- Единият е режисьор, а другият е в главната роля в нов сценичен прочит на култовия български филм
- Калин е роден за главни роли и аз се възползвам максимално, казва Блатечки
- Кеф е да работя с Асен, защото ми дава свобода и ме води бързо към това, което иска, признава Врачански
- Първата ни сцена заедно беше в "Стъклен дом", а Калин беше абсолютен темерут, спомня си Блатечки. Врачански допълва: Бях гледал Асен само във филми и сериали, а изведнъж снимаме двамата в един асансьор
Дами канят. Отново. Но на театралната сцена. 46 години след премиерата на един от най-любимите български филми страхотната история от романа на Георги Мишев ще се разиграе отново в едноименен спектакъл по сценичната адаптация на Ваня Щерева и Димитър Калбуров.
Режисьор на вълнуващото ново театрално заглавие е Асен Блатечки, а в главната роля на чаровния инструктор по шофиране Яким влиза Калин Врачански. Двамата близки приятели имат сериозни и тежки задачи. Блатечки да поднесе на зрителите един съвременен прочит на "Дами канят" с усещането от оригинала, но без да го имитира, а Врачански да влезе в обувките на един от най-култовите киноперсонажи на великия Стефан Данаилов и да накара публиката да заобича него, вместо да търси Мастера в изпълнението му.
Премиерата на "Дами канят" в Драматичен театър "Никола Вапцаров" в Благоевград е на 23 април, а малко преди това разговаряме с Блатечки и Врачански за всички предизвикателства около спектакъла и за лекотата на работата им един с друг.
- Как и двамата ви намери идеята "Дами канят" да се пренесе на театралната сцена с вашата главна отговорност за това?
Калин Врачански: Директорката на Драматичния театър в Благоевград Маргарита Мачева е доста инициативна и открива интересни заглавия. По същия начин беше и с това. Един ден се обади и каза: "Как ви се струва "Дами канят"?" Как? Нали това е филмът. "Има го и на пиеса" - отвръща тя. И се оказа, че Ваня Щерева и Димитър Калбуров са направили драматизация по филма. И Асен реши да се заеме с този текст и да го постави на сцената.
- Държите ли на баланса между търсенето на съвременно звучене и носталгията към оригинала?
Асен Блатечки: Точно това се опитваме да направим. Аз много се стремя да запазя усещането от филма - и с музиката, и с костюмите, и с русия Стефан Данаилов.
- Какво е най-трудното при работа с текст, който публиката вече носи като спомен?
Блатечки: Според мен най-трудното е да се опазиш от имитация. Най-лесният вариант е да направиш копи-пейст и да повториш това, което са създали вече колегите. Това сигурно пак би работило, защото ако зрителите чуят познатите реплики по познатия начин и познатите гегове (комичен трик), пак ще се радват. Но на мен това не би ми било интересно.
- Крие ли голям риск поднасянето на ролята на Стефан Данаилов? Мислите ли, че публиката ще очаква да види именно Данаилов, а не чаровния автоинструктор?
Блатечки: Успехът на филма се дължи на всички прекрасни жени, които играят в него. Без тях Стефан Данаилов нямаше да може да направи нищо. Общо взето те изиграват това колко е велик, чаровен и обаятелен. Не че той не беше, но това се дължи изцяло на момичетата в този случай. Мога да кажа, че в нашия спектакъл сме оцелили шестицата специално с актрисите. С избора за ролята на Данаилов малко сме ударили греда, но аз си го обичам Калин много и си го приемам с всички кусури и недостатъци. Шегувам се, разбира се.
- С какво тази роля ви предизвика?
Врачански: Може би едно от най-големите предизвикателства е именно това да накарам хората, които познават филма и го обичат много, да заобичат и мен. Не да търсят Стефан Данаилов в моето изпълнение. Не е ясно колко хора са гледали лентата, която е от златните времена на българската филмотека и може би младите зрители не са запознати, така че те за първи път ще се сблъскат с този материал. И както се казва, в тях ми е надеждата. (Смее се.)
- Имаше ли много кандидати, или бяхте поканен специално да изиграете този персонаж?
Врачански: Аз бях на кастинг.
Блатечки: Нямаше. Глупости. Той е връзкар. (Смеят се.)
- По време на репетициите спомняхте ли си често за Мастера? Кои са най-важните уроци, които сте си "откраднали" от него - за професията и за живота?
Блатечки: Много са. Аз съм негов ученик. Той ме е научил на почти всичко необходимо за тази професия. Той ми е един вид духовен баща.
Врачански: Моят сблъсък с него беше главно в "Стъклен дом", когато снимахме. Но това, което съм запомнил, е, че макар че той бе най-голямата звезда в този сериал, по никакъв начин не се държеше така, че ние да се притесняваме от него. Точно обратното. Някак винаги беше добронамерен, по толкова деликатен начин предлагаше неща, които да се опитват, и аз тогава, като все още млад актьор, нямах притеснението да се отпусна и да се опитам да му партнирам достойно.
- Мислили ли сте за възможността да се направи не само театрален, но и филмов модерен прочит на "Дами канят" или кинопродължение на историята?
Блатечки: В никакъв случай. Мисля, че не бива да се правят продължения и римейкове на нещо, което е останало в историята. По-добре да се измисли нещо ново, което да заеме подобно място в сърцата на зрителите, отколкото да търсиш да повториш успеха на някой друг.
Врачански: Съгласен съм. Вие гледали ли сте например втората част на "Гладиатор"? Какво ви е мнението?
- Предпочитам първата.
Врачански: За да не предпочитаме първата, не трябва да я има втората.
- Двамата сте работили заедно многократно. Случвало ли се е да имате творчески сблъсъци и как ги решавате - като актьор с актьор, режисьор с актьор или като приятели?
Врачански: Постоянно се караме. Изпадаме в бесни скандали и после не се гледаме месеци наред след представлението. Минава ни, после работим пак. Шегувам се, разбира се. Ние толкова добре работим един с друг толкова години вече, че даже понякога решаваме да си починем един от друг, защото не можем да се гледаме. Но започваме да си липсваме и пак се намираме.
Първият път, когато той ме режисира, беше в едно от любимите ми представляние "За мишките и хората". Тогава все още работехме заедно в "Стъклен дом". Един ден той ме попита дали искам да направим едно представление. Викам си: "Този пък, освен че е добър актьор, е и режисьор." Аз още млад, наперен на моменти, се съгласих. И от онзи момент нататък в дълбоката вода с двете ръце и крака.
- Каква оценка си давате един на друг - какъв режисьор е Блатечки в очите на Врачански и съответно какъв актьор е Врачански по мнение на Блатечки?
Врачански: 10 от 10 му давам. Освен че ми е голям приятел и човек, когото много уважавам, е и колега, с когото обичам да играя. Както и да работя с него като режисьор, защото ми дава голяма свобода и ме води по много бърз и динамичен начин към това, което иска от мен на сцената. Защото той винаги е наясно какво иска да се получи - предварително е подготвен и не се занимава да експериментира. Затова е голям кеф да се работи с него. И както казах, може да си казваме много неща един на друг. Да си разказваме истории, да си ги повтаряме и да им се смеем като за първи път.
Блатечки: По принцип актьорите някак се раждат за ролите, които ще играят някога. Има си актьори за главни роли, има такива за второстепенни, има такива за епизодични. Не всеки може да изнесе, на жаргон му казваме да "извлачи", главна роля. И тук не говорим за талант, а за някаква даденост - физическа сила, харизма, нещо, което не може да се научи колкото и да се напъваш. Калин го има това и аз се възползвам максимално.
- Днес сте много добри приятели, но какво беше първото ви впечатление един за друг, когато се запознахте?
Блатечки: Спомням си много добре. Беше в "Стъклен дом". Калин вече беше изиграл главната роля в целия първи сезон и аз влязох като главния лош във втори сезон. Първата сцена, която имахме заедно, беше в един асансьор. Той се изчерви като домат. Правеше всичко, което трябваше пред камерата, обаче не общуваше по никакъв начин. Като абсолютен темерут. И ми отне доста дълго време, за да успея някак си да го разчупя и да започнем да комуникираме нормално. Като след това разбрах, че това е било просто защото той много се притеснява от нови хора. Тогава, сега вече не.
Врачански: Тогава аз него само го бях гледал по сериали и филми. Един ден го бях засякъл в парка "Заимов", тогава имаше една немска овчарка. Срещат ни се погледите, аз знам кой е и му казвам "здравей" от куртоазия и той ми отвръща със "здравей". И изведнъж в един момент започваме да си партнираме, а аз знам колко силен актьор е той и на всичкото отгоре не е някакъв обикновен епизод, ами двамата сме затворени в този асансьор. Какво се иска от мен да направя?! После имахме едни бойни сцени, пребихме се един друг и след това всичко вече беше шест.
- Каква реформа трябва според вас по отношение на държавното финансиране на театрите, така че да процъфтява сценичното изкуство?
Блатечки: Тук става въпрос за държавна политика. Мисля, че системата генерално е сбъркана. И то открай време. Откакто съм завършил аз. Това е много отдавна. Минал съм през няколко различни системи - всичките сбъркани. Може би не съществува перфектна такава, нямам идея. Но ако държавата иска да има народ, трябва да се грижи за културата и образованието. В този смисъл трябва да се грижи за поддържането на всичките си културни институти - не само театри, но и опери, музеи и т.н. А не да ги превръща в търговски дружества.
Врачански: Съгласен съм с Асен. Ако държавата иска да има култура, трябва да обърне по-голямо внимание.
- Някой ден бихте ли влезли в политиката? Бихте ли поели поста министър на културата, ако ви предложат?
Блатечки: Никога.
Врачански: Никога.
