝ, току-що взети от поправка: “До вчера беше дете, ето, обувчетата съм му взел от поправка и сега няма кой да ги обуе!”. Бракът продължава през годините на следването ѝ и приключва, когато се дипломира и заминава за провинциалните театри.
Никой от фамилията на
Мария Стефанова не е актьор
или с друга професия от сферата на изкуството.
Майка ѝ Виктория била идеалистка, вълнувала се от левите идеи и разпространявала списание “Червен смях”, където пишел идолът ѝ Смирненски. Преди да я изключат от университета, я избрали за Мис на годината. Тя вдъхнала на Мария любов към театъра и я завела за първи път на представление в Народния.
Въпреки мечтата ѝ за първата ни трупа
Пловдивският театър
е в сърцето на Мария
Там тя потъва в работа, изпитвайки неописуемо удоволствие от репетициите. Така и ще си остане в живота ѝ - повече ще е щастлива, докато репетира, а не с готовите представления. Десет години след това Мария започва в Народния театър. “Бях на 33, изиграх прекрасни роли”, казва днес тя. Но след 10 ноември 1989 г. се случва голямата “пенсионна реформа” в първата ни трупа, тогава ръководена от проф. Васил Стефанов. Постепенно ангажиментите ѝ се стопяват. Когато Стефанова наближава 55 г., директорът услужливо ѝ напомня да се пенсионира. “Аз никога не съм напускала театъра, той ме напусна”, казва тя. Следват славно-тъжните 7-8 години в театър “Барбуков”, през които Мария, Славка Славова, Таня Масалитинова, Гец и другите обикалят с микробус страната и играят, без да се щадят, в ледени салони, на мизерни читалищни сцени, в студ и пек.
“И да, преживях и смъртта на Гец, когато получи инсулт на сцената до мен. В края на една постановка падна в ръцете на мъжете. Занесоха го в мръсната гримьорна и го сложиха на няколко стола. За минути пристигна “Бърза помощ” и го взеха, но така и не излезе от кома повече”, спомня си с тъга Стефанова. Малко след това прекъсват пътуванията. Мария се отдава на бъдещето на дъщеря си Елена. Момичето направи страхотна кариера в Швейцария и е утехата и радостта на родителите си.
И така до 2018 година, когато Стефанова се завръща в Народния театър по покана на директора Мариус Донкин да играе в “Три високи жени” на Едуард Олби с режисьор Стефан Спасов. Така след повече от 20 години пауза животът ѝ на сцената на Народния театър започва отначало. Следват предложения и от други трупи. “И аз летях, не можех да повярвам, че имат нужда от мен”, смее се актрисата. Историята ѝ продължава и до днес.
Мария Стефанова е от онези редки артисти, за които театърът не е просто изкуство, а съдба. Живот, в който има всичко – любов, загуби, унижения, възходи и завръщания. И точно затова признанието “Аскеер” за цялостен принос не е просто награда. То е потвърждение на нещо, което отдавна е ясно – че сцената има своя кралица майка. И тя все още е там.
