- Първите два мобилни оператора сезираха Комисията за защита на конкуренцията, че третият ще придобива 60% от пазара с “Булсатком”, без да е поискал разрешение
- “Юнайтед груп” официално - “безпочвено, абсурдно” Проверката ще покаже, че сме спазили всички закони. Готови и на съд
Телекомуникационният бизнес в България влезе в първия си открит сблъсък след години на мирно съжителство и възпитана конкуренция между А1, “Виваком” и “Йетел”.
Трите компании не са само мобилни оператори, първата има своя телевизия А1 Xplore TV със собствени спортни канали MAX Sport. Втората компания също има телевизия EON, но е и собственик на Нова телевизия, третата държи Би Ти Ви. За кратко преди месеци дори се заговори, че А1 има интерес да придобие Би Ти Ви от конкурента си “Йетел”, но се оказа невярна новина.
И трите компании имат чуждестранни собственици. (Виж кои са те и кратката им бизнес историята дотук долу).
“Булсатком” и Спас Русев са имената, които разлюляха бранша,
в който досега трите мобилни оператора защитаваха заедно своите интереси. (Така беше, когато държавата при премиера Пламен Орешарски си беше наумила да използва част от честотите, за да пусне на пазара четвърти мобилен оператор, за насърчаване на развитието на 5G, или пък да защитят нужните инвестиции при правителството на Кирил Петков в Плана за възстановяване).
Вдигаха цени и пускаха услуги за клиентите без удари под кръста между конкурентите.
Пазарната битка обаче стана видима преди по-малко от две години, и то заради “Булсатком” - най-големия доставчик на платена тв съдържание в България с водеща позиция в сателитната телевизия. (Виж и кратката история на тази българска компания долу).
Продажбата на “Булсатком” започна през лятото на 2021 г., кандидати бяха PPF - собственика на “Йетел”, Спас Русев и Пламен Генчев.
Сделката за придобиване на “Булсатком”, водещ оператор за платена телевизия и широколентови услуги на българския пазар, е успешно финализирана. Новият собственик на “Булсатком” е Viva Corporate Bulgaria, представлявана от г-н Спас Русев - успешен предприемач и стабилен инвеститор на телекомуникационния пазар в Югоизточна Европа, доскоро акционер във “Виваком”, водещия телекомуникационен оператор на България.
Това е текстът на официално съобщение, дошло от “Булсатком” на 9 август 2021 г. И за всички извън телекомуникационния бизнес в България става дума зо обичайна информация за сделка.
Но две години по-късно ще има сблъсък, в който директно участват “Йетел” и А1 срещу “Виваком”.
На практика през лятото на 2021 г., когато се се появява официалното съобщение, че Спас Русев е придобил “Булсатком”, липсва реална смяна на собствеността в тази компания. Причина са съдебни дела, водени от съоснователя на компанията Пламен Генчев. Той твърди, че кредитори опитали да отнемат собствеността му в компанията. По онова време според неофициална информация в телекомуникационния бизнес самият Спас Русев отрича да има интерес към сделката.
Следва година на затишие в този сюжет и към края на септември 2022 г. бизнесменът Русев лично съобщава пред “Капитал”, че сделката за “Булсатком” е вече финализирана, след като кредиторите одобрили офертата му.
Според седмичника цената е между 120 и 130 млн. евро, които са платени с лични средства и заеми от международни финансови институции. Затова при промяната на собствеността в “Булсатком” става смяна и на кредиторите с компанията със Спас Русев.
Много съм доволен, че приключи сделката за “Булсатком”. Тя се проточи доста във времето. Нямам намерение да правя промени в мениджмънта. Сега се събираме с екипа, за да обмисляме нови продукти и други действия за оздравяване на компанията, обяснява своите действия на 27 септември 2022 г. пред “24 часа” Спас Русев.
От справка в Търговския регистър става ясно, че всъщност той е придобил регистрираната във Великобритания “Булсатком инвестмънт лимитид” - компанията, която е собственик на българското дружество.
След есента на 2022 г. новините и събитията покрай “Булсатком” започват да се развиват динамично. Отново “Капитал” на 6 декември 2022 г. забелязва интересен детайл в публичния годишен доклад на “Юнайтед груп” - собственик на “Виваком” и Нова телевизия. Според цифрите в него компанията е отпуснала на Русев 126,5 млн. евро за купуване на “Булсатком”.
Конкурентите “Йeтeл” и “A1 Бългapия” реагират, че “Виваком” придобива почти 60% от пазара
на платена телевизия и интернет услуги и веднага заедно подават жалба в Комисията за защита на конкуренцията.
С почти светкавична реакция на 22 декември 2022 г. KЗК стартира проверка нa cдeлкaтa, за да установи дали има нapyшeниe нa закона и задължението за предварително yвeдoмявaнe нa KЗK пpи кoнцeнтpaция.
Шумът около “Булсатком” обаче не стихва в очакване на решението на комисията.
На 6 февруари 2023 г. в интервю за “24 часа” Марек Слачик - изпълнителен директор на PPF за Централна и Източна Европа - собственик на “Йетел”, казва, че приветстват проверката, започната от КЗК. По думите му комисията не е получила уведомление за концентрация, както повелява законът.
Нашият конкурент може да прехвърли реалната икономическа стойност на “Булсатком” към себе си и така да придобие значителна пазарна сила. Тези данни трябва да бъдат проверени от КЗК. Ние сме много загрижени, както вероятно и A1.
Надяваме се, че КЗК ще предприеме съответните действия, за да защити конкуренцията на пазара и което е по-важно - потребителите, описва Слачик сделката, видяна откъм “Йетел”.
15 дни по-късно - на 23 февруари, в КЗК е внесено искане от “Словения броудбанд” - дъщерна компания на “Юнайтед груп”, за придобиване на активи на “Булсатком” - 167 обекта от инфраструктурата за разполагане на мобилни базови станции и друго телекомуникационно оборудване, и елементи за фиксирана електронна съобщителна мрежа.
Следва ход от “Йетел”, които искат от КЗК забрана на тази трансакция и настояват за обединяване на производствата по сделката по придобиване на “Булсатком”.
На 6 март 2022 г. - понеделник, новият управител на “Булсатком”, поел компанията през декември 2022 г., дава първо интервю в “24 часа”.
Петър Ризов коментира и напрежението в телекомуникационния бизнес. Категоричен е, че
всички стъпки по сделката са извършени съгласно изискванията на действащото европейско законодателство
и проверката на КЗК ще потвърди. Освен това казва, че финансирането на бизнес придобиването, което се е случило със средства на “Виваком”, е “стандартна бизнес практика, прилагана в хиляди сделки по света”. А по повод новата тема за конфликт в телекомуникационния бизнес - искането от КЗК на “Словения броудбанд”, да придобие 167 обекта от инфраструктурата на “Булсатком”, Ризов определя това също като “нормална практика”, давайки примери за подобни действия на “Дойче телеком”, “Водафон”, “Телекомв Италия”.
От другия мобилен оператор, който също има важна роля в тази сага - “А1 България”, изпращат официален отговор за своята позиция, в който се казва, че с “оглед публично достъпната информация става въпрос за опит на “Юнайтед груп” да придобие пряк контрол над дейността на “Булсатком” без нотификация на сделките пред КЗК, както изисква законът.
Допълнително сделката за придобиване на отделни активи на “Булсатком" е част от действията, целящи да се придобие контрол над това дружество. Възможно е с нея да се засилят пазарните позиции на участващите предприятия в ущърб на конкурентите и потребителите, посочват от А1 и очакват КЗК да задълбочи проучването си на нотифицираната сделка и на всички останали действия, свързани с “Булсатком”, като направи комплексен анализ.
Рано сутринта на 8 март - сряда, “Юнайтед груп” отговаря на своите конкуренти също в официално съобщение до медиите, в което искането е определено като
“необосновано, безпочвено и абсурдно”
А целта според компанията-собственик на “Виваком”, е да се забави и усложни вземането на решение по искането на “Словения броудбанд” и да се навреди на бизнеса на “Юнайтед груп” в България.
Според официалната позиция от “Йетел” искали КЗК да наруши законите на България, за да защитят собствените си интереси. Преди стъпването на “Юнайтед груп” в България “Йетел” беше фокусирана върху високите си печалби, без да инвестира в развитието на бизнеса си. Сега изведнъж започна да проявява претенции към нашите действия, посочва собственикът на “Виваком”.
От “Юнайтед груп” предупреждават, че ако КЗК уважи искането на “Йетел”, ще използват всички правни средства за защита на своите права и интереси. И ясно предупреждават, че са готови и за съдебни дела.
От Комисията за регулиране на съобщенията обявиха, че като секторен регулатор ще съдействат на КЗК в стартираната от нея процедура по оценка на сделката за “Булсатком”.
“24 часа” потърси за становище КЗК и изпрати въпроси, но до редакционното приключване на броя не получихме коментар.
Кой кой е - кратка история:
А1:
Компанията е създадена през 1994 г. с името “Мобилтел”, лиценз за мобилен оператор получава през 1995 г. Собственик тогава е Владимир Грашнов.
През 2006 г. операторът е продаден на “Телеком Австрия” за 1,2 млрд. евро.
През 2008 г. влиза на пазара на фиксирани услуги. Сменя името си на “А1 България” през 2018 г. като част от цялостната политика на австрийския собственик, който приема бранда “А1 груп”. Телекомът предлага всички телекомуникационни услуги - мобилни телефони, интернет, телевизия и други. В “А1 груп” основен акционер и мексиканският милиардер Карлос Слим.
"Виваком"
Излиза на българския пазар през 2005 г. с името “Вивател” и като част от БТК, която година по-рано е приватизирана за 230 млн. евро от американския фонд “Адвент Интернешънъл”.
Последваха смени на собствеността, която мина и през милиардери като финландеца Тор Бьорголфсон и хонконгския Ричард Ли, през банкера Цветан Василев в съдружие с руската банка ВТБ и Оманския фонд.
В средата на 2020 г. “Юнайтед груп” купи телекома за рекордните 1,3 млрд. евро. Групата на сърбина Драган Шолак притежава и Нова телевизия и групата сайтове “Нетинфо”. Днес “Виваком” предлага всички телекомуникационни услуги - мобилни телефони, интернет, телевизия и други.
"Йетел"
Компанията стартира у нас като втория GSM оператор през 2001 г. с името “Глобул” и със собственик гръцката ОТЕ.
През пролетта на 2013 г. “Теленор” купиха оператора за 717 млн. евро и смениха името му. Норвежците бяха собственици до март 2018 г., когато продадоха бизнеса си в Централна и Източна Европа на чешкия фонд PPF за 2,8 милиарда евро. Година по-късно чехите пак в пакетна сделка със “Сентръл Юръпиън Медия Ентърпрайсиз” придобиха Би Ти Ви и още 30 канала в Централна и Източна Европа за 2,1 млрд. долара.
Телекомът предлага всички телекомуникационни услуги без своя телевизия, но пък PPF притежава националната Би Ти Ви.
"Булсатком"
Компанията е създадена през 2004 г. като първия доставчик в България на сателитна цифрова телевизия от Пламен Генчев и Максим Заяков. От 2009 г. започва изграждане на интернет мрежа и изкупува регионални оператори. На 23 юни 2017 г. “Булсатком” изстрелва първия български геостационарен телекомуникационен спътник. Тогава започват и финансовите проблеми на компанията.
Година по-късно Заяков се оттегля, а кредиторите стават акционери с 80% в регистрираната във Великобритания компания “Булсатком инвестмънт лимитид”, която е собственик на “Булсатком”. Сред кредиторите са люксембургската “Сейнт Андрюс”, която е финансирала “Булсатком” с 93,616 млн. лв., “Улас инвестмънт”, която представлява ББР, дала 24,640 млн. лв., ЕБВР е отпуснала 23,650 млн. лв. Останалите са американските компании “Инвестмънт партнърс” и “Сънрок дискрешънъри ко-инвестмънт фънд"”, които със “Сейнт Андрюс” са контролирани от фондовете “Блентайър кепитъл” и “Блек рок”
“Булсатком” предлага телевизия с над 240 телевизионни канала и интернет. Наскоро компанията лансира иновативната услуга b-box - телевизионно устройство, сертифицирано от Google.
Компанията е първата, която лансира във Viber услуга, чрез която потребителите получават персонализирана информация, могат да активират и заплащат услуги.
