Ал Бано обвинява Майкъл Джексън в плагиатство, Адел и Майли Сайръс също стават обект на нападки
Скандали се вихрят непрекъснато и на световната музикална сцена, но там основната ябълка на раздора е плагиатството. И това не е модерна сензация, а стар навик, който създава вражди между популярни и прохождащи изпълнители. Още от самото начало на популярната музика артисти са се озовавали под светлината на прожекторите не само заради хитове, но и заради подозрения, че са си "помогнали" повече от позволеното с чужди идеи. Мелодии, акорди и дори настроения се оказват причина за съдебни спорове, в които границите между вдъхновение и кражба стават все по-неясни.
Сред първите големи случаи е този на Джордж Харисън. През 1970 г. неговата My Sweet Lord е призната за твърде сходна с He's So Fine на The Chiffons. Така се ражда понятието "криптомнезия" – подсъзнателно копиране на вече съществуваща мелодия. Делото бележи началото на нова ера, в която границите между влияние и кражба започват да се обсъждат не само от критици, но и от съдии.
През годините към тази тенденция се присъединяват и други легенди. Stairway to Heaven на Led Zeppelin става обект на дългогодишен спор заради прилики с Taurus на Spirit, макар че в крайна сметка съдът не отсъжда вина. През 1989 г. Ванила Айс се принуждава да признае, че бас линията в световния му хит Ice Ice Baby звучи прекалено сходно, дори почти идентична с тази в Under Pressure на Queen и Дейвид Боуи. Изходът – извънсъдебно споразумение и официално признаване на авторството.
През следващото десетилетие
Робин Тик и Фарел Уилямс са
осъдени да платят милиони заради Blurred Lines, която според съда прекалено напомня на Got to Give It Up на Марвин Гей. Делото не просто поражда скандал – то задава и по-дълбок въпрос: Може ли "усещането" на песен да бъде защитено със закон?
Иконата Майкъл Джексън също не е подминат от подобни обвинения. Въпреки че е възприеман като един от най-иновативните артисти в историята, част от неговия каталог е бил обект на сериозно съмнение. През 1993 г. италианският певец Ал Бано го съди за предполагаемо копиране на песента му I Cigni di Balaka. Според ищеца баладата Will You Be There на Майкъл Джексън от саундтрака на Free Willy има поразително сходна структура. Първоначално съдът в Италия отсъжда в негова полза, но решението по-късно е отменено, като се стига до заключението, че и двете песни може да черпят вдъхновение от далеч по-старо произведение от 30-те години.
И това не е всичко. Джексън е бил обект на критика и от бразилския композитор Сержиу Мендес, който твърди, че Don't Stop 'Til You Get Enough съдържа елементи от негова работа. Макар много от тези обвинения да не са стигали до съдебни присъди, те остават като напомняне, че
славата често върви ръка за
ръка с правна несигурност
Съвсем наскоро темата отново изплува с пълна сила. В края на 2024 г. съд в Бразилия постановява, че песента на Адел Million Years Ago трябва да бъде премахната от всички платформи, докато се разглежда дело за предполагаемо плагиатство. Според композитора Тониньо Жерайс баладата прилича твърде много на неговата самба композиция Mulheres от 1995 г. През май 2025 г. съдът отменя забраната, но случаят остава символ на новата реалност, в която всяка нота може да се превърне в повод за иск.
Почти по същото време Майли Сайръс също се озовава в подобна ситуация. Според Tempo Music Investments, притежатели на част от правата на музиката на Бруно Марс, песента Flowers дублира съществени елементи от When I Was Your Man. Съдът отхвърля молбата на Сайръс делото да бъде прекратено, което означава, че ще се води пълно разглеждане.
Музикалната индустрия винаги е черпела вдъхновение от собственото си минало. Проблемът възниква, когато вдъхновението се разчете като копиране. И колкото и да се развива правото, въпросът къде свършва влиянието и започва плагиатството, остава все така отворен. Понякога отговорът идва в съдебна зала, друг път – в съзнанието на слушателя. Но едно е сигурно - плагиатството е налице.
