Близки и приятели се простиха с поета Найден Вълчев в столичния храм "Света София". Той почина на 3 декември на 98 години.
Вълчев е автор на текста на популярната песен "Една българска роза". По негови текстове са и песните "Някога, но не сега", "Аз те чаках", "Ние сме на всеки километър".
Съюзът на българските писатели го нарича доайенът на поетите днес. Найден Вълчев е носител на много български и чужди отличия.
"Една личност неподражаема, личност с изключителен талант, той е не само песенен поет, едно е да си поет, друго е песенен поет, изисква специфика и нагласа и най-вече особен талант, нека да е светъл пътят му", каза пред БНТ певецът Васил Петров.
"Дълбоко му се покланям освен като творец и като голям човек, благородник от най-висша класа и съм щастлив, че последната песен, която направих е по негови стихове. Велик български поет, и голям човек", заяви композиторът Хайгашод Агасян.
"Това беше може би един от най-добрите приятели на баща ми, изключително достоен и верен приятел, такива хора рядко се срещат днешно време", каза актьорът Иван Радоев.
Първата стихосбирка на Найден Вълчев „На южната граница" (1953) е само с войнишки стихотворения от тригодишната реднишка служба в далечен малък гарнизон. През следващите десетилетия стихосбирките стават двадесетина: „Малка повест" (1954), „Пъстра палитра" (1960), „Северна светлина" (1965), „Лунапарк" (1970), „Синьо цвете, влак, жена" (1975), „Златен август" (1977), „Написано на кленов лист" (1984), „Гигантски слалом" (1986), „Младата луна и старата луна" (2001), „Рай за грешни" (2003) и др.
Пише и за деца под псевдоним Чик Чирик: „Българска земя" (1963), „Звъни, звънче" (1968), „Фото Есперанто" (1983), „Жълъдче с шапка" (2004).
Работи като редактор в различни издания.
Носител е на редица награди сред които и Националната награда за поезия Димчо Дебелянов.
