На 9 ноември 1973 г. Апостол Карамитев умира от рак по време на снимките на филма "Сватбите на Йоан Асен"
След като през 1958 г. филмът “Любимец 13” тръгва по екраните, актьорът в главната роля Апостол Карамитев става любимец №1 на зрителите.
Той дебютира още в третия филм на социалистическата кинематография - “Утро над родината” - при това със силно отрицателна роля. Играе младежа Велизаров, който саботира новия строй и иска да взриви язовирна стена. В последния момент, разбира се, той е разкрит и победен от прогресивния герой Иван Бобчев (Любомир Кабакчиев).
После Апостол Карамитев се снима в почти всички следващи филми - “Под игото” (отец Викентий), “Наша земя” (капитан Велков), “Песен за човека” (Будинов), “Героите на Шипка” (Петко)... Все по-малко ставаме тия, които си спомняме романтичните му герои Ферхад в “Легенда за любовта” и Страхил в “Хайдушка клетва”.
“Любимец 13” е и първият спортен филм в игралното ни кино и улавя тиковете на зараждащата се и по нашите земи футболомания. Той е режисьорски дебют на родения в българо-руско семейство в Москва Владимир Янчев, възпитаник на ВГИК.
“Този дебют е не само личен успех на Янчев, а и светъл лъч в социалистическото ни кино, защото в него навлиза автор с подчертан афинитет към комедията.” Така пише в един от първите отзиви на филмовата ни критика, след като филмът излиза на екран на 15 декември 1958 г.
Той бързо става любим на зрителите, защото в него се разказва за футболни страсти, а футболът е подвластен на всички времена и поколения, след измислянето му от англичаните. И сега някои от посланията и проблемите в него изглеждат като току-що извадени от заседание на Българския футболен съюз.
Филмът проследява титаничната битка на три футболни отбора - “Витоша” (София), “Воля” (Пловдив) и “Агрегат” (Русе), за варненскя голмайстор от “Черно море” Гълъбов. Само че Гълъбови са двама и си приличат като две капки вода, защото са близнаци - Радослав и Радосвет. Футболист (и инженер) е Радослав, а Радосвет е комарджия и пиянде и освен от Коко, комуто дължи голяма сума, е издирван и от органите на народната милиция.
Заради приликата на близнаците “мениджърите” на трите отбора ги объркват и става една...
В двойната роля
на близнаците е
Апостол Карамитев
Въпреки несъвършенството на снимачната техника удивително добре изглеждат кадрите, в които Апостол е едновременно на екрана - и като Радослав, и като Радосвет.
В цялата неразбория, естествено, има и една тънка любовна линия. Нейният носител Гинка Станчева сияе с цялата 24-каратова очарователност на 24-те си години. В нейната героиня Елена се влюбва положителният Радослав, но и тя го обърква с наглеца Радосвет. Накрая подмяната излиза наяве и всичко идва на мястото си.
В този филм Апостол е във вихъра си. Без никакви проблеми преминава от единия образ в другия. Сякаш близнаците се играят от двама различни, много приличащи си актьори. Карамитев признава, че хъшлакът Радосвет, лошият близнак, му е по-лесен. Но то по принцип отрицателните герои са по-благодатни за актьорите, отколкото положителните.
Тогава в България още няма телевизия и всяка филмова премиера се превръща в шумен празник и масово тържество, а всеки филм събира над милион зрители. “Докато по същото време във Франция, родината на киното, средната гледаемост на филм е около 400 хиляди на заглавие. Ние заемахме ту 3-о, ту 4-о място по посещаемост на глава от населението, съревновавайки се със САЩ, Нова Зеландия, СССР и Израел”, написа тогава филмовият критик Александър Александров.
Апостол Карамитев е роден на 17 октомври 1923 г. в Бургас. Става актьор случайно, макар че още като дете артистичните вени у него пулсират най-силно и той е неизменен участник във всички училищни представления. Доброволно мъкне кофата с лепило и разпространява театралните афиши в града само и само да го пуснат в салона, за да гледа поредната постановка. Или пък мете киносалона, за да влезе без пари за филма. Когато завършва с отличие италианската гимназия, баща му, пристанищен работник, който издържа семейството си с конска каруца, го праща да учи медицина в София.
Още в първите си студентски дни през 1945 г. Апостол прочита във вестник, че е открита двегодишна театрална школа, и решава да опита. За изпитите се подготвя сам. Живее в дома на приятел и миндерчето в малката кухничка, където спи, става единственият свидетел на артистичните му импровизации.
Когато излизат списъците с класирането на кандидатите,
Карамитев се
страхува да
погледне в тях
и моли случайно минаваща жена да види дали сред приетите няма името Апостол. Има, и то сред първите в списъка.
Приет е в класа на Стефан Сърчаджиев, но втората година се премества при Боян Дановски, при когото прави и дипломния си спектакъл - Орландо в “Както ви се харесва”. Така двама от най-първите корифеи на българския театър заедно извайват един от най-личните му бъдещи таланти.
На 16 август 1947 г. Карамитев е назначен в Народния театър. Вярно - като стажант, но пък още не е навършил и 24 години! През следващата 1948 г. се жени за Маргарита Дупаринова, която вече е една от звездите на първия ни театър.
“Когато го видях за първи път, имах чувството, че пред очите ми оживява самият Давид на Микеланджело”, признава Дупаринова след години.
Дарбата на Карамитев се шлифова с времето, но природата го е надарила с чар, мъжка красота и сексапил, с невероятна осанка и богато нюансиран глас, с бликаща енергия и чувство за импровизация, с интелектуално лице, което обаче лесно може да бъде превърнато във физиономия на мошеник по неволя (“Специалист по всичко”), или пък на обречен скептик (“Бялата стая”).
Някои го сравняват
с английския гений
Лоурънс Оливие
Истината е, че той е идолът му в професията и Апостол като него е безкрайно взискателен и всеотдаен на сцената.
Френският режисьор Луи Дакен обаче го нарича “Жерар Филип на народните демокрации”. Карамитев наистина е равен по талант на френската звезда, а в лицето му има нещо италианско - възкъдрава коса, тъмно лице с меланхолични очи и поглед, който може да бъде ту тъжен, ту прелъстяващ, ту експлозивно весел.
Ако съдбата не беше решила Апостол Карамитев да живее и твори в най-свирепите години на студената война, той можеше да се превърне и в първия ни истински конвертируем актьор. Можеше да направи световна кариера - да го снимат в италиански или френски филми, а защо не и да стигне и до лелеяния от всички артисти Холивуд.
На 9 ноември 1973 г. Карамитев умира от рак по време на снимките на филма “Сватбите на Йоан Асен”. За да запази кадрите от последната му роля, режисьорът Вили Цанков доснима филма, като Коста Цонев поема и ролята на Йоан Асен.
