Началото на 80-те години. В коридорите на консерваторията и на купони в квартири се събират момчета и момичета, които после ще станат известни на цяла България.
Близкото приятелство на Веселин Маринов и братя Аргирови е оттогава, макар да следват различни специалности в музикалната академия.
“Веско беше в естрадния отдел на консерваторията, а ние бяхме в класическия”, разказва Благовест Аргиров. Той самият е с виолончело при проф. Здравко Йорданов, а брат му Светослав - на пиано при проф. Антон Диков.
“Не сме имали общи лекции, колегите от естрадния отдел бяха дори в отделна сграда. Но ние започнахме да се интересуваме от попмузика, да работим като студийни музиканти в Българското национално радио, записахме първия албум на “Трамвай №5” и всъщност така лека-полека се сприятелихме с Веско. В неговия випуск бяха още Георги Христов и Кристина Димитрова”, обяснява Благовест Аргиров.
В София той и брат му държат квартира под наем до Сточна гара, в която живее и техен колега от консерваторията фаготист и саксофонист, който по-късно става и ръководител на групата им - Николай Вътов. “И Веско много пъти е идвал на гости вкъщи, с него тогава бяхме най-близки приятели. Дори
веднъж си купи от нас
касетофон, който аз бях
донесъл от Италия
Често говорехме за музика, не за лекции, слушахме песни.” По това време Маринов пее хардрок в група “Импулс”.
За разлика от повечето си колеги, които лятото са по бригади, Благовест Аргиров не стига до тях. Ходи на диригентските курсове “Франко Ферара” в Сиена, Италия, заедно с оркестъра на консерваторията. Едната година дори оркестърът е нает да свири заедно със знаменития руски цигулар Леонид Коган концерт с музика на Бетовен - преживяване, което Благовест няма да забрави.
През това време брат му Светослав си е в София. За първи път те се изявяват като певци под името трио “Вега” заедно с Николай Вътов. Участват в младежкия конкурс за забавна песен в София с парчето “Признания” по текст на Бойко Кръстевич и по музика на Благовест Аргиров. След това обаче решават да се представят с истинското си име и така е и до ден днешен.
Благовест влиза на първо място в консерваторията с виолончелото и тогава му предричат кариера на класически музикант. Но на брат му Светослав много-много не му се свири и му казва: “Абе, стига си го мъкнал това чело! Не виждаш ли, че
като минеш покрай хубавите момичета, даже и не знаят на какво свириш - викат: “Ей, какво голямо пиано!”.
По това време Иван Лечев също е студент в консерваторията, дори се изявява като концертмайстор в оркестъра й. “Той ми разказваше, че е почнал да свири в една много яка група. Всъщност той беше първият, който ми говореше за ФСБ, макар още да не беше в нея. Полека-лека започнах да свиря все по-малко и да сме повече в студиото да пеем.”
С Веселин Маринов и до днес са близки приятели - ходят си на гости, познават семействата си, канят се на концертите си.
В консерваторията братя Аргирови са състуденти и с диригента на Бигбенда на БНР Антони Дончев, който сега акомпанира и на актьорите от “Поетите”. “С него дори бяхме и заедно в казармата", разказва Благовест.
Там са в свързочния полк и често свирят в ДНА - Военния клуб в Пловдив. “Заедно с още един цигулар, един виолист и с Тони бяхме клавирен квартет. Един ден при нас идва полк. Докторов - шефът на ДНА, и ни казва: “Момчета, довечера началникът на Втора армия прави банкет, трябва да свирим", спомня си Благовест.
Те веднага се съгласяват, освобождават ги за вечерта от полка, отиват на събитието, свирят, както обикновено, класическа музика като “Менует” на Бокерини, “Малка нощна музика” на Моцарт. По едно време при тях отива полковник Докторов и ядосан ги пита:
- Ребята, какво свирите вие, бе?!
- Другарю полковник - свирим класическа музика!, отговарят момчетата.
- На генерала до гуша му дойде от вас, махайте се
веднага! Ама тихичко, без да вдигате шум, и да дойде акордеонистът да свири!
“Още го помня тоя случай - взехме си партакешите и си тръгнахме”, смее се Благовест Аргиров.
“С Благовест бяхме заедно още в казармата, той беше жертвата, която влезе да отбие редовната военна служба. По закон тогава, когато са близнаци, влиза само единият. Там станахме много близки, защото гледахме в една посока - музиката. Той беше прекрасен виолончелист”, разказва Антони Дончев. Двамата имали няколко участия като камерен дует в преглед на воинската художествена самодейност. Включвали се и в други различни формации.
Дончев пази невероятни спомени от купоните, които братя Аргирови правели в квартирата си до Сточна гара. Той обаче ги нарича Гечо - Благовест, и Чачо - Светослав, останали им тези прозвища още от детството. За един от първите сбирки, които направили в дома си, пианистът занесъл от вкъщи тонколони. Те обаче станали причина за първия му пътен инцидент. Поискал колата на майка си, за да може да ги превози до купона, но на връщане на някакъв завой една от колоните, които били на задната седалка, паднала. Той
инстинктивно се обърнал и
се забил в спряла кола
“Беше много глупаво да се обърна, още повече на завой. Взеха ми книжката за няколко месеца. А майка ми направо се разболя”, припомня си Антони Дончев.
Много от купоните обаче пропускал, защото веднага след казармата имал щастието да бъде забелязан от големи имена в българския джаз като Людмил Георгиев, Симеон Щерев и т.н. и започнал да получава непрекъснато покани за ангажименти. Не му оставало кой знае колко време за събирания със състудентите. “Съжалявам, че Гечо (Благовест) не продължи да свири, той наистина беше чудесен виолончелист”, добавя пианистът.
От лекции гледал много да не отсъства, но имали предмет “История на БКП”, на който той не стъпвал. Оказало се, че преподавателката познава майка му и ѝ се обадила да ѝ каже, че няма да му даде подпис, а това щяло да му попречи да завърши учебната година. В крайна сметка се явил на изпит, за който изобщо не отворил учебник, но изкарал тройка. “Минах с това, което знам от обща култура - за 9 септември 1944 г., партизанските отряди...”, казва Антони Дончев.
Иначе с всички други предмети му било много лесно. Обяснява, че всички, които идват от музикални училища, са изключително добре подготвени, с перфектна основа, така че после само се надгражда.
“Бяхме много задружни в консерваторията. Нели Рангелова ме научи да пуша. И двамата събирахме по 90 стотинки, за да си купим цигари “Кент”, които бяха по 1,80 лв. Разделяхме си по 10 цигари на всеки. И
редовно сядахме в една от
първите пицарии в България,
където пицата с шунка беше 98 ст., и пиехме кола”, припомня си пък Георги Христов, който е в естрадния отдел в същия випуск, а Нели Рангелова и днес е една от най-близките му приятелки.
Като студенти разполагали с ограничени средства, затова вечер вместо в заведения се събирали в домовете на колегите, които били от провинцията и живеели на квартира в София. Казва, че водели прекрасен живот.
Припомня си как с Нели Рангелова се явили на изпит по политикономия, а за преподавателката се носел слух, че няма никакъв шанс да се препише при нея. Двамата обаче решили, че все пак ще опитат, въпреки че били седнали точно пред нея. Нели Рангелова десетина минути я разсейвала и Георги Христов успял да препише всичко за изпита, после си разменили ролите и изкарали шестици. Като се изключат политическите предмети, на всички други ходели с голямо удоволствие. “Имахме актьорско майсторство, танци, беше много интересно”, казва популярният певец. С всички свои бивши колеги поддържа прекрасни отношения до ден днешен.
Всъщност това е най-силният курс в цялата история на консерваторията. През 1981 г. в него влизат също Богдан Томов, Димитър Ковачев-Фънки, който бил от инструменталистите, Диана Дафова, Нели Рангелова, Розмари Драгнева, която в момента е преподавател в музикалната академия и музикален редактор в БНТ. Ваня Костова се присъединява към тях по-късно.
Още в началото на първи курс имало студентска бригада, където много бързо всички се опознали и станали приятели. 21 души били певците от естрадния отдел, приблизително още толкова инструменталисти. С тях били и класическите музиканти. Трябвало да берат ябълки, настанили ги в един международен пионерски лагер близо до Рилския манастир. “От тази бригада, както и от ученическите са едни от най-хубавите ми спомени, защото се събирахме от различни градове. Вечер палехме огньове, свирехме на китари, създаваха се много хубави приятелства”, спомня си Веселин Маринов.
“Представяш ли си пианисти,
цигулари как берат ябълки”,
смее се Богдан Томов. И добавя как се трудели от ранни зори до обяд, а вечер професор Мони Венков им правел дискотека. “Особена слабост имах към челистките и сопраните”, отново през смях казва Богдан Томов.
Във втори курс към даровитата група студенти се присъединява още един голям талант - Ваня Костова. Била прекъснала за няколко години заради тежък инцидент. Докато била бременна, един ден пресичала Орлов мост и я блъснала кола. “Родила е Боян почти в гипсово корито”, разказва Веселин Маринов. Двамата се запознават в студентското общежитие, където били в съседни стаи, а после се оказало, че са и в един курс. Стават много близки приятели, имат страхотни преживявания, винаги си давали съвети и подкрепа в трудни моменти. Когато той се преместил на квартира, тя често му гостувала, за да споделя емоциите, които я вълнуват.
Сред близките приятели на Веселин Маринов от консерваторията е Георги Христов, който бил и на сватбата с първата му жена. Освен това двамата живеели на 300 метра един от друг, така че често се прибирали заедно с автобуса. Георги Христов обаче много бързо станал звезда, започнал често да пътува и все по-рядко се засичали.
За Фънки Богдан Томов и Веселин Маринов са единодушни, че винаги е бил невероятно атрактивен, все ходел с кръгли очила, дълги манта и го чували отдалеч. Ексцентричен човек и това го отличава, не е поза, той си е такъв и е изключително добър басист, категорични са и двамата. Заедно с останалите инструменталисти правел много хубави продукции, всички ходели да ги слушат и много им се възхищавали.
