Хората на Гешев следят за лоялност към Борис Трети всички партийни лидери. От 160 народни представители само 18 са от опозиционни партии. Мнозина не са допуснати до урните
След преврата на 19 май 1934 г., извършен от политическия кръг “Звено” и Военния съюз, начело идва правителството на Кимон Георгиев. И забранява политическите партии.
На народа е обяснено, че с котерийната си политика те са станали неблагонадеждни и България няма нужда от тях. Истината става известна доста по-късно. Тя е, че Военният съюз, чиито членове са приближени до Борис III, иска силна централна власт начело с царя. Републиканецът Кимон Георгиев пък обратното – ограничаване на властта му. А царят на 22 януари 1935 г. съставя ново правителство, което е наричано представително. Днес наричаме такива кабинети служебни или експертни.
Ген. Пенчо Златев управлява само три месеца, докато се намери нещо по-добро. Това се оказва пак подобно правителство, начело с Андрей Тошев - то е на власт половин година. Най-накрая царската идея е реализирана с правителството на Георги Кьосеиванов.
В ония години, когато се носи усещане за предстояща световна война,
министър-председателят е принуден да проповядва неутралитет
Точно от това има нужда България. Както и да си върне Южна Добруджа и да реши въпиещия въпрос Македония най-сетне да стане българска. За това пък се разчита на Германия. Георги Кьосеиванов съставя по царска воля цели четири кабинета, а две седмици след началото на Втората световна война, на 15 септември 1939 г., правителството официално декларира неутралитет. Скоро ще се окаже, че той не е нужен на победената и разорена след Първата световна война България. Но на коя страна да се определи тя?
В XXIV-то народно събрание се говори като при строежа на Вавилонската кула. Едни са англофили, други – франкофони, трети - разпалени германофили, а комунистите са по традиция силно русофилски настроени. Обединената опозиция настоява да се поддържат съюзи със САЩ, Франция и Англия.
Профашистките депутати пък са си реваншистки настроени и искат само и единствено Германия, която този път щяла да помогне за осъществяване на националните ни идеали. Те разчитат на уж логичния довод, че след като е загубила тежко Първата световна война,
Германия не може да си позволи да загуби втори път
Вадят и довода, че немците по това време са съюзник със СССР, така че в такъв съюз ще бъдат удовлетворени и комунистите. Парламентарна делегация начело с председателя на комисията по външните работи Георги Говедаров посещава СССР и докладва колко миролюбива е външната му политика. Сред депутатите обаче продължава разноречието по темите с кого да се обвърже България. От парламентарната трибуна депутатът Серафим Георгиев пита: “След като ние проглушихме света с новото, дадохме ли си сметка какъв трябва да бъде образът на човека, който ще го твори? След като ние изписахме море от мастило за национално единство, разбрахме ли същността и съдържанието му? В каква светлина се поставя днес социалният въпрос и какво решение му дадохме ние в България?”. Никой не му отговаря.
Депутатите са заети да търсят глобални решения и мястото на България в тях
Германия е недоволна от политиката на министър-председателя Кьосеиванов и нейни дипломати пускат версията, че ако в предстоящата война победи Англия, то България ще бъде разделена между Гърция, Турция и Югославия. Според тогавашните ни политици това е равносилно на нова национална катастрофа. Скоро е намерен изходът – разтуряне на Народното събрание и нови избори. Първата сесия завършва на 26 април 1939 г., когато от двореца си в Кричим цар Борис III обявява закриването ѝ. Втора сесия така и не се състои.
През октомври царят прави консултации с министрите на Кьосеиванов и на 23-и, понеделник, обявява новото му правителство, в което са сменени четирима министри.
Вместо да обяви своята програма правителството предлага да се разпусне Народното събрание и да се проведат нови парламентарни избори.
Тези странни парламентарните избори се провеждат повече от месец. На 24 декември 1939 г. ще гласуват избирателите от Шуменска област, на 14 януари в Бургаска и Плевенска област, на 21 януари – Врачанска и Пловдивска област и на 28 януари в Старозагорска и Софийска. Тук вече се намесва Никола Гешев, по това време директор в полицията, а след година и началник на отделение “А” на Държавна сигурност. Той дава заповед на неговите отдели “В” и “Г” да следят политиците и да докладват какво си говорят.
Първото отделение е създадено, за да следи всички политически партии. Естествено, най-голямо внимание се отделя на опозиционните лидери Александър Цанков, Никола Мушанов, Вергил Димов, Димитър Гичев, Кръстю Пастухов, както и на заклетия превратаджия Кимон Георгиев. Акцията продължава както в месеците преди предизборния период, така и след началото на XXV народно събрание. Документи от фонд 370 К разкриват интересни подробности.
Разузнавач №82/II група докладва, че “Димитър Гичев бил заявил на своите привърженици, че ако царят не даде право на народните представители да излъчват от своята среда Обществен народен комитет, народните представители от опозицията щели да напуснат Народното събрание.” Пак същият разузнавач в пише, че бившият вече министър на правосъдието Никола Йотов се храни заедно с лидери на бившия Земеделски народен съюз в ресторант “Коста рак” и
използва положението си на министър,
за да прави група около него.
През пролетта на 1939 г. усилено се говори, че правителството ще бъде бламирано. Същият разузнавач донася на 30 март: “По повод интерпелацията на директора на строежите (за отпускане на допълнителен кредит от 30 млн. лв. – б.а.) министър Ганев ще бъде бламиран – това щяло да стане на вечерното заседание на парламента.” Съобщава се и за предизвикване на предстояща правителствена криза и намеренията на опозицията. През февруари-март 1939 г. упорито се разнася слухът, може би нарочно пускан от полицаите на Гешев, че следващият министър-председател ще е Иван Багрянов. На него се връзва и старият земеделец с псевдонима Бай Георги, както фигурира в полицейски доклад. Той казал, че “в най-скоро време министърът на земеделието щял да стане министър-председател”. И допълнил, че “щели да бъдат уволнени кметът на столицата инж. Иван Иванов и помощникът му Хр. Манолов, заедно с общинските съветници, защото министърът на вътрешните работи ген. Недев ги обвинил в злоупотреби.”
Разузнавач №14 донася на 5 април 1939 г.: “Към групата на Багрянов са минали още двама народни представители – Славейко Василев и Йосиф Робев, с което групата е станала 42 души.” След това дава и допълнително сведение: “Ако до утре вечер не се извърши частична промяна на кабинета, групата на Багрянов при откриване на камарата след Великден
щяла да бламира цялото правителство.”
С подобни хватки и всяване на страх у избирателите, използвани и днес, в XXV народно събрание от 160 народни представители само 18 са опозиция. Земеделецът Лалю Попов се кандидатира в Плевен. Областният прокурор му казва: “Ако ти си сложиш подписа за народен представител, няма да останеш тук.” Той обаче не го послушал, кандидатирал се и точно в деня преди избора е интерниран в Тополовград. Друг кандидат за депутат - полковник Цъклев, се регистрира в Пловдив, но е арестуван дни преди изборите и е пуснат от ареста, след като те са отминали. Подобна е съдбата и на земеделеца Вергил Димов. За един от най-известните юристи по онова време проф. Петко Стайнов е издадена заповед до всички собственици на моторни превозни средства в околията
да не го возят, когато отива на предизборни събрания
Предишният председател на Народното събрание Стойчо Мошанов е извикан в Дряновското полицейско управление и предупреден: “Стамболов, Стамболийски, Петков и други велики хора загубиха живота си, та вашият ли струва по-много.” В резултат на това е избрано послушно Народно събрание. Народът си е казал думата за ненамеса и неутралитет, с него се е съобразил и министър-председателят Георги Кьосеиванов. Той обаче си тръгва на 15 февруари 1940 г. На негово място идва Богдан Филов.
А какви ги свършиха назначените под полицейски контрол депутати от XXV народно събрание?
Гласуваха възторжено
за включването на страната ни в Тристранния пакт. Пак така ентусиазирано обявиха война на Англия и САЩ, през няколко месеца одобряваха стотици милиони заеми за издръжка на българската войска. Въведоха термина “новоосвободените земи” за части от Северна Гърция и цяла Македония. Гласуваха построяването на 13 железопътни линии към тях и строителство на пристанище в Порто Лагос на Бяло море.
Заради тях се отказаха от българския лев и приеха като разплащателна единица т.нар. германска окупационна марка и въведоха окупационен корпус, дори и за части от Югославия. Направиха трета, още по-сурова, поправка на Закона за защита на държавата. Гласуваха и по 50 000 лева награда за убит антифашист. После мнозина се каеха и съжаляваха.
Царят закрива събранието, народът щял да си каже тежката дума
Ал. Цанков, Н. Мушанов, Д. Гичев и Кр. Пастухов се карали на царя и настоявали за кабинет на народното единение.
Само четири дни преди откриване на втората сесия на Народното събрание по предложение на правителството царят подписва указ за прекратяване на дейността му. Мотивът, който добавя, е, че имало конфликт на общественото мнение и управлението, защото камарата нямало да поддържа кабинета. Освен това, указва той, време било да се работи за национално единство относно това каква политика да има България в задаващата се война, което ясно показва, че не става дума за никакъв неутралитет, за който говори Георги Кьосеиванов, но за това народът трябвало да каже тежката си дума. Елейни думи за пред обществото, зад които се крие желанието да се подготви послушно на Борис III парламентарно мнозинство.
Затова и полицаите продължават да воюват на “тихия фронт”. Разузнавачът Балкански на 26 октомври, когато изборите вече са обявени, рапортува: “В дома на бившия главен прокурор Стайнов се събрали 7 народни представители, сплотени около идеята на народния представител Говедаров (същия, който води делегация в СССР – б.а.) да се предложи в бъдещия кабинет на г-н Кьосеиванов да влезе и Говедаров. Иначе щели да подкрепят останалите при бламиране на кабинета”.
Пак Балкански донася на Гешев: “Бившите партийни водачи Ал. Цанков, Никола Мушанов, Д. Гичев и Кръстю Пастухов са държали много остър тон на царя. Те настоявали за кабинет на народното единение. Цанков заявил: “Дошло е време да се откажете от тая система на управление и да върнете страната към конституционно-парламентарно управление.” Не е изпуснат и заместник-председателят на XXIV народно събрание Георги Марков. Той пък е предаден от своя зет Обретен Кръстев на 28 декември 1939 г. Сведенията от него са, че най-напред тъстът му говорил за това, че всеки от миналите народни представители гледал да подобри материалното си положение за времето, в което идват гладни години. Дори и министър-председателят Георги Кьосеиванов и брат му натрупали милиони и били “фирмени разбойници”. Самият Георги Марков сега смятал да започне търговски сделки с руски представители, за което му съдействал секретарят на руската легация Прасолев, с когото били в отлични връзки. Той щял да разчита на роднината си, сиреч Кръстев, за да го подсигури материално, за да може пък да се посвети на обществената си дейност. По-нататък според доклада на ченгето му обяснявал, че Ал. Цанков дал гаранция, че ако няма техен човек в избирателния район на Г. Марков, то “цанковистите” щели да “прелеят” гласове към него. Само че след това сведение Георги Марков не е избран за депутат. Полицията взема предварителни мерки той да бъде включен в листата в Попово, където малцина го знаят и избирателите не му обръщат внимание.
