- Тя се отдръпва от шумния живот и избира спокойствието на малкия град Трън, където живее със сина си и снаха си
- Певицата си отиде на 97 години
Над 600 песни - огромно музикално наследство, оставя след себе си Маргрет Николова. Един от най-ярките и емблематични гласове на българската естрада си отиде на 97-годишна възраст на Светли понеделник.
Маргрет Николова всъщност е една от първите български поп певици, чиято кариера обаче започва като пианистка в ансамбъла на армията. Тя е завършила пиано и оперно пеене в консерваторията. Като дете намерила бели плочки на строеж в съседство. Подредила ги върху един куфар в стаята си и така “свирела” на пиано. Като видели желанието ѝ, родителите ѝ купили истинско. После обаче се ядосвала, защото трябвало с часове да седи и да свири технически упражнения.
Пеенето все пак надделява и тя става част от новосъздадения тогава ансамбъл, в който има голям оркестър, малък комбо състав за забавна музика, народен хор и оркестър и солисти.
Родена е на 10 октомври 1928 г. в Княжево.
Трябвало е да се казва Грета - актрисата Грета Гарбо
била любимка на майка ѝ
По това време обаче Княжево е село, а не квартал на София и последната дума имал попът. Той отказал да я кръсти с чуждо име. Затова я записали в кръщелното Маргрета. Години по-късно видяла на един плакат, че я представят като Маргрет. Това е станало по идея на композитора Йосиф Цанков.
Концертната равносметка от началото на кариерата чак до пенсионирането ѝ е, че е излизала пред публика почти всяка вечер в продължение на над 50 години и има над 10 хиляди самостоятелни концерти. Обиколила е десетки страни за участия в спектакли и концерти, сред които Русия, Полша, Иран, Финландия, Куба, Алжир и др.
Широката публика я чува за първи път като глас, който изпълнява песните във филма “Две победи” от 1956 г.
Големите успехи обаче започват в началото на 60-те, когато става любима изпълнителка на Йосиф Цанков. Това е горе-долу по времето, когато забраните и ограниченията върху Йосиф Цанков постепенно отпадат и макар довоенните му шлагери да не се пускат никъде, му позволяват да пише и издава музика.
За Маргрет Николова като първа изпълнителка той написва “Целуни ме”, “Твоята китара”, “Любовта на юнгата”, “Пролет моя” и още ред хитове, които бележат завръщането му на сцената и го превръщат в “патриарх на българската забавна песен”, както го нарекоха още приживе.
Върхът на популярността на Маргрет Николова е в края на 60-те и началото на 70-те, когато прави дуети с Георги Кордов, Кирил Семов и Петър Петров. По-късно Маргрет Николова се посвещава на старите градски песни, издава многократно албуми с такава музика и е една от основателките на фестивалите “Златен кестен” в Петрич и “Под липите” в Стара Загора.
През 2000 г. обаче, когато е на 72-годишна възраст, тя прекратява певческата си кариера. 14 г. по-късно групата Tumbaito - първата салса група у нас, създадена от Калин Вельов, веднага след като се върна от Нидерландия, където бе завършил висшето си музикално образование, набира скорост. Точно тогава издават втория си албум, пълен с кавъри на известни български песни, направени така, че да звучат като латино парчета.
Една от тях е “Ропотамо” - песен от далечната 1962 г. на композитора Атанас Бояджиев по стихове на Радой Ралин. В оригинала си тя звучи като ча-ча и лесно е превърната в салса парче от групата. За представянето на албума в столичен клуб музикантите около Калин се сещат за първата изпълнителка на песента Маргрет Николова, издирват я и я канят на представянето.
По онова време 86-годишната тогава Маргрет Николова наскоро е претърпяла операция на тазобедрената става и се придвижва с бастун. Въпреки това решава да отиде на промоцията.
Никой не е очаквал от нея да излезе на сцената, но щом песента започва, Маргрет оставя бастуна на стола до нея, става и се устремява към микрофона, правейки зашеметяващ дует с певеца Мартин Ташев.
Естествено, изтръгват бурни аплодисменти, а видеото е качено веднага в интернет. По онова време Маргрет Николова не е излизала на сцена от близо 20 години и приблизително от толкова време се е пенсионирала от Ансамбъла на армията, където пее още от края на 40-те години на миналия век.
Най-известните песни от репертоара ѝ са “Пролет моя”, “Птици мои”, “Любовта на юнгата”, “Песен за майката”, “Целуни ме”, “Твоята китара”, както и дуетните “Сън сънувах” с Кирил Семов, “Любили сме, любили” с Петър Петров, “Малка къща сред полето” и “Альоша” с Георги Кордов.
Но зад светлините на сцената и вечните ѝ хитове стои дълбока лична трагедия –
18-годишната ѝ дъщеря Румяна
загива в автомобилна катастрофа
заедно със своя съученичка след абитуриентския им бал. Отиват на разходка и повече никога не се връщат.
Броени месеци след това - през юни 1973 г., на певицата ѝ се налага да излезе на сцената, и то не къде да е, а на “Златният Орфей”, който се предава директно по националната телевизия. За да представи творба на композитора Иван Стайков по стихове на Марко Ганчев - “Песен за майката”. Изумените тв зрители виждат как през цялото време по лицето на певицата се стичат сълзи, без да знаят за сполетялата я трагедия - в онези години няма жълта преса и подобни факти трудно стават известни.
Покрусената Николова се оттегля от сцената, но получава хиляди писма от своите почитатели да намери кураж и да се завърне. Певицата не говори за онзи трагичен ден. В редки интервюта тя казва: “Ако можех да върна времето назад в личен план, първо бих върнала дъщеря си”.
С годините Маргрет Николова се отдръпва от шумния живот и избира спокойствието на малкия град Трън, където живее със сина си и снаха си. Природата ѝ дава сила, а музиката – живот. “Пея си, когато съм сама, защото песента никога не ме е напускала”, е разказвала певицата.
