Световното турне на канадската рок икона мина през Берлин в навечерието на 30-годишнината от Jagged Little Pill
Над залязващото небе на Берлин, под каменните стени на средновековната цитадела в Шпандау Аланис Морисет превърна една лятна вечер в музикално преживяване. Без излишна показност, но с разголваща поезия, брутална честност и онази сурова енергия, която я прави неподражаема вече три десетилетия. Концертът в Берлин бе не просто част от световното ѝ турне-продължение на триумфалната 35-дневна северноамериканска обиколка Triple Moon, събрала над половин милион души - той откри юбилейното 20-о издание на Citadel Music Festival, който от две десетилетия превръща тази историческа крепост в сцена за световна музика. Събитието беше и единствената ѝ спирка в Германия от тазгодишната обиколка, което направи вечерта още по-специална.
Цитаделата в Шпандау, построена през XVI век като военна крепост, се е съхранила почти непокътната през вековете. Оцеляла след войни, бомбардировки и времена на промяна. Днес този архитектурен паметник се превръща всяко лято в необикновена сцена, където музиката се слива с историята. Затова не е изненада, че Морисет избира именно това място. Акустиката, откритото небе и древните камъни създават усещането за концерт, който надхвърля времето.
Още в късния следобед пространството пред сцената започна да се изпълва - семейства, двойки, млади фенове и такива, които за първи път са слушали Jagged Little Pill на касета. Атмосферата беше тиха, празнична и заредена с очакване. В 18,30 ч на сцената се появи германската група Luisa, избрана лично от Аланис да я подгрява. Нежният им електро-поп сет подготви публиката внимателно, без да отклонява вниманието от главното име на вечерта. Малко след 19,30, без фанфари и без светлинно шоу, Аланис Морисет излезе на сцената.
Облечена в дънки, черен потник и емблематичната синя риза от клипа на You Oughta Know,
с дългата си тъмна коса – развяна, естествена, неподчинена, тя откри с Hand in My Pocket, сякаш просто продължава стар разговор с публиката. Всички избухнаха не само заради познатите акорди, а заради онова трудно обяснимо чувство, че някой, когото помниш от тийнейджърството, е точно тук, същият, но зрял.
“Като дете съм живяла в Германия... не помня езика, но съм тук с цялото си сърце”, каза тя, а усмивката ѝ беше по-изразителна от всяка поза. Именно тази ѝ скромност и непосредственост я правят близка с публиката. По време на концерта Морисет почти не спираше. Постоянно се движеше от единия край на сцената до другия, буквално навърташе километри. В един момент държеше микрофона далеч от лицето си, а гласът ѝ беше толкова силен и стабилен, че звучеше като студиен запис. Песните, които беше подбрала, бяха смесица от пълни изпълнения и кратки откъси, композирани като личен дневник. Тонът на концерта се движеше между гняв, прошка и покой. Преди да усетиш, че емоционалната енергия започва да се разсейва, Аланис и бандата ѝ излязоха на ръба на сцената. Там, с помощта на пиано и джаз барабани, създадоха неочакван акустичен сет, който беше толкова нежен, че разговорите край баровете го заглушаваха. Пикът на вечерта настъпи с You Oughta Know - парчето, което разтърси сцената и предизвика буря от гласове. Малко преди това тълпата беше изпяла дума по дума хитовете Head Over Feet и Ironic, с което доказа, че 30 години по-късно тези песни не просто се помнят - те се живеят.
Още преди да стане икона на алтернативния рок, Аланис Морисет вече има зад гърба си живот с темпо на турне. Родена в Отава, Канада, в семейството на учители, тя прекарва част от детството си в Германия, където родителите ѝ работят в американски училища. Започва да свири на пиано на шест, записва първия си сингъл на десет, а на дванайсет вече се появява по телевизията в едно от най-популярните детски предавания в Канада. През 1987 г. Морисет печели конкурса “Търсене на млади таланти” и животът ѝ се променя. Издава
първия си албум, от който
продава над 50 000 копия
На 16 г. започва да наддава рязко килограми заради пубертета. “Извикаха ме в студиото, за да презапиша вокалите на една песен. Когато отидох, продуцентът ми каза, че всъщност иска да се видим заради килограмите ми. Сложиха ме на строга диета и ми позволяваха да пия само чисто кафе”, разказва в интервю години по-късно Морисет. Вследствие на това отключва хранително разстройство, от което се възстановява дълги години. В този период се случва още нещо с нея, за което тя говори в документалния филм Jagged. Няколко по-възрастни мъже я изнасилват. “Трябваха ми години на терапия, за да призная, че съм станала жертва. Дотогава казвах, че е било по взаимно съгласие, но после някой ми напомни, че на 15 не мога да дам съгласие. Сега вече знам, че тези хора бяха педофили и това беше изнасилване.”
Първите ѝ албуми са поп, бляскави и строго канадски. По онова време музикалната ѝ компания “МСА Рекърдс” не знае в коя категория да я сложи, понеже не се развива само като изпълнител, а сама започва да си пише песните. Докато е в Торонто, ѝ се обаждат по телефона с неприятната новина, че “МСА Рекърдс” прекратяват договора си с нея. Тогава си казва, че ще намери хора, които искат да работят с нея не само като изпълнител, но и като автор на песни. Взема крайното решение да се премести в Лос Анджелис и да започне на чисто. Там среща Глен Балард, с когото в рамките на година създават албума Jagged Little Pill. През това време Глен се опитва да ѝ намери музикална компания, но нито една голяма звукозаписна или второстепенна не им предлага договор. След множество откази Аланис решава да си даде кратка почивка. Прибира се в Канада за Коледа, а хората, които работят с нея, не са убедени, че ще я видят отново. Но тя решава да направи още един опит и се връща в Лос Анджелис - кльощава, бледа и без никакво желание за работа. Случайна среща с Гай Осиъри, който работи за бутиковия лейбъл на Мадона, преобръща живота ѝ. Първата демопесен, която му пуска Морисет, толкова го впечатлява, че 30 секунди по-късно той ѝ предлага да подпишат договор. Няма търпение хората да я чуят и за по-малко от месец подписват всички документи.
Когато You Oughta Know прозвучава за първи път по култовото радио KROQ-FM в Лос Анджелис, ефектът е светкавичен.
Парчето става ключово за издигането на женския глас в алтернативния рок
След излизането на албума Jagged Little Pill през 1995 г. Морисет се превръща от почти непозната канадска певица в глобално явление. Албумът се продава в над 33 милиона копия по света и се превръща в един от най-успешните дебюти в музикалната история. Само година по-късно тя печели 4 награди “Грами”, включително за “Албум на годината”, ставайки най-младата изпълнителка, отличена с това признание по онова време. Песни като Ironic, You Learn, Hand in My Pocket и All I Really Want се превръщат веднага в хитове за милиони слушатели по цял свят. Аланис внезапно става лице на поколение, а турнетата ѝ пълнят зали на пет континента.
Но славата има и своята цена. В интервюта Морисет разкрива, че е преживяла емоционално прегаряне, паникатаки и усещането, че тялото ѝ е било превърнато в продукт. Така следващите ѝ албуми показват нова страна от нейното творчество. Темите се променят, вече не са само разочарование и гняв, а и прошка, себенамиране, духовност. С времето тя се ангажира и с лични каузи - говори открито за борбата с депресията, особено след раждането на третото си дете.
Песните ѝ живеят и в друга форма. През 2019 г. мюзикълът Jagged Little Pill, базиран на хитовия ѝ албум, дебютира на Бродуей с изключителен успех и получава 15 номинации за “Тони”.
