Хората се редят на опашки на Кевид бой преди 40 г., стига се до люти разправии
Малко преди коледно-новогодишните празници на 1984 г. по магазините в България се пуска кукла, наречена Кевид бой. Настава първата потребителска истерия за играчка - опашки, люти разправии и дори размяна на удари, защото бройките са малко, а всички искат да купят куклата за децата си.
Кевид бой е част от изложбата "Искаш ли да поиграем", подредена в Етнографския музей в Пловдив. Тя е дело на историческите музеи в Стрелча и Белово, обогатена е с експонати от пловдивския фонд и съдържа играчки от цял свят.
"Вероятно е имало реклами за Кевид бой и хората са чакали пред магазините", казва уредничката в Етнографския музей в Пловдив Грозделина Георгиева.
Най-старата играчка в изложбата е парцалена кукла от края на ХIХ век – тя е с носия и е част от пловдивската колекция.
От началото на ХХ век пък е шевна машина за деца "Сингер". "Направена е изцяло от метал и тежи доста, но е идеално запазена и още шие", допълва Георгиева. До шевната машина са поставени няколко детски ютийки.
"Старите играчки са претворявали цялата дейност на майките в света на момичетата. Някогашните чашки и чинийки за кукли са от фин порцелан и девойките от малки се научавали да пазят и да не чупят", обяснява уредничката. Сега тези сервизи са от пластмаса, защото сигурността на децата е на първо място и се внимава някое от тях да не се нарани при счупване.
Показани са и конструкторите, с които си играеха момчетата от 70-те и 80-те години на ХХ в.
"Благодарение на тях тогавашните младежи знаеха какво е гайка, винт, ключ и отвертка и можеха да си служат с тях. Сега, ако кажеш на млад човек: Донеси гаячния ключ, той гледа неразбиращо", казва още Грозделина Георгиева. И подчертава, че този тип по-стари играчки са развивали сръчност, наричана сега "фина моторика".
В изложбата фигурират и две играчки тролчета, за да покажат как от една хрумка се ражда цяла филмова поредица. През 1959 г. датчанин на име Томас Ман издялква от дърво 2 фигурки за дъщерите. "Времето е следвоенно и бедно, а и няма голямо предлагане на играчки, затова той ги прави за децата си. Приятелките им ги харесват, искат същите и малко по малко тролчетата се превръщат в индустрия, а след това стават и филмови герои", разказва уредничката.
Сред екзотичните експонати е японската кукла Ичимацу. Тя е централен персонаж в японския фестивал на куклите, който се провежда всяка година на 3 март. На тази дата във всеки град на видно място на червен килим се нареждат хиляди кукли, а хората ги вадят от шкафовете и в домовете си, защото се вярва, че тези играчки пазят от зли сили.
И като всяка изложба на детски играчки и тази съдържа задължителните за много поколения деца мечета Теди и кукли Барби.
