След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. негов приемник става синът му Симеон II, навършил едва 6 години два месеца преди това. Според Търновската конституция от негово име трябва да управлява регентски съвет.
На VI си извънредна сесия в началото на септември 1943 г. Народното събрание определя за регенти професор Богдан Филов, княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов.
Това е само проформа, а в действителност тримата са избрани с пряката намеса и одобрение на германския посланик Адолф Бекерле. Та как иначе - България е съюзник на нацистка Германия и тя няма да допусне някаква промяна във външната политика.
За Бекерле единствено името Богдан Филов е безспорно сред тримата регенти, но пък той трябва да се откаже от министър-председателския пост. При обсъждане с депутати в парламента на втората кандидатура надделява ген. Никола Михов, а за третата решават, че било желателно да има и представители на българската царска династия.
За най-подходящ Филов и депутатите смятат Кирил Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип, но официално наричан в България Негово царско височество Кирил, княз Преславски, княз Български. После се оказва, че това станало в нарушение на конституцията, която повелява регентски съвет да се избира от Велико народно събрание. Кой ли ще ти спазва конституция, когато войната на Изток вече променя своя ход в полза на СССР? Това е дребната грешка. Съществената е, че принц Кирил става... политик.
По време на заседанията на Народния съд генерал Константин Панов свидетелства:
"Отношенията на Царя, княза и княгините към Бащата Отец са били винаги от едно особено естество,
което мъчно може да се сравни с едни нормални отношения. Всички са били проникнати от един страх към Бащата и от едни не особено топли чувства. Винаги са си спомвали гнета, който са преживявали в миналото и много остро са критикували делата му не само от по-далечното минало, но и от по-близкото. За тях той е бил Свети Илия гръмоносец и никога не са могли да му угодят, нито пък да разберат неговите желания и нужди".
Допълва го и Павел Груев, дългогодишен съветник в двореца: "Отношението на царя с баща му не беше от най-добрите. Мнителен много, цар Фердинанд в своята необоснована ревност подозирал княз Борис, че комплотирал да го детронира и да завземе престола. Суров и егоист по отношение на децата си, той не бе им вдъхнал особена любов към себе си".
Вероятно заради характера на баща си, а и заради разпределението на обязаностите в една династия, княз Кирил стои настрана от него и брат си и това, което става в страната ни. До избирането му за регент той няма никаква длъжност. Завършва военно училище, но не работи дори и ден като военен - води се флигел-адютант на брат си. Съвсем не е посветен в политическия живот. Съвременниците му обаче признават, че бил културен, доста начетен и пътувал много, дори посетил и САЩ. По характер бил по-студен от брат си и не можел да печели хората.
След като Борис заема българския престол през 1918 г., мнозина чуждестранни дипломати и политици отправят упреци, че
Кирил е държан настрана от държавните дела и че не му е давано никога някое отговорно място, на което да се прояви.
Борис III се опитва да го лансира за инспектор на артилерията, а по-късно и на въздушните войски, но по-малкият царски брат не проявява желание да блести във военните дела и се отказва. Според хора от дворцовата свита Кирил бил сприхав, своенравен и избухлив. Още в юношеските си години се увлича по автомобилите, а след години винаги кара сам собствения си "Пакард". Заради това е и почетен председател на Българския автомобилен клуб и носител на членска карта с номер 1. Той е и действителен член на българския мотоциклетен спортен клуб.
Когато протоколът налагал, е придружавал брат си в пътувания, приеми, тържества и официални вечери, но както сам казва пред Народния съд "не проявявах интерес към това, което се изживява". Други свидетели в негова защита казват, че даже когато "говорил с хора от свитата, преценките му по политическите въпроси се изразявали с една насмешка". Защо ли му е трябвало да се захваща с политика, след като може да си живее безгрижно?
Пред Народния съд принц Кирил говори за изтреблението на нелегални и партизани, като подчертава, че те
като регенти не можели да направят много и молели за пощада правителството
Самият министър на вътрешните работи в правителството Дочо Христов направил предложение на партизаните да прекратят тая борба. Регентите пък били в отбрана срещу кабинета на Добри Божилов, който са назначили именно те, затова гледали "всячески едно помирение да стане".
След всички тези изказвания се стига дотам обвинителят Партов да го попита: "Преди да станете регент, съвещавали ли сте се с цар Борис и Евдокия в нейния дом по всички големи въпроси от управлението на нашата страна?".
Кирил отговаря, че се събирали на срещи само като близки, като братя и сестра и никога не говорили за политика. Чистосърдечно си признава, че нищо не знае и никой не го е питал дали да пропуснат немците през България през 1941 г., дали страната ни да се включи в Тристранния пакт, да обяви ли война на САЩ и Англия. Отговорът му дословно е: "Не, не, на мене това не ми е известно. В едно от следващите заседания на съда идва и признанието му, че "с брат си на тия политически работи много-много не съм се мешал.
Станах политик по едно недоразумение".
Той не помни и дали са се съвещавали по въпроса за депортирането на българските евреи през пролетта на 1943 г. После обаче уточнява, че самият той не смятал за толкова нужно да участва в управлението на България, но вярвал, че ако не приеме, ще настъпят за страната още по-смутни времена.
На въпроса: "Спомняте ли си кога България се присъедини към Тристранния пакт?" отговорът е: "Не, не мога да си спомня?".
Разбира се, става дума и за дълговете му в игрални домове. Споменава се сумата 50 000 000 лв., но принцът, логично, не си спомня каква е тя. Знаел, че била голяма, но това не било от безгрижния му живот, а от делото, което завел срещу един негов братовчед от Словакия за наследство и милионите били хонорарите на адвокатите, защото разходите били големи.
Адвокатът му проф. Никола Долапчиев в защитната си реч заявява: "Моят подзащитен е имал щастието да се роди княз, и то втори след брата си, след престолонаследника.
Това негово щастие е било и негово голямо нещастие
Затуй, защото съгласно каноните на майората, който съществува в царствующите династии, при които престолонаследието върви по права низходяща линия и се ограничава само с правото на първородния син, той като непървороден син, от своята люлка е трябвало да бъде поставен в сянка, да бъде изтикан на заден план, за да не може един ден с нищо да конкурира и уврежда правата на своя брат. И ние виждаме как неговият баща го тика назад, как го потиска, тиранизира и как го държи настрана от всякаква сериозна работа, как нему не се дава същото образование и същото възпитание, каквото се дава на престолонаследника, как върху него се работи, за да бъде смачкан неговият характер, да бъде потисната неговата воля, неговите чувства и интелект. И всичко това не е могло да не даде своя резултат. Систематически той се държи настрана от всякаква държавна, политическа и обществена работа".
Ето как са се решавали съдбините на България в едни от най-тежките за нея времена. А всъщност, ако отидем по-далеч, то подобни примери има много и от най-новата ни, "преходна" история.
Защо като регент не е спрял обвързването с Германия
Писмо от адютанта на княз Фердинанд ген. Ганчев до цар Борис III
23 април
1936 година
"Ваше Величество,
По заповед на Негово Величество Цар Отец изпращам на Ваше Величество приключеното изложение на г. Хайнрих Лиебен, в което той се оплаква горчиво за дълга на Н. Ц. В. Княз Кирил, който дълг му е причинил голямо нещастие, като го е поставил в едно тежко материално положение. Негово Величество Цар Отец би желал, щото Княз Кирил да уреди поне дълговете си към тия лица, които, засегнати от тях, са изпаднали в лошо материално положение. Освен дълга към г-н Лиебен, който Негово Величество Цар Отец мисли на първо място трябва да се уреди, трябва да се помисли и за дълговете спрямо г-н Треер, Голдберг и Дойчебанк. Дългът в последната уронва много кредита на Княз Кирил.
Негово Величество Цар Отец желае да знае какви мерки въобще ще вземе Княз Кирил, за да тури край на тия оплаквания, които ежедневно се отправят до Н. В. Цар Отец.
Съм на Ваше Величество верен служител.
П. Ганчев. "
Павел Груев свидетелства все по темата: "Беше обременен с големи дългове (говореха за 30 млн. крони, което, мисля, е много преувеличено даже за един княз) вследствие на процеса му в Чехия за наследствени имоти."
Не защото иска, а така налага длъжността му, след като става регент, принц Кирил трябва да взема важни политически решения. Ето какво обяснява той пред съда. Най-напред го питат какво е занятието му и отговаря: "Княз". Следва въпросът защо като регент не е скъсал политиката на обвързване с Германия, след като вече ходът на войната е бил ясен, и казва:
" - Защото бяхме в едно безизходно положение. Не, не от убеждение.
Следва логичното:
- Значи вие бяхте противник на тази политика?
- Аз лично - да.
- А другите регенти?
- Не. Пардон!
Личните ми убеждения нямат нищо общо с регентството. Личните ми убеждения бяха в мен самия.
- Значи вие бяхте солидарен с другите двама регенти?
- Бях солидарен, защото знаех, че ние не можем да направим нищо при завареното положение."
Хитлер му пише за предстоящо влизане на Турция във войната
На 1 февруари 1944 г. фюрерът пише на Кирил от Главната квартира.
"Ваше Царско Височество!
Съюзническият натиск върху Турция се увеличава в последно време очевидно. Дали тя (Турция) ще може и дали ще издържи още дълго време на този натиск, засега още не може да се обзре!
Ако би Турция да изостави досегашното си поведение, то нашето разбиращо се от само себе си решение е да подкрепим дейно, с всички разполагаеми средства съюзения с нас в отдавна верност и изпитание български боен другар. Уговореното офанзивно разрешение има за предпоставка, щото предвидените райони за съсредоточаване на германските и български войски да бъдат осигурени.
Поради това отбраната на българо-турската граница става първата и най-належаща задача, която трябва да бъде подготвена общо.
Изглежда да съществува планът – независимо от операциите по българо-турската граница, които трябва да се очакват в случай на влизането на Турция във войната – да се започне едно съюзническо нападение срещу егейските острови, за да се настъпи впоследствие към тракийския бряг или към солунския залив. Срещу това двойно нападение целият балкански простор трябва да бъде подготвен в оперативно и в снабдително отношение. Ето защо за такъв случай – който не е казано, че непременно ще настъпи, но който може да настъпи – аз считам за едно единно ръководство (командване) за целия простор, за необходимо. Предпоставяйки Вашето съгласие, аз смятам да упражнявам ръководството по начин такъв, щото да разпоредя да бъдат доведени до знанието на Ваше Височество, във важни случаи, моята преценка на положението и ония предложения, които произлизат от него, като необходимост за провеждането на нашите общи задачи. Изобщо ми се струва целесъобразно, ако отправям и до командуването на българската войска необходимите указания, целящи да осигурят съгласуването на нашите общи операции, чрез особено изпитания и запознат с условивята на югоизтока главнокомандуващ армейската група Ф генерал фелдмаршал фрайхер фон Вайкс.
Моментът, откогато да бъде установен тоя ред, би следвало да бъде определен между нас по взаимно разбирателство, при още по-силно изостряне на положението.
Дълбоко проникнат от убеждението, че и един удар, предприет от страна на съюзниците с помощта и на Турция, ще се разбие в общите усилия на Германия и България, щом необходимите мерки бъдат взети далновидно, оставам на Ваше Височество предан Адолф Хитлер".
От отговора на княз Кирил на 8 февруари
"Фюрер!
От най-жив интерес получих и проучих писмото, което Вие, Фюрер, ми изпратихте на 1.2. т. г.
Благодаря Ви най-искрено за интереса, който проявявате към защитата на балканското пространство, както и за Вашата готовност да подкрепите дейно, с всички разполагаеми средства, българския народ, свързан в стара вярност с Германия, при едно евентуално започване на бойните действия срещу балканския простор било само от англосаксонците, било съвместно с Турция.
Постъпилите в последно време при нас сведения относно положението в Турция ме убеждава също така в това, че съюзнческият натиск срещу тази страна се увеличава дотолкова, че тя едва ли ще издържи докрай в ролята си на неучастие във войната. При това положение на нещата аз напълно споделям Вашето разбиране, че отбраната на българо-турската граница изпъква като първа и най-належаща задача, която трябва да бъде подготвена общо.
Що се отнася до детайлите по провеждането на тия задачи, аз намирам за целесъобразен един разговор между Главнокомандващия войсковата група Ф, генерал фелдмаршал фрайхер фон Вайкс и българския генерален щаб, за да може да бъдат уговорени подготвителните работи за бъдещите общи операции.
Предвид Вашата готовност, Фюрер, да подкрепите българската войска дейно, с всички разполагаеми средства – в случай, че би настъпило едно усложнение в положението, както е казано по-горе – както и предвид на обстоятелството, че Вам е добре известна нейната численост и бойна готовност, аз си позволявам да изтъкна, че в случай на по-големи действия срещу България българската войска сама, без една дейна подкрепа, няма да може да изпълни успешно предоставените задачи. Напротив, една такава подкрепа ще повдигне значително боеспособността на българската войска.
