Карел и Херман откриват Плиска, дават идеята за Златни пясъци
Братята Шкорпил от Чехия откриват старата столица Плиска, правят разкопки в Преслав, на царствения хълм Царевец и в средновековния град Червен. И до днес с право ги смятат за първооткривателите и създателите на българската археология. Те идват в България по покана на Константин Иречек, не само министър на народното просвещение през 1881-1882 г., но и автор на първия труд по история на България. Той ги кани у нас, за да станат учители. В това му желание се открива и роднинска връзка. Майката на братята и бащата на Иречек са брат и сестра. Историята свидетелства, че по това време няма специалисти не само в прохождащата българска педагогика, но и в много други области на науката, знанието и промишлеността, та Иречек предвидливо се обърнал към свои сънародници, за да подпомогнат братята си българи заради славянската солидарност. Братята Шкорпил обаче не се спрели само при четмото и писмото, а още от първата си година като учители през ваканциите обикаляли из цялата страна, за да търсят старините български. Днес на тяхно име доста скромно е кръстена улица във Варна и село край морето.
Карел завършил математика, а Херман (Херменгилд) - природни науки. И докато единият прави разкопки, другият проучва почвите и терените в България.
Своите трудове, независимо в коя област на науката са, издават, като ги подписват скромно “Братя Шкорпил”. Увлечението на Карел към историята е наследено по семейна линия. Единият му брат от общо 8 - Вацлав, е бил уредник на Историческия музей в родния им град Високе мито, другият, Владислав, е директор на музея в Керч на Кримския полуостров, а друг, Йозеф, е основател на Художествено-индустриалния музей в града на прочутата и до днес бира - Пилзен.
Пръв в България идва Херменгилд през 1880 г. и става учител в Габрово. След две години в България пристига и брат му Карел. И веднага по примера на своя вуйчо, който вече е обиколил и описал българските старини, братята предприемат през лятото обиколка от устието на Дунав до турския град Визе край Малко Търново и от черноморския бряг през цяла Добруджа и Северна България до Лом. По този път вече са минали французинът Думон и австриецът Феликс Каниц, които са направили популярни някои български исторически забележителности със свои публикации в Европа. Те са публикували описанията си на родните си езици, но Карел Шкорпил ги прави на български и това става достояние на просветените нашенци.
В следващите години братята учителстват в Пловдив, Русе, Търново, Сливен и Варна. Още в началото те налагат мнението сред своите съвременници, че историческите им занимания не са заради желанието да направят научна кариера или да се обогатят от това, което ще открият, а най-вече от мисълта, че трябва да помогнат на един народ да се пробуди, да опознае себе си и да добие самочувствие чрез своята богата история и да развие родолюбивите си чувства.
Шкорпилови вярвали в
и до днес актуалното,
че старините са
непосредствени
свидетели на историята
и съществуването на народа. За всичко, което са открили, пишат в чешкото списание Bizantinoslavika, но не на родния си език, а на български. Когато през 1905 г. излиза трудът на Карел Шкорпил за разкопките в Плиска, издаден от Руския археологически институт, той веднага след отпечатването отива с книгата в ръка и успява да издейства превеждането му от руски на български, за да се разпространява и използва по-добре.
През 1891-1895 г. Карел Шкорпил учителства в Търново и проучва дворците на българските царе на хълма Царевец. Той описва находките си до княз Фердинанд. Тогавашният кмет Панайот Славков е подарил хълма на княза през 1888 г. През май 1893 г. Шкорпил и Фердинанд се срещат по време на заседанията на Четвъртото Велико народно събрание, което заседава в сградата на търновското читалище “Надежда”.
Тогава за пръв път става дума за разкопки, на хълма Царевец. В края на годината Шкорпил изпраща материалите си от всички проучвания, които вече е направил, на Фердинанд. Само след месеци обаче настоява да му ги върне. Князът се е разпоредил не Шкорпил, а французинът Жорж Сьор да прави нови разкопки след като чехът е поставил началото. Това го обижда. Сьор си копае без всякакъв надзор и с княжеската благословия и след края на проучванията си натоварва всичко открито в два вагона и необезпокояван си заминава за Франция.
Както всички учени, така и Карел и Херман твърдо вярвали в свои открития, които по-късно с времето са опровергани.
Докато открият Плиска, те смятали,
че старите български
столици са т.нар. Галацки
лагер край едноименния
румънски град
или в село Певки, пак в Онгъла.
Всъщност за Плиска първи споменават Лъв Дякон през Х век и Ана Комнина през ХI, но не казват, че е била първа българска столица, тъй като такава е прието да е Велики Преслав.
След това за Плиска пише немският пътешественик Карстен Нибур през 1767 г., който чул, че край Нови пазар в стари времена имало голям град и посочва приблизително къде е бил. През 1878 г. Феликс Каниц посетил това място и също направил кратко описание. Той видял една колона с надпис “Кастрон Бурдизо” и стигнал до заключението, че това било голям замък на някой си италианец Бурдизо. След шест години оттам минал и Иречек, видял вътрешните и външните стени на крепостта, кръглите и ъглови бойни кули и стигнал до извода, че това бил огромен римски войскови лагер. Той обаче изразил и хипотезата, че след това мястото било заселено от българи и написал, че “може би тук принадлежи българският Плисков от Х и ХI век.”
Самият Карел Шкорпил познавал тия руини още от 1887 г., когато ги посетил за пръв път. Той обаче логично си помислил, че такъв огромен римски замък или лагер не може да не се спомене в нито една хроника от онова време. Напразно го търсил в описанията на римските хронисти и в старите карти. Тогава узряла мисълта му, че това селище е възникнало доста по-късно. На помощ за такова заключение дошли и записките на византийски очевидци от онова време, които пишели, че някъде тъдява – между Преслав и Силистра, имало един град, който се наричал Плисков. Другият му аргумент бил запазената Омуртагова колона. Като резултат от всичко това
Шкорпил заключава, че
не Преслав, а близо до
село Абоба е била първата
българска столица
И за да докаже своята теза, заедно с брат си проучва останките около селото. Намират 25 прабългарски надписа с имена на български ханове и боили. Като сравнява крепостните останки, Карел Шкорпил стига до извода, че те са напълно идентични с тези в Преслав и заключава: “Плиска е първата българска столица.” За своето откритие той съобщава най-напред на някои познати военни от гарнизона в Шумен. После го публикува в “Известия на руския археологически институт” в Цариград, чийто ръководител Фьодор Успенски му е оказал подкрепа за разкопките. После го публикува в книгата си “Могили” и на два пъти в годишните отчети на Варненската мъжка гимназия.
Откритието на Шкорпилови обаче
предизвиква само
насмешка сред
българските учени
по това време.
Скоро братята стават “любимци” на тогавашните вестници, които злъчно се подиграват на тяхната “неосведоменост”. В спора се включва и младият тогава историк, но и полковник от армията Васил Златарски. Търновецът, роден в семейството на учителя и общественика Никола Златарски и завършил историко-филологическия факултет на Санктпетербургския университет, се произнася авторитетно и с пълно недоверие, че “Мнението на Шкорпил е повърхностно, необосновано и се нуждае от сериозни научни доказателства”. По това време Златарски вече е действителен член на Българското книжовно дружество, днес БАН. Шкорпил ще стане такъв едва през 1918 г. На чеха обаче безрезервно повярвал Успенски, който го защитил, и със своя подчинен Михаил Попруженко отишли през 1899 г. да изберат място за разкопки край село Абоба. За няколко месеца въпросът дали Плиска е била първата българска столица се превръща в яростен научен спор. В него, освен Златарски, вземат страна и още учени от Руския археологичеки институт в Цариград и професори от Виенския университет, като един от тях дори пристига в България, за да изрази позицията си. В резултат Министерството на народното просвещение съставя комисия, която да направи отново разкопки и да реши спора. В нея влизат Карел Шкорпил и... Васил Златарски. Шкорпил открива Тронната зала и Голямата базилика и категорично доказва, че именно Плиска е била първата българска столица. Тук трябва да се направи уточнението, че е в пределите на днешна България, защото някои историци и до днес не се съгласяват и се връщат към Онгъла. Историята обаче има и странното си продължение. След разкопките Васил Златарски изнася доклад на археологически конгрес в Киев и в него заявява, че е открил, че старата българска столица била Плиска. Това му изказване пък вбесява Фьодор Успенски, който го ненавижда до края на живота си.
През есента на 1905 г. Успенски и Шкорпил правят и първите си разкопки в Преслав. Преди тях това е сторил и Васил Златарски. Успенски, който не остава длъжен на българския професор, се произнася, че в Преслав не са намерили кой знае какво, което доказали и миналите разкопки на Златарски.
Карел остава завинаги свързван най-вече с Плиска и
след смъртта си
на 10 март 1944 г.
е погребан там
Херман е откривателят на раннохристиянския комплекс край Варна, в който има уникална по план църква от V век. Херман Шкорпил умира през 1923 г. Тленните му останки, според неговата воля са погребани на Джанавар тепе, непосредствено до разкопките на въпросната църква.
Братя Шкорпил дават името Златни пясъци на живописната местност край Варна. Малко известен факт е, че те са били и страстни почитатели на туризма, пикниците и морето. Никак не е случайно, че и двамата се установяват във Варна. С приятели правили походи до Побитите камъни, Свети Константин и Елена и Аладжа манастир. Когато се натъкват на богатите откъм история пластове на скалния манастир, двамата първи дават и идеята до него да бъде направен курорт. Дотогава варненци наричали просторните плажове Узункум – в превод от турски “дълъг пясък”.
За своята дейност братя Шкорпил са финансирани от Министерството на народното просвещение, Руския археологически институт и Виенската академия. Още през 1885 г. проучват Средните и Източните Родопи. След три години Карел открива и изследва старохристиянския средновековен некропол около църквата “Света София” в столицата. През 1892 г. прави опознавателни, но не задълбочени проучвания в Преслав. През 1897-1898 г. е член на групата на Виенската академия, която изследва крайбрежието на Северна България и Добруджа. През 1918 г. разкрива античния некропол до село Требенище в Македония, част от чиито съкровища днес се намират в Националния археологически музей. След него ги изследва и проф. Богдан Филов. През 1924 г. прави разкопки в Голямата пещера край Мадара. Интересът му към това село е още от 1896 г., когато, за да разчете и препише надписа около Мадарския конник, прави огромно дървено скеле със собствени пари и наема работници. Създател е и на Археологическата карта на България, която и до днес се обновява.
Спорът за границите на
Аспарухова България
При експедициите си из България в края на XIX и началото на XX в. Карел Шкорпил обръща внимание на няколко водни защитни канала в границите ѝ на север от Дунав, та до Тракия. След дълъг анализ, без да има археологическо потвърждение, той стига до извода, че това са защитни съоръжения. Васил Златарски пък вече е обявил, че е съществувала Отвъддунавска България. Той приема идеята на Шкорпил за защитните съоръжения отвъд Дунав като граници на първата Аспарухова България. И той го прави на логически умозаключения, но така са определени първите граници на Аспарух и Тервел.
Другото важно откритие, в което двамата се допълват, е за мястото на битката на Никифор Геник и хан Крум. За разлика от своя вуйчо Иречек, който приема Върбишкия проход, Шкорпилови са убедени, че битката е в Котленския. Разминаването в мненията им идва от това, че хронистът Теофан описва битката доста подробно, включително и със спомените на останали живи участници в нея, но не дава никакви указания къде е станала тя. Иречек приема, че това е било във Върбишкия проход, защото той е бил не само най-краткият по суша между Византия и България, но и твърде оживен от търговия по това време. Братя Шкорпил, защитавайки тезата си, обаче дори се опитват да направят карта на разположението на двата бойни лагера в Котленския проход. Като доказателство те изтъкват местно предание, което са чули при обиколките си. Аргументът им е, че в него се разказвало за мома Вида, която показала на войската на хан Крум скрито укрепление в горите на близкия хълм и така помогнала за спечелването на битката. Нататък легендата продължава с това, че в долината при планината Разбойна били убити 16 хил. гърци заедно с царя им. Васил Златарски обаче е на мнението на Иречек, като вади нови аргументи отново не чрез преки археологически факти, а плод на умозаключения. Те се струват доста по-обосновани от тези, които е изказал Карел Шкорпил, макар да е приел като доказателство и местността Гръцки дол край Котел, той се отказва от мнението си и приема, че битката е станала във Върбишкия проход.
