От журналистиката до сцената, от поезията до държавността – 2025 година ни отне хора, които не просто присъстваха в публичния живот, а го оформяха. Те не бяха “лица на деня”, а фигури с натрупване, биография и памет. Загубата им не е моментна новина, а липса, която остава и се усеща с времето.
Журналистите
Сред първите, които си отидоха, бяха хората на думите и въпросите – онези, които години наред държаха разговора жив и смислен.
Калина Костова - талантливата репортерка на "24 часа", остана завинаги на 27 години
Нашата Калина Костова остана завинаги на 27 години. Талантливата репортерка на "24 часа" си отиде след тежка болест, но неочаквано за всички, ден преди Цветница - вечерта на 12 април.
Калина беше едва от 3 години в "24 часа", но остави забележителна следа на страниците на вестника и на сайта му, както и сред колегите си, защото беше сбъднала мечтата си да е журналист. Тя става част от отдел "Оживление" на 1 август 2022 г. и много бързо прави прекрасно впечатление със задълбочените си статии и интервюта, както и с бързината, точността и работохолизма си. Образци са умните ѝ интервюта със скулптора Павел Койчев, с художника Емил Стойчев, с Вежди Рашидов, Греди Асса, Хубен Черкелов, както и интересните ѝ разговори с Иглика Трифонова, Теодора Димова, Мария Бакалова, Валентина Радинска, Нина Димитрова, Бойко Василев.
Калина е родена на 6 март 1998 г. в Силистра. През 2021 г. завършва бакалавър по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 2022 г. завършва и магистратура по дигитален маркетинг към Стопанския факултет на Софийския университет.
Диляна Грозданова е публицист и журналист с активно участие в медийния и обществен живот. Позната с аналитичен стил и с умението да формулира позиция ясно, дори когато темите са неудобни. Заедно с Иван Такев беше водеща на публицистичното предаване “Актуална антена” по БНТ – един от малкото формати в началото на прехода, в които имаше реални дебати и търсене на отговорност. Предаване с премерен тон, сериозни въпроси и отказ от сензационност – журналистика, която поставяше съдържанието над ефекта. Тя си отиде на 67 години на 22 април.
Асен Григоров - един от разпознаваемите телевизионни журналисти на прехода, напусна този свят на 59 години на 23 май. Като водещ на “Плюс минус” по БНТ в години на политическа мъгла той се опитваше да въвежда мярка и контекст. По-късно създаде сайта “Булевард България” с ясен фокус върху анализ, а не върху шум. Григоров беше журналист от типа “обясняващ”, а не “крещящ”.
Даниела Кънева (22 август 1938 - 24 април 2025) е от най-силните имена в международната журналистика на БНТ. Първата българска кореспондентка в Япония, тя отвори прозорец към Азия за българската публика десетилетия преди това да стане “модно”. Репортажите ѝ бяха информативни, културно чувствителни и лишени от екзотични клишета.
Дамян Обрешков е журналист от старата школа, с почти вековен живот и дълъг професионален път. Роден на 1 септември 1929 г., той си отиде на 19 март 2025 г. на достолепните 95 години. Работил е дълго време в Българската телеграфна агенция (БТА), където се утвърждава като външнополитически журналист и анализатор. Известен с прецизен фактологичен стил и строга езикова дисциплина – от поколението, за което журналистиката беше занаят и отговорност, а не лична изява.
Литература, музика и култура
Голяма загуба за българската култура беше Найден Вълчев – поет, писател и преводач, автор на текста на емблематичния шлагер “Една българска роза”, изпят от незабравимата Паша Христова. Творец с дълголетно и богато литературно наследство, активен участник в културния живот на България в продължение на десетилетия. Почина на 3 декември на достолепната възраст 98 години. До последно беше активен.
Напусна ни и Верка Сидерова – една от най-разпознаваемите фигури на българската народна песен, емблематичен глас на Добруджанския фолклор. Най-широко позната с изпълнението на “Лале ли си, зюмбюл ли си”, превърнала се в символ на автентичното българско пеене. Певица с чист стил и дълбока емоционалност, далеч от сценичната показност. Почина на 2 юли 2025 г. на 99 години.
На 9 ноември се сбогувахме и със Стефка Евстатиева – оперна певица (сопран) със значима международна кариера, солистка на Метрополитън опера в Ню Йорк и на водещи сцени в Европа и САЩ. Известна с мощен, драматичен глас и силно сценично присъствие, тя утвърди българската оперна школа по света. Напусна я на 78 години.
Актьорите
Сцената и екранът също останаха по-тихи.
Пламен Сираков е актьорът, чиято сила беше в “неглавните” роли. Работи основно в театъра, но остави трайна следа и в киното – във филми като “Вълци”, “Събеседник по желание” и “Скъпа моя, скъпи мой”, където второстепенните му персонажи често носеха моралната тежест на историята. В по-късните години се появи и в съвременното българско кино, включително във “Възвишение”, доказвайки, че силното актьорско присъствие не зависи от времето. Напусна ни на 7 април на 72-годишна възраст.
Васил Банов (20 юли 1946 – 4 април 2025) остава едно от най-разпознаваемите лица в българския театър, кино и телевизия. Широката публика го познава от сериали като “Столичани в повече”, “Дървото на живота” и “Откраднат живот”, където често изпълняваше роли на авторитетни, властни или морално сложни персонажи. Характерният му глас и категоричното присъствие го превърнаха в актьор с “тежест” – от онези, които не търсят центъра на кадъра, но го държат стабилен и убедителен.
Кирил Кавадарков ще бъде запомнен като дългогодишен актьор от трупата на Народния театър “Иван Вазов”. През годините изиграва десетки роли в класически и съвременни постановки от българската и световната драматургия. Част от поколението актьори, които изграждат спектакъла отвътре – с дисциплина към текста, уважение към режисурата и вярност към сцената като институция. На 4 август си отиде внезапно в дома си в село Свежен на 81-годишна възраст.
Икономика и държавност
Емил Хърсев е едно от най-разпознаваемите лица на икономическия дебат в България след промените. В години на кризи и финансови сътресения той се превърна в постоянен глас в медиите – не като говорител, а като тълкувател. Умееше да обяснява сложното просто, без да го опростява, и за мнозина остана човекът, който “превеждаше” икономиката на човешки език. Замина си на 30 ноември на 64 години.
Георги Йорданов е министър на културата, науката и просветата по времето на управлението на Тодор Живков. Заема поста в края на 80-те години и е част от държавното ръководство в последния период на социалистическата власт в България.
Държавник от поколението, за което културата не беше украса, а политика. Фигура с различни и често противоречиви оценки, но с безспорна роля в институционалната история на българската култура. Георги Йорданов беше част от кръга културни ръководители, близки до визията и политиката на Людмила Живкова, и продължи институционалния модел, наложен от нея през 70-те и началото на 80-те години. Последният министър от времето на социализма си отиде на 22 декември на 91 години.
Тези хора бяха част от живота ни – от новините, от сцената, от музиката, от разговорите ни. Свикнали бяхме с гласа им, с присъствието им, с думите им.
Сега всички тях ги няма, но остават работата им, думите им, гласовете им. И може би най-малкото, което можем да направим, е да ги помним и да ги споменаваме с уважение.
