Най-добрият документален филм "Г-н Никой срещу Путин" е факт заради Павел, снимал пропагандата на Кремъл в училище
“Колко тежи един “Оскар”? Този въпрос винаги ме е интересувал много, защото във всички магазини продават пластмасови китайски фалшификати, а те не тежат нищо, така че съм любопитен да знам”, казва Павел Таланкин пред Би Би Си. Само няколко дни по-късно 35-годишният разбира сам, защото държи в ръцете си оригиналната позлатена статуетка на Американската филмова академия.
Получава я като част от екипа на “Г-н Никой срещу Путин”, обявен за най-добър документален филм тази година. Лентата е създадена благодарение на кадри, които Павел успява да изнесе от Русия. Преди да се захване с това рисковано начинание, Таланкин е учител в миньорското градче Карабаш, известно като най-замърсеното място на Земята заради огромен завод за топене на мед,
причиняващ екологична катастрофа
След началото на войната в Украйна Таланкин получава задача да заснема провеждаща се патриотична пропаганда сред учениците. Видеата трябва да се изпращат в руското просветно министерство като доказателство, че се спазва спусната от него линия как да се говори за военния конфликт. Възложено е учебният ден да започва с вдигане на знамето и децата да маршируват. Учителите са задължени да преподават за неща като денацификация и демилитаризация на Украйна. В училището дори идват наемници от “Вагнер”, които показват на децата как да боравят с оръжие и да откриват мини.
По това време Павел или Паша, както го наричат в родния му град, е само на 31 години. Потресен е дълбоко как се изопачават фактите и
промиват мозъците на неговите ученици
Затова, когато вижда съобщение в социалните мрежи, че се търсят хора, чиято работа е засегната от “специалната военна операция”, веднага отговаря. Така влиза във връзка с живеещия в Дания американски режисьор Дейвид Боренщайн. Чрез криптирани сървъри започва да му изпраща видеата, които е трябвало да прави по поръчка на руските власти. Снима и допълнителни, които режисьорът му поръчва, след като решават да създадат заедно филм за пропагандната машина на Кремъл.
Така се ражда потресаващ документален разказ, в който се вижда и как Паша сменя провоенните символи Z на училищните прозорци с X в подкрепа на украински бежанци. Чува се как пее песен на Лейди Гага и американския химн, докато сваля руското знаме. Говорят и близки на момчета, които са загинали в Украйна.
“Бих го описал като човек, който е много, много смел, изпитващ силни емоции и държащ на истината. Спазвахме дълъг протокол за сигурност, но когато четяхме новини за учители, за хора в Русия, осъдени на дълги години затвор, не за работа с чужденци, не за заснемане на филм под прикритие, а просто за оскверняване на руското знаме, което е едно малко нещо, което той направи във филма, бяхме наистина уплашени за него, но той не беше”, разказва Боренщайн пред Би Би Си.
В крайна сметка, когато Таланкин забелязва пред дома си полицейска кола, започва да има опасения, че животът му може да е в опасност. Взето е решение да избяга от Русия, което също намира място във филма. Чува се рускоезичен продуцент да му казва: “Преди да преминеш границата, трябва да изтриеш нашето приложение за сигурни съобщения. Да бъдеш много внимателен как пренасяш кадрите през граничния контрол. Просто бъди спокоен. Имаш билет за връщане, така че ще си помислят, че ще се прибереш след седем дни. Вярвай в себе си. Мисля, че това, което направихте, ще окаже голямо влияние”.
Мисията за бягство е успешна и от няколко години Павел Таланкин живее на неразкрито място в Европа. Вярва, че това няма да е завинаги. “Когато режимът падне, планирам да се върна и да бъда полезен на родината си”, казва той. Не се смята за смел. Спомня си, че е
бил обзет от ярост, когато работил по филма
“Единственото важно за мен нещо бе да се покаже какво се случва и въобще не ме интересуваше кой точно ще го направи, монтира и покаже”, обяснява Таланкин.
Въпреки сериозността на филма комедията също намира място в него. “Паша очевидно е използвал хумора като начин да се справи с това, което се случва около него. А и смехът винаги е бил част от ежедневните реалности на авторитаризма. Съветските шеги са едни от най-добрите. Просто така хората се справят”, обяснява Боренщайн. Във филма е цитиран и руският президент Владимир Путин да казва: “Не военните командири печелят войните, а учителите в училищата”.
И се оказва прав, особено по отношение на Таланкин. С получаването на “Оскар” за документалистика той отново притисна Кремъл да отговаря за войната, която води в Украйна, и другите, които подкрепя по света. “Вече четири години търсим падащи звезди в небето, за да си пожелаем нещо много важно. Но има държави, в които не падат звезди, а бомби и стрелят дронове. В името на нашето бъдеще, в името на всички деца - спрете веднага всички войни”, каза Таланкин, приемайки престижната филмова награда.
От Кремъл коментираха, че не са гледали “Г-н Никой срещу Путин” и затова ще се въздържат от позиция. Руските държавни медии пък въобще не съобщиха за награждаването му с “Оскар”, както направиха и когато по-рано той спечели приза на Британската филмова академия за най-добър документален филм. За г-н Никой обаче вече говори цял свят, особено след като холивудски звезди като Леонардо ди Каприо се снимаха със смелия Паша по време на церемонията за оскарите.
Това е трета продукция срещу Кремъл с отличие
“Г-н Никой срещу Путин” е третият филм, критикуващ режима на Владимир Путин, който печели “Оскар” за документалистика през последните 10 г. Предишните са “Навални” с участието на Христо Грозев и “20 дни в Мариупол”.
В речта си при приемането на наградата режисьорът на “Г-н Никой срещу Путин” Дейвид Боренщайн направи паралели между Русия и САЩ по времето на президента Доналд Тръмп, предупреждавайки: “Губите страната си чрез безброй малки актове на съучастие”. Според него всички сме изправени пред морален избор, но за щастие, никой не е толкова силен, колкото си мисли.
Той признава, че едно от най-интересните неща в работата му с руснаци било възможността да сравнява ситуацията в Русия с тази в родната му Америка. “Често им казвах: “Не, не, това не е същата ситуация. Всъщност се случва по-бързо в Америка, отколкото се случва в Русия. Тръмп се движи много по-бързо от Путин в ранните му години”, коментира американският режисьор, който живее и работи в Дания.
