Иначе ситуацията на терена е като в политиката - като паднеш, виновен е някой друг, хората все по-малко гласуват и все по-рядко стигат до стадиона
Депутатите излизат, за да им хванат две изречения, да ги качат в Тик-Тока и да им кажат: "Радостин Василев разби "Възраждане"! След това излиза "Възраждане" и казва същото, после ПП-ДБ, "ДПС-Ново начало" - дърпат се и това е политиката. Те дори не се бият като хората, те са точно като футболистите от "А" група", заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в Разград на 25 октомври. И този цитат бе споделен хиляди пъти в социалните мрежи.
"24 часа" опита да сравни българските депутати с българските футболисти по възраст, качество на игра, пари и музикални предпочитания.
Основното предимство според сухата статистика на тези спортисти пред политиците е, че са млади - средно 24,4 години. И повечето са чужденци. От началото на сезона са използвани 405 играчи, като картотекираните са с 20 повече. И от тях 206 са с чужд паспорт, което автоматично ги спира от депутатство. Има и такива, които са придобили български паспорт с надеждата да ги продадат някъде из Европа.
Огромната част от футболистите завиждат на основната заплата на родния депутат, която е около 8000 лв. и към нея се трупат добавки и пари за сътрудници. В над половината отбори от елита заплатите са доста под това ниво. Разбира се, в "Лудогорец", ЦСКА и "Левски" има и играчи, които прибират над 30 000 евро на месец.
Със сигурност футболистите губят по точки и спора за личното си богатство с депутатите. Сред тях милионери са единствено ветераните като Ивелин Попов и Георги Костадинов, които се завърнаха след дълго пребиваване в чужбина и сега довършват кариерата си в България. В парламента седят истински милионери, ако се вярва на декларациите им пред мразената от тях комисия по корупцията.
Ако се търсят по-улегнали футболисти - трябва да погледнем към "Локомотив" (Сф), където е най-високата средна възраст. Най-младите са в "Берое". Там обаче не може да се открие българин - всичко е чужденец. От 27 картотекирани само 7 са наши, повечето юноши, които влизат в игра само при трайно контузени над 10 човека.
Сега идва и основният въпрос за биткаджийството. От началото на първенството са показани 23 директни червени картона. Те обикновено са за по-грубо влизане, за спречкване със съперник и други сериозни нарушения. При изиграни 104 мача означава, че това прави 0,23 средно на пленарно заседание, пардон, мач от първенството. Със сигурност понякога в Народното събрание "съдията" раздава доста повече санкции.
Интересното е, че към момента директните червени картони, колкото и да са малко, са повече от вторите жълти, при които футболистът също напуска терена.
Биткаджиите трябва да се търсят единствено в "Добруджа". Тимът, воден от Атанас Атанасов-Орела, е с цели 5 директни червени картона. Което си е по един на всеки втори мач. И това го прави последен в елита, като отборът едва ли помни последната си победа. С по три в тази класация са "Ботев" (Пловдив) и "Локомотив" (София), до два имат "Септември", "Берое" и "Арда" и по един - "Спартак" (Варна), "Славия", "Монтана", "Локомотив" (Пловдив) и "Ботев" (Враца). "Лудогорец", "Левски", "Черно море", ФК ЦСКА 1948 и ЦСКА нямат нито един директен червен картон, като първите три тима нямат и един изгонен за 13 кръга в първенството.
Безспорен номер 1 по този показател индивидуално е португалецът Диого Мадалено от "Добруджа". До момента има изигран 1 мач в първенството и е изгонен. Къде да търсиш по-голям скандалджия?!
Доста добро постижение има и Христо Митев от "Локомотив" (София), който има 2 червени картона в 5 двубоя тоя сезон. Което го прави човек, които наистина може да се сбори.
За факта, че родният футболист дори вече не рита с крак грубо съперника, говори и фактът, че и четирите дузпи в последния кръг на първенството бяха за игра с ръка. Няма дори влизане с бутонките в наказателното поле. Така от началото на първенството тези 11-метрови се изравниха с нормалните - за нарушение, като са по 16.
Играчите на "Ботев" (Пловдив) са най-зле в спъването на противника си, защото и трите дузпи срещу тях са за игра с ръка. Което се вижда и от класирането на тима в шампионата.
Безсилието на родния футболист лъсна най-ясно на световните квалификации. В два мача срещу европейския шампион Испания нашите не получиха и 1 жълт картон. Или с прости думи, толкова бяха неориентирани, че дори не можеха да стигнат до съперника си.
Нали си представяте какво щеше да се случи по времето на Христо Стоичков и Трифон Иванов, ако някой тръгне да ги качва на резултат като Турция с 6 попадения във вратата ни. Със сигурност някой от нападателите на съперника щеше да е в рекламните пана около терена и още да го издирват. При последното ни участие на голямо първенството през 2004 г., когато шведите ни вкараха 5 гола, в края на двубоя Стилиян Петров просто отнесе съперник и бе изгонен. Мнозина го критикуваха, но пък показа, че трудно приема загубите.
Днес ситуацията е като в политиката - когато паднеш, е виновен някой друг, "тупат си топката" и мислиш вече за следващите избори, пардон, квалификации. Може би заради това политиката и футболът споделят обща съдба - все по-малко хора гласуват, все по-малко ходят и на мачове. Да не говорим за някои отбори от същия този елит - събират по един трамвай хора.
Политиците май не са такива яки фенове на чалгата като футболистите, но и това не е съвсем сигурно. Има фенове и на този жанр в Народното събрание. Пък и депутатите не ходят по дискотеки след всяко заседание, но пък след мач в "Студентски град" там е препълнено от футболисти.
Иначе и играчите са си като депутатите. Малцина са тези, които са извън социалните мрежи и най-вече Тик-Тока. И са твърде активни там!
В крайна сметка Борисов е прав, че донякъде депутатите са като футболистите от "А" група. Аут сме от най-престижните и скъпоплатени евротурнири и ги гледаме по телевизията. Същото се отнася и до европейските и световните първенства.
