Учени от Университета на Единбург, Шотландия, твърдят, че са открили разлики в ДНК-то на хора със синдром на хроничната умора, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
Откритието може да помогне да се разсее представата, че това изтощително състояние е психологическо или се дължи на мързел.
Авторите на изследването са открили осем области от генетичния код, които са различни при хора с миалгичен енцефаломиелит/синдром на хроничната умора (ME/CFS) в сравнение със здрави доброволци.
Откритието предоставя първото убедително доказателство", че гените допринасят за вероятността човек да развие заболяването, се посочва в изявлението, направено от изследователите.
Ключовите характеристики на състоянието са влошаване на умората, болка и замъгляване на съзнанието дори след незначителна физическа или умствена активност.
Много малко е известно за причините за синдрома на хроничната умора и за него няма диагностичен тест или лечение. Смята се, че състоянието засяга около 67 милиона души по света, отбелязват авторите на изследването DecodeME, което все още не е рецензирано.
В хода му те са анализирали ДНК проби от 15 579 души, посочили в анкета, че страдат от хронична умора, и 259 909 души, които нямат подобни оплаквания. Всички изследвани лица са от европейски произход, отбелязва Ройтерс.
Генните варианти, които са по-чести при хората, съобщаващи за синдрома на хроничната умора, са свързани с имунната и нервната система.
Най-малко два от генните участъци са свързани с начина, по който организмът реагира на инфекции. Това съответства на съобщенията, че симптомите често започват след инфекциозно заболяване.
По-рано е идентифициран друг участък при хора с хронична болка - един от другите често срещани симптоми на състоянието.
Откритията могат да предизвикат революция в областта на изследванията на синдрома на хроничната умора. "Тези резултати не означават, че веднага ще бъде разработен тест или лечение, но ще доведат до по-добро разбиране на състоянието", казва Анди Девро-Кук от изследователския екип, цитиран от Ройтерс.
Учени, които не са участвали в изследването, казват, че използването на доброволци, които сами са съобщили за синдром на хроничната умора, вместо ограничаването само до лица с диагноза, поставена от специалист, донякъде
отслабва заключенията. Те призовават за по-мащабни изследвания, за да бъдат потвърдени резултатите.
