Гените не са постоянни, а могат да се променят. Чрез храненето например организмът непрекъснато ги активира и деактивира и ги пренася в това състояние от поколение на поколение
Втората световна война, зимата на 1944-45 година. В западната част на Холандия хората гладуват. Германският Вермахт е прекъснал всички възможности за доставка на хранителни продукти. Десетки хиляди умират. Много от родените в онзи период и до ден днешен страдат от последствията на недохранването - боледуват от различни болести на обмяната на веществата и преди всичко от диабет.
Докато са били бременни с тях, майките им е трябвало да се задоволяват с 500 килокалории на ден и са приемали твърде недостатъчно количество от онези хранителни вещества, които са важни за растежа и развитието на плода.
Същите рискове от болести са били налице и при следващото поколение и дори при още по-следващото. Наистина ли е възможно начинът на хранене на бабата да окаже влияние върху здравето на внуците?
Все повече изследвания в последно време потвърждават тази хипотеза, пише сп. TREND в новия си брой на тема “Дълголетие и качество на живот”. Шоковите усещания в утробата на майката, като например глад и стрес, оказват въздействие в продължение на десетилетия и се отразяват и на следващите поколения.
Подобен тип външни влияния оставят отпечатъка си върху наследствения материал на хората. Не директно върху базите на ДНК, но
те предопределят по какъв
начин наследствената
информация
ще бъде разчетена
и ще се отрази на синтеза на белтъци в клетката. Този феномен учените наричат с понятието епигенетика. “Epi” (от гр. - “покрай, над”).
Основната теза на епигенетиката е, че гените реагират на влияния на външната среда, които могат трайно да променят тяхната активност.
Добре изследван вече е основният епигенетичен процес. Той представлява добавяне или отстраняване на метилови групи върху гените. Там, където има наличие на метилови групи, се възпрепятства “прочитът” на информацията в гените. Дали това ще има положителен или отрицателен ефект, зависи от конкретния случай. Понякога по този начин се потиска определен ген, което може да предпази например от раково заболяване. Друг път е възможно да бъдат неутрализирани вредни гени.
Какъв е еволюционният смисъл на епигенетичния механизъм? “Химичното маркиране на наследственото вещество помага на организма да бъде готов, в случай че определени извънредни състояния се повторят отново”, обяснява Флориан Холсбоер от Института по психиатрия “Макс Планк” в Мюнхен.
Ако се върнем към примера с гладните майки по време на Втората световна война, това означава, че децата им са могли да почерпят максимална енергия от минимално количество храна. Те са били добре подготвени да издържат на глад, но не са били приспособени към общество, в което храната е в изобилие и в което организмът е изложен на пресищане от калории. Епигенетичният механизъм в този случай работи в погрешна посока и последствието от това е увеличаване на заболяванията от диабет.
Психиатърът Холсбоер предполага, че и травматичните преживявания оставят следи върху наследствения материал и по този начин оказват влияние върху формирането на личността на децата, внуците и дори правнуците.
Неговата колежка от Ню Йорк Рейчъл Йехуда е констатирала при бебета, чиито майки са преживели атентата в Световния търговски център, аномални стресови реакции, които явно са генетично обусловени. По всяка вероятност регулацията на един или повече от гените, свързани със стресовата реакция, е претърпяла промени.
Рейчъл Йехуда и Флориан Холсбоер са се заели да проследят дали този ефект е траен и дали ще доведе до психически проблеми по време на развитието на децата - например до прекомерна страхливост. Двамата изследователи искат да установят също дали има смисъл силно травматизирани хора да бъдат незабавно лекувани с антидепресанти, за да се предотвратят нежелателни епигенетични изменения.
Специалисти по психология на развитието отдавна поддържат твърдението, че
емоционалният свят на
майката оказва влияние
върху душевното
състояние на плода
в утробата. В зависимост от това дали бременността протича спокойно, или в стрес, се предопределя до каква степен детето, а и неговото поколение, ще са в състояние да се справят с натоварващи преживявания, ще бъдат издръжливи или лабилни.
“Още преди раждането детето е програмирано”, твърди специалистът по човешка генетика Бернхард Хорстхемке.
Така например онзи, който вследствие на свръхтеглото на майка си е програмиран да бъде дебел, обикновено не може да постигне особени резултати, ако на 30-годишна възраст започне диета за отслабване. Неговото хранително поведение, метаболизмът му, а оттам и физическият му вид са повече или по-малко предопределени.
Берлинският специалист по фетална медицина Андреас Плагеман е доказал, че бременни с наднормено тегло и боледуващи от диабет предават на децата си предразположението към захарната болест. Това не е свързано непременно с гените. По-скоро излязлата от контрол обмяна на веществата води до нарушения в хормоналния баланс и вътрешната сигнална регулация на плода. При такива случаи дори децата да водят здравословен начин на живот, това не може да гарантира защита от заболяване.
Ранните изследвания може да се окажат от голямо значение, тъй като
определени
изменения биха
могли да се
предотвратят чрез
целенасочена
терапия
Това показва експеримент на американския биолог Лари Фейг от университета “Тъфтс” в Бостън. В продължение на две седмици след раждането им той подложил мишки с генетично обусловен дефект в паметта на интензивно движение и на контакт с други мишки, а също така ги обградил с атрактивни цветни играчки.
Това значително стимулирало паметта на животните. Поколението им спечелило от тази стимулация, тъй като паметта му функционирала нормално въпреки наследения генетичен дефект.
Подобен положителен ефект може да настъпи и при здравословно хранене. Това се доказва от експеримент на американския биолог Ранди Джъртъл. Той приложил специална диета при мишки, които в резултат на генетично изменение имали жълта козина, ядели ненаситно и били податливи на болести. В резултат на диетата по-голямата част от поколението на мишките се родило с нормална кафява кожа. Малките наследили мутиралия ген, но натрупаните метилови групи не му дали възможност да се отключи. Нещо повече. Мишките достигнали зряла възраст, без да се разболяват или да напълняват, а и запазили своята подвижност.
Новите констатации обаче не трябва да заблуждават, че епигеномът може да бъде произволно манипулиран. Все още не е известно как може да се повлияе целенасочено на процеса на метилизация вътре в клетките.
След като обаче се знае, че нездравословното хранене нанася поражения не само на самия човек, но и на неговото поколение, то това се превръща в етичен въпрос. Ако се потвърди със сигурност, че епигенетичните модели се предават по наследство, то “бременните носят отговорност не само за децата си, но и за здравето на следващите поколения”, смята Бернхард Хорстхемке.
Още любопитни теми може да прочетете в новия брой на сп. “Тренд”
