На 24 ноември Владимир Грашнов щеше да навърши 73 години, ако левкемията не го бе пратила така рано в отвъдното на 9 октомври 2001 година.
“Отиде си един голям човек. Един голям мъж. Човек с голямо сърце”, пишеше в некролога на “МобилТел” ЕАД.
(Това е първото име на компанията, после стана известна с бранда Мтел).
Владимир Грашнов беше широко скроена личност, бизнесмен с качества, впечатляващ биткаджия с властта, когато това се налага.
Животът му е като комета, която се движи на максималната възможна скорост. В него има победи, върхове, но и спадове, и тежки загуби.
Роден е в София. Майка му е фармацевт. Баща му Марин Грашнов е партизанин в ловешкия отряд “Христо Кърпачев” от 15 септември 1943 г. След 1944 г. заема високи политически и държавни постове, 15 години е министър на строителството. Бил е и посланик в Египет.
С тази биография
на бащата
няма прегради
пред житейския и професионалния път на сина, който обичал да казва, че е от Троян и си пада малко националист. Но за разлика от синове и дъщери на други високопоставени другари Владимир не търси пристан в артистични професии, а завършва “Технология на машиностроенето” във ВМЕИ, сега Технически университет. Още като студент се жени за Бранимира Антонова, която е първата Мис България. Бракът им трае 7 години, имат дъщеря Мария. По-късно се жени за Лора Видинлиева, с която имат консултантски бизнес в Африка.
Трудовият път на Владимир започва от строителството на Завода за тежко машиностроене край Червена могила, Радомирско, в средата на 70-те години. Правителството залага много на този завод, но очакванията не се сбъдват.
Владимир Грашнов е изпратен в Либия като представител на “Техноимпекс”. После е генерален представител за Източна Европа на Шотландската агенция за развитие. Шест години - до 1996-а, е директор на чуждестранната организация.
Влиза в частния бизнес още през 1987 г. Има обща фирма с италианци за преработка и износ на земеделски стоки, транспорт, туризъм. Обичал да казва, че мотото му е “Никога две дини под една мишница. Когато занесеш едната, където трябва, се връщаш и тогава взимаш другата”.
Грашнов влиза в управата на Мтел през 1997 г., след като Красимир Стойчев, създател на компанията, я продава на Майкъл Чорни - руски бизнесмен от еврейски произход. На следващата година Грашнов става председател на борда на директорите и изпълнителен директор.
На 20 февруари 2000 г. е избран за директор на “Аврора Комюникейшънс” за Източна Европа на заседание на холдинга в Лондон. Той обявява, че “Аврора” ще създаде свое представителство в София. “Ще работим заедно с американския гигант “Сиско” системс”, който проектира и оборудва мрежата на “Аврора” , обяснява Грашнов.
При управлението му Мтел става спонсор на футболния клуб “Левски” срещу 200 000 германски марки годишно. В края на годината бизнесменът изкупува акциите на тогавашния собственик Томас Лафчис. Изпълнителен директор става Наско Сираков, а треньор е сърбинът Люпко Петрович. През сезон 1999/2000 г. отборът печели дубъл, а на следващия сезон пак е първи.
След смъртта на Грашнов през
2001 г. собственик на отбора става
Майкъл Чорни
Първият мобилен оператор е спонсор на Народния театър “Иван Вазов” и на Нов драматичен театър “Сълза и смях”.
На 9 декември 2000 г. Грашнов е освободен от поста шеф на надзорния съвет на “МобилТел” със специална благодарност за резултатите на GSM оператора, превърнал се в едно от най-успешните търговски дружества в България. Компанията е купена от израелския бизнесмен Лев Леваев, който е брат на Майкъл Чорни.
Владимир Грашнов попада в деликатна ситуация, когато през 1999 г. се готви посещението в София на Бил Клинтън. Като шеф на мобилния оператора той иска да заплати концерта за посрещането пред храма “ Св. Александър Невски” на американския президент, но получава отказ от Белия дом.
Само месеци преди смъртта си Грашнов споделя пред всекидневник, че по време на управлението на Иван Костов компанията е била подложена на натиск.
Бизнесменът описва и среща с генерал от МВР, който поставя 4 условия, за да продължи да съществува тя. Грашнов не изпълнява нито едно.
