- С ритуалните танци на Калушарските дружини в края на XIX и началото на XX век умилостивявали страшните същества като чумата
- Вярвали, че силата на човека е в снагата му, а съдбата - закодирана в косата
- За пускането на кръв против жълтеница търсели опитни лечители, разрезите трябвало да са много фини
Ритуални танци на Калушарски дружини, опити да бъде умилостивена чумата и запечатване на кичур коса в дърво с восък - това са сред популярните практики за борба с тежки болести от края на XIX и началото на XX век, събрани в
изложбата "В името на живота", която може да се види в етнографския музей
в Пловдив. Идеята да бъдат разбулени тайните на народната медицина е на Регионалния етнографски музей и Медицинския университет в града. В 10 табла е синтезирано медицинското познание от онези времена, което включва и по-познати методи като лечение с пиявици, пускане на кръв и билки.
В този период в Пловдив вече има болница, но в малките населени места здравето е в ръцете на билкари, знахари и чакръкчии.
"Вярвало се е, че силата на човека е в снагата му, а съдбата му е закодирана в косата. Оттам идва и практиката при някои болести, например при епилепсията, да се отреже кичур от косата и да се постави в предварително издълбана дупка в някое дърво. После се запечатва с восък и се вярва, че човекът ще оздравее. Остатъци от това мислене има и в наше време, защото
суеверните хора още вярват, че с коса и нокти се правят най-страшните магии",
описва главният асистент към етнографския музей Биляна Попова.
И макар вярването в съдбовността на косата да е спорно от днешна гледна точка тогавашните лечители са имали и точни представи за здравето.
"Още по онова време се е знаело колко важен орган е сърцето и как чувствата му влияят. Оттам са поговорки като "Весело сърце къделя преде". Знаели са, че ключова е и ролята на черния дроб. Старите българи описвали състоянието на човек, който много копнее за нещо, с израза "Изгоря му джигерът от мерак", дава пример Попова.
А че са били наясно колко ценно нещо е доброто зрение, доказват изрази като "Да го пазиш като зеницата на очите си". Но според тогавашните представи очите биха могли да бъдат и източник на болести.
"Вярвали са, че лошият поглед е унищожителен, а така гледат хората, които са закърмени втори път – веднъж са отбити и после започват отново да сучат. Те могат да разболеят човека", обяснява главният асистент на музея.
В масовото съзнание тогава болестите са демонични същества,
които идват от друг свят и обичайно ги изпраща Бог за наказание за греховете. Броят им е изчисляван различно – 7, 12 или 77, но са все мистични числа. Вярвали са, че има половинка болест, която е нелечима, за 77 има цяр, но за дробта – не.
"Никой не знае каква точно е половинката болест, тя е демон, при който никакво лечение не помага, за нея няма билка", казва Биляна Попова.
Шарката е една от най-разпространените болести в миналото. В народните представи нейни носители са 3 сестри – най-голямата носи едрицата, т.е. едрата шарка, средната – брусницата (морбили), и най-малката – ситницата (варицела).
Чумата пък смятали за възрастна жена с чорлави коси, носеща детето си на ръце, която обикаля къщите с тефтер и който е записан в него, непременно ще умре. За да я умилостивят, жените изчиствали основно къщите и вечер оставяли леген с вода, хума и сапун, за да може, като дойде чумата, да изкъпе детето си и така да се откаже да взима жертва от този дом.
Вярвало се още, че ако в дома на страдащия се омеси питка и тя се изнесе извън селото, болестта ще я последва. Друг вариант мистичното същество, което вреди на здравето, да бъде изгонено от селото, е да се запали жив огън с триенето на две дървета, за предпочитане липа, и после пламъците да се прескачат.
От днешна гледна точка звучи като мъчение лечението с пиявици - два пъти на година (напролет и наесен) тези червеи се налагат по гърба, за да изсмучат лошата кръв, и се вярвало, че това стабилизира здравето на човека като цяло и е особено ефективно при главоболие. Лечението на жълтеница пък протичало с пускане на кръв.
"За това хората са търсели много опитни лечители, защото, за да изтече лошата кръв, се правели много фини разрези под езика, между веждите и в горната част на ушите", обяснява Биляна Попова.
Имало е и рационални лечителски практики – тогава не се е знаело, че има различни видове вируси, и всякакви състояния с температура, кашлица и хрема били наричани настинки. Борбата с тях е включвала
натриване на тялото с овча лой и налагане с непрана вълна
Дифтеритът пък бил познат като лошо гърло и лечението предполагало компрес с ракия и вдишване на пари от отвари от различни билки – най-често лайка. При висока температура увивали тялото на човека с ленено платно, напоено с оцет.
"Някои подобни практики се прилагат и до днес - например инхалациите с лайка", изтъква уредничката на изложбата.
И ако увиването на тялото с тъкан с оцет е било познато за всички, то чудодейните методи били в ръцете само на лечители със специални таланти и уменията се предавали по наследство – баячките разкривали тайните си само на дъщерята или внучката, защото се вярвало, че болестите се плашат единствено от сила, наследена по кръвен път.
Само мъже били чакръкчиите, които се занимават с наместването на кости
Те вярвали, че не трябва да взимат пари за това, защото пациентът няма да оздравее или ще им бъде отнето знанието да лекуват.
И двете неща не са забравени – и досега има хора, които вярват, че леенето на куршум или восък и баене може да решат куп здравни проблеми, доверяват се и на чакръкчии вместо на ортопеди.
Малцина обаче са наясно с Калушарските дружини, които прогонват болестите в Русалийската седмица – дните след Петдесетница. Смятало се е, че тогава излизат зли сили. Начело на дружината стои ватафин, който е придобил това право от баща си.
От калушарите се е изисквала физическа и психическа сила, за да издържат на натоварване. Били облечени в бели дрехи, с калпаци, закичени с билки, най-често пелин, имали и дрянови тояги.
Обикаляли по къщите, в които има русалийска или самодивска болест
"Носели едно чисто ново зелено гърне, по тоягите им имало звънчета, защото силата на звука също има значение за прогонване на злото. Под звуците на тъпан или кавал започвали да играят в много бързо лудешко темпо и в момента на най-силна екзалтация ватафинът грабвал тоягата и удрял гърнето, водата вътре вече трябвало да е лечебна, защото са танцували около нея, и тогава болният ставал и побягвал, вече здрав", разказва за ритуала Биляна Попова.
И подчертава, че преди повече от век грижата за хора с влошено здраве е била много трудна, затова и в народните песни се пита: "Дали си болна легнала, или си болен гледала?".
Изложбата продължава до 4 февруари 2026 г. в Медицинския университет в Пловдив, след това ще намери мястото си в Етнографския музей.
