Тате, ще ставам майка!, чува преди половин година от собствената си дъщеря актьорът Васил Драганов.
И колкото и емоционална да е новината, която стига до ушите му, той не плаче от щастие, а напротив - направо е ядосан! Не заради друго, но близо две години подготвя дъщеря си Любов за кандидатстването ѝ в НАТФИЗ и горе-долу по времето, в което тя трябва да се явява на изпити, разбира, че момичето му вече има много по-важна задача от следването в театралната академия.
А днес вече, едва 50-годишен, е горд дядо на малката Далина, готов е да помага на младите родители и често им звъни да им дава съвсем практични съвети. Като например за коликите - да ѝ правят чай от копър или да я гушнат и стоплят коремчето, така както навремето сам той е правил, когато децата му били бебета.
Внучката му се ражда на 27 ноември, а за появата ѝ на бял свят дядо ѝ се хвали дори във фейсбук. “Преди това бях казал на близките си приятели, с които споделям и хубавите, и лошите неща. Но не съм афиширал, че ще ставам дядо, в медиите - умерен фаталист съм”, усмихва се актьорът.
Заради ангажименти в чужбина той не успява да присъства на изписването от болницата, но помага с каквото може. “Тогава бяхме на турне в Барселона с “Хага” на Галин Стоев, като със спектакъла сега подготвяме турне и във Виена”, разказва Драганов.
Далина е кръстена на баба си по бащина линия, която се казва Дарина. “Младите са решили малко да го променят и на мен ми харесва името, тъй като е старобългарско, идва и от “долина”, обяснява дядото.
Отсега той е готов и за смяна на памперси, и за разходки в парка - не само че обожава бебетата, но има и доста опит покрай дъщеря си и сина си.
Когато се ражда Любов,
в първата ѝ година
Васил я гледа вкъщи
По това време е останал без работа, а жена му, с която днес вече са разделени, е студентка в УНСС, ходи на лекции и се явява на изпити. “Оставяше ми бебето сутрин рано, нямах никакъв проблем да се грижа за него, затова и сега казах на младите: само да стане на две години, си вземам внучето при мен и си го гледам по цели дни. Класиката е да се дават на бабите, но и двете са млади, работят, а за мен няма да е проблем да се грижа за него. Аз и сега всичко мога да направя, но не и да го кърмя, а това е изключително важно за всяко бебе - знаете за коластрата и какви функции има тя за имунната система”, казва вещо актьорът.
За някои е малко стряскащо, че дъщеря му е станала майка едва 20-годишна. Но и баба ѝ, а и майка ѝ раждат първите си деца на тази възраст, така че това не притеснява никого около младата майка.
Дъщеря му и приятелят ѝ Йордан са сгодени и
ще организират
сватбата си догодина
Момчето е на 21 г., учи “Киберсигурност” и работи в офис на телекомуникационна компания. “Грижи се добре за Любов, много е възпитано, разбираме се добре с него. Научено е на уважение и на нормални ценности, щастлив съм, че са заедно и живеят така добре”, обяснява актьорът.
Любов завършва средното си образование миналата година в Строителния техникум и тогава се чуди дали да кандидатства в Университета по архитектура, строителство и геодезия, или да си остави една година, в която да се подготвя за НАТФИЗ. Решава, че вторият вариант е по-удачен за нея - от малка, също като баща си се увлича по актьорското изкуство.
“Много съм ги пазил от нашата професия, защото тя е доста тежка, особено за момичетата - в България да се занимаваш с изкуство, е геройство”, казва Драганов.
Сина му Давид, който е на 12 г., обаче май повече го влече режисурата. Миналия месец Васил отбелязва 50-годишния си юбилей, а за празника му студентите му в колежа “Любен Гройс” изпълняват за него част от спектакъл по Христо Смирненски. След представянето Давид им прави много сериозни забележки, които звучат доста професионално. “Студентите ми бяха много впечатлени, защото той им каза много точни неща - има око за това. Затова иска да става режисьор”, смее се бащата.
Той иска да научи децата си да бъдат силни и много работливи, да се развиват, да бъдат издръжливи на житейските шамари. Съветът му за всички млади дядовци е само един: отваряйте портфейлите! “Младите имат нужда от нашата пълна подкрепа, включително и финансова, защото е много трудно да се отглежда днес дете”, категоричен е той.
Още в 1-и клас излиза на
сцената, но с една обувка
Васил е първокласник, когато е избран да води концерта за закриването на учебната година в неговото школо. Но докато обикаля, губи едната си обувка. Няма време да се прибере до вкъщи за нов чифт и така излиза на сцената пред събралата се публика. Хората почват да се смеят, а той импровизира - казва репликите си, докато танцува с едната обувка. “Публиката така бурно се смееше, че осъзнах как щастието за мен е да карам хората да се усмихват, да виждам грейнали лица срещу себе си. Тези моменти носят и на мен безумен прилив на щастие и може би оттогава съм решил да ставам актьор”, спомня си Драганов.
Той завършва висшето си образование в Нов български университет, където се учи на занаята от невероятно добри преподаватели като Илия Добрев, Иван Налбантов и Леон Даниел.
Още като студент Васил работи в радио и телевизия “Веселина”, за да може да се издържа. Продължава там и след дипломирането си, но започва да се изявява в онова, което е учил. Първата му роля е на полицай в американска пиеса в театър “Възраждане”. “Така се почна преди 20 години, а вече няма сцена в България, на която да не съм стъпил. Дори и по селата.”
Шест години след края на “Столичани в повече” хората по улиците продължават да го свързват с героя му Радко Чеканов от комедийния сериал. “Отговарям на 2-3 имена - обръщам се и на Васко, и на Радко, когато ме повикат”, смее се актьорът.
