- Интуитивен творец, живописец на човешките страсти, казва за него изкуствоведът Аксиния Джурова
- Обичаше хубавите жени, беше галантен ухажор, спомня си съпругата на ДиКиро Русалия
"О, боже, Енчо си е отишъл! Колко жалко, лека му пръст!", промълви с въздишка изкуствоведът проф. Аксиния Джурова, когато научи от "24 часа" за кончината на големия български художник Енчо Пиронков. Тя поиска малко време да се опомни, защото лошата новина я завари в село Врабево, Троянско, където прави изложба.
"България загуби едно голямо име, емблема на времето", каза минути по-късно тя.
Джурова помни дори датата, на която двамата са се запознали - 17 ноември 1971 година.
"Отидохме в Пловдив за откриването на изложбата на Атанас Пацев. Тогава се видяхме с Енчо и се уговорихме на другия ден заедно с мъжа ми, с Иван Маразов и жена му да го посетим в близкото село Първенец. Там беше приспособил за ателие стара турска тепавица. Бях много впечатлена, защото току-що бях завършила второто си образование в Москва "История на изкуството".
Цялата тепавица беше буквално покрита с негови картини с една
пасторалност и езическа вакханалия в сюжетите му
Оттогава се получи нашето приятелство, което продължи с течение на годините не само между мен и него, но и между семействата ни.
Децата общуваха и растяха заедно, изпращаха се на абитуриентски вечери. Жена му работеше при мен за известно време в центъра "Иван Дуйчев", връща лентата Джурова.
По думите й през 1991 г. Пиронков прави доста впечатляваща изложба в Рим на улицата на художниците "Виа Маргута" в галерия "Витория". Тогава
получава отличието "Най-значим художник от Източна Европа", което е много голяма оценка
"Беше интуитивен творец. "Живописец на човешките страсти" съм писала за него в книгите си. Бих поставила картините му в живописното пространство между Оскар Кокошка и Руже Славил. В платната му се открояваха библейски сюжети на скупчени хора в малки лодки сред необятна шир.
В други творби - пак хора, изгубени в тълпата на градската среда. Имаше нещо епично в работите му и чисто негово", изтъква изкуствоведът.
Със смъртта на Пиронков си отива окончателно великата пловдивска петорка, която преобърна изобразителното изкуство у нас през 60-те и 70-те години на миналия век. В нея
освен него влизат Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев и Христо Стефанов
- всички покойници.
"Петимата бяха различни, много добри творци и консолидирани като група. Ако някога имаше нещо между тях, никога не даваха отвън някой да ги пробие. Това беше много характерно за тази пловдивска петорка", спомня си Аксиния Джурова.
Тя не крие, че Пиронков е бил почитател на женската красота - нещо, което признава и съпругата на ДиКиро Русалия.
Вдовицата на Димитър Киров си спомня, че преди година-две Пиронков я срещнал на главната улица в Пловдив.
"Ощипа ме по бузата и възкликна: "Ах, каква балерина беше!", разказа Русалия.
"Винаги беше много галантен и намираше начин да каже нещо хубаво и да се възхищава на жените. При него това беше много характерно. Не беше злобен,
имаше си свое усещане, първо за свобода, после за това какво е той",
допълва портрета за Пиронков Аксиния Джурова.
Не е било нужно някой отвън да го оценява и за което човек може цял живот да работи и да не го постигне.
"Беше типичен южняшки художник.
Той получи своето признание и в България, и в Италия. Специално Енрико Тоди, собственик на галерия "Витория", много оцени неговата живопис", допълва изкуствоведът.
Джурова твърди, че Пиронков е предрекъл в картините си тази вълна на бежанци, която в момента залива Европа.
"Рисуваше скупчени хора сред пустош, които се чувстват толкова самотни във Вселената. Отличаваше се със своята знойна живопис и проблематика. Не мога да кажа, че не съм пристрастна. Харесвах го като живописец, човек и приятел", обобщи Аксиния Джурова.
Покрай кончината на Пиронков вдовицата на ДиКиро - Русалия, се върна в младите си години, когато пристига в Пловдив току-що завършила балетното училище и постъпва в операта.
"С него се запознах, преди да срещна Митко. Енчо ни ухажваше. Обичаше хубавите жени.
Художниците се събираха редовно в култовата
кръчма "Пловдив", но той не идваше често, защото не пиеше
Помня го като хубав и добър човек. Пренесе се с жена си да живеят в София, но отскачаха и в Пловдив. Къщата им беше срещу Цар-Симеоновата градина. Беше изрисувал стените ", спомня си Кирова. По същия начин бе изрисувал и бащината си къща в пловдивското село Розовец.
Понеже единствен от петорката не е завършил Художествена академия, лично Димитър Киров се е застъпвал за Пиронков пред Светлин Русев.
"Митко казваше: "Енчо е много добър, работи с цвят и колорит", припомня Русалия.
"Петимата рисуваха свободно и ги упрекваха, че се влияели от Запада. Сваляха им картините. Но това не ги отказваше. Митко нарисува картина за самите тях, озаглавена "Конете при затъмнение почват да буйстват".
Казваше: "Това сме ние, петимата, които рисуваме и не се съобразяваме с нормите", припомня Кирова.
"Надживя всички. 92 години е една достойна възраст. Малко особняк, много мил в дадени моменти, в други - затворен. Но в същото време много добър човек", казва за Пиронков доскорошната шефка на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева.
Последната изложба в Пловдив на големия творец беше миналата година. Тогава в Градската художествена галерия бяха наредени пластики от дърво, изработени от него.
"Беше изключително продуктивен до края на живота си", обобщи директорът на галерията Красимир Линков.
Изложбата "Дървена пластика" бе и в Смолян. Става дума за 27 пластики от дърво, които Енчо е държал в ателието си. Пластиките били изваяни от крушовите дървета, изсечени в родното село на художника. Енчо Пиронков е роден на 9 ноември 1932 г. в Розовец.
Има два брака и 4 деца, Цвети Пиронкова е негова внучка
ЯВОР ГЕРОНТИЕВ, ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ
Големият художник Енчо Пиронков има 2 брака и 4 деца.
Синът му Кирил - от първия му брак, е републикански шампион по кану-каяк и настоящ треньор на дъщеря си Цветана Пиронкова – една от най-добрите български тенисистки. Брат й се казва Енчо - кръстен е на прочутия си дядо.
Цветана не обичаше да говори за дядо си. Причина за това е често използваният "спомен", че навремето художникът продавал картини, за да финансира участието по турнири на малката тенисистка. Когато в началото на 2014 г. в Сидни Пиронкова спечели първата си и най-голяма титла в професионалния тенис, тя я посвети на покойния си дядо по майчина линия - Никола Чинков.
Вида, Стою и Петър са неговите деца от втората му съпруга Катя Пиронкова, която е юрист.
Вида Пиронкова е композитор, поет, писател, журналист и бижутер. През 2017 г. тя става популярна като автор на музиката и текста на песента "Гълъбо", изпълнена от Миро.
Петър Пиронков е художник с над 45 самостоятелни изложби. В Смолян той има музей галерия и подари на града 40 уникални монументални платна, част от които рисувани в Лондон, Париж и Берлин.
Експозицията се помещава в реставрираната къща "Кирил Маджаров" в кв. "Устово". При откриването творецът обяви, че тази колекция ще бъде ценна за обществеността, защото всеки ще се докосне до елитарното изкуство.
"Доказахме, че изкуството в Родопите може да е на световно ниво и публиката има нужда от това духовно съзерцание, което преживява, като посещава изложбите", каза Пиронков.
Стою Пиронков се занимава с изобразително изкуство и търговия в тази област.
